Ако измервате надморската височина над средното морско равнище, то най-високият връх в света (8 849 метра) е Еверест, който се намира на границата между Тибет и Непал. Ако обаче измервате планината от основата до върха ѝ, тогава "покривът на света" ще се окаже Мауна Кеа, неактивен вулкан на остров Хавай, висок 10 211 метра.
Но има още един претендент за най-висока планина: Чимборасо, неактивен стратовулкан в Кордилера Оксидентал в еквадорските Анди.
Измерен от морското равнище, Чимборасо е с 2 586 метра по-нисък от Еверест - 6263 м. Въпреки това върхът му всъщност е с 6 800 метра по-далеч от центъра на Земята, което го прави най-близката точка на Земята до звездите.
"Ако си представите Земята като синя точка в пространството, това е единственото място, където можете да застанете и да сте толкова далеч от центъра на тази точка, колкото е възможно да бъдете", обяснява Дерек ван Уестръм, физик от Националната геодезическа служба на NOAA, федералната агенция, която се занимава с картографиране и изготвяне на карти, цитиран от CNN.
Причината се крие в местоположението на Чимборасо, който се намира на 1,5 градуса южно от екватора.
Ван Уестръм обяснява, че планетата, подобно на много от човешките си обитатели, всъщност "изпъква около талията си". "Земята е изградена от скали и е доста кръгла, но тъй като се върти, тя изпъква на екватора", казва той.
Центробежната сила, създавана от постоянното въртене на планетата, смачква скалата и Чимборасо се възползва от това, за да бъде по-далеч от центъра на Земята, отколкото планините, разположени по-високо от морското равнище в Хималаите или дори в Андите, които се намират по-далеч от екватора.
Еквадор наскоро се възползва от тази статистическа странност, за да популяризира Чимборасо като новопоявяваща се дестинация. Идеята е, че за разлика от Еверест или Аконкагуа (най-високият връх в Андите), тази планина е и финансово достъпна за туристите приключенци, които все по-често пътуват на четири часа южно от Кито към снежните й върхове.
Изкачване на Чимборасо
Чимборасо е едва 39-ят по височина връх в Андите, измерен от морското равнище, но през 19 век за кратко време се е смятало, че е най-високият връх в света.
Това предположение се заражда благодарение на влиятелния немски географ и изследовател Александър фон Хумболт, който изкачва Чимборасо през 1802 г. Фон Хумболт стига само до около 5 700 метра, преди да се спусне във високопланинската долина, която по-късно нарича Авенюто на вулканите.
Въпреки това неговите разкази за смелото преодоляване на този гигант в Андите привличат поток от европейски изследователи в Еквадор. Сред тях е и британският алпинист Едуард Уимпър. След прочутите първи изкачвания на Матерхорн и Монблан в Алпите, през 1880 г. той става първият известен човек, изкачил Чимборасо.
Според Сантяго Гранда, заместник-министър в Министерството на туризма на Еквадор, в наши дни около 500 алпинисти се опитват да изкачат върха всяка година - малко повече от половината от тях успяват.
Основният сезон за изкачване е от края на септември до февруари, когато времето е по-меко и планината обикновено е покрита с дебел слой сняг. Гранда заявява, че привлекателността на еквадорските Анди се състои в това, че за разлика от повечето планинарски центрове, те наистина са целогодишна дестинация.
Най-високите планини в страната са сравнително умерени, предвид разположението им в тропиците, и там има малки разлики в дневната светлина през различните сезони. Повечето върхове са лесно достъпни и от високопланински градове като Кито или Куенка. Чимборасо например е разположен на почти еднакво разстояние от двата край Панамериканската магистрала.
"Все повече хора идват, за да тренират и да се подготвят за големи предизвикателства на Чимборасо", казва Гранда. "Намираш се по-далеч от ядрото на Земята и по-близо до звездите, отколкото някога ще бъдеш"
Тези, които се надяват да изкачат върха, обикновено го правят за два дни, докато за изкачването на Еверест са необходими около два месеца. Разбира се, алпинистите се нуждаят и от около една седмица предварителна аклиматизация, казва Кристиан Валенсия, главен изпълнителен директор на базираната в Кито компания Activexpedition, която провежда алпинистки пътувания до върха. Валенсия препоръчва изкачване на по-ниски върхове като Каямбе, Илиниза Сур или Котопакси.
Търговци на лед и жертвоприношения на инките
Еднодневните преходи до 5180 метра обикновено следват четири дни предварителна аклиматизация на близкия маршрут от хижа до хижа Quilotoa Loop. След това посетителите на Чимборасо могат да разгледат изграденото от камъни убежище Уимпър, огледалната лагуна Кондор Коча и тропическите ледници.
Мнозина идват на тези ледници специално, за да се срещнат с Балтазар Ушка, последния търговец на лед на Чимборасо.
Поколения мъже от коренното население на Еквадор някога са работили като търговци на лед, доставяйки парчета ледник на общностите под него преди появата на хладилната техника. Сега този осемдесетгодишен мъж е единственият, който пренася ледените блокове надолу по планината до близкия град Риобамба, където се смесват в известна местна напитка.
Други идват в Чимборасо заради специалната му алпийска среда. "За някои еквадорци това е първият път в живота им, когато виждат сняг", отбелязва Гранда. "Така че дори да не идват за върха, те са тук за лагуната, която се е превърнала в наистина популярна дестинация."
Планината е убежище за 8000 диви викуни, дивите предци на опитомените алпаки, и дом на най-големите колибри в света, които пърхат около цъфтящия вечнозелен храст, наречен чукирага. Тук има и гори от куиня, която може да оцелее на по-голяма надморска височина от всяко друго дърво.
Друга притегателна сила е предколумбовата история на планината.
По времето на инките Чимборасо е бил място на ритуални жертвоприношения на млади жени и деца. Смятало се е, че жертвоприношенията успокояват боговете и гарантират плодородие. И до днес местните индиански групи почитат Тайта Чимборасо или "баща Чимборасо" като могъщ апу или планински бог. Легендите разказват за огнената му връзка с вулкана Тунгурахуа.
Планината има дълбоко значение за всички еквадорци и дори е изобразена на герба на страната. "Няма значение колко пъти съм я посещавал", казва Валенсия. "Все още усещам силната енергия".
