От началото на миналата седмица, Шенгенското пространство има рана в сърцето си, която е с формата на Германия, пише онлайн изданието на „Економист“. На 16 септември най-многолюдната европейска страна възстанови граничния контрол по всички свои граници, първоначално за период от шест месеца, но вероятно и за по-дълго. За тези хора в Европа, които се стремят към все по-тесен съюз, това вдигане на оградите в страна, която се намира в центъра на континента, е лошо предзнаменование за едно от най-значимите постижения на ЕС - свободата на движението, отбелязва изданието.

Новите мерки са поредният удар срещу система, която може би няма да издържи още много, коментира „Економист“. Подобно на други големи европейски проекти, като еврото или единния пазар, Шенгенското пространство изисква всяко национално правителство да вярва, че останалите страни от съюза ще спазват правилата. Все по-често това не е така. Това важи с особена сила, когато става въпрос за миграцията, която тревожи избирателите (а оттам и политиците) от Атина до Дъблин. Германия въведе отново ограниченията не защото се притеснява да посреща датчани или французи. По-скоро тя е загубила вяра в това, че съседните ѝ страни пазят собствените си граници и смята, че те са прекалено склонни да пропускат мигранти от по-далечни страни, които след това се отправят към Германия.
 
Продължаващият приток на мигранти в Европа, който властите изглежда са безсилни да спрат, представлява благодатна почва за крайнодесните политици, които засилват реториката си както срещу мигрантите, така и срещу ЕС. Германските мерки по отношение на Шенгенското пространство идват на фона на рязкото увеличаване на подкрепата за „Алтернатива за Германия“ - ксенофобска партия, която се представи добре на неотдавнашните местни избори в някои отделни провинции.

На теория Германия може да приложи вече съществуващите предпазни мерки, предвидени в споразумението за Шенгенското пространство. Нелегалните мигранти, за които се установи, че са преминали през вътрешни европейски граници, могат да бъдат върнати обратно в първата страна от ЕС, в която са стъпили, която трябва или да им предостави убежище, или да ги изпрати обратно в мястото им на произход. На практика обаче системата не работи. Страните, които трябва да приемат обратно мигрантите, като Италия, Гърция и Унгария, казват, че не могат да се справят с огромния миграционен натиск. Укрепването на общоевропейските гранични сили „Фронтекс“, от 2016 г. досега е довело само до незначителна промяна. Широкообхватният „пакт за миграцията“, договорен миналата година, има за цел да подобри обстановката, например чрез изграждане на съоръжения по границите на ЕС за бърза обработка на незаконно пристигащите (и по този начин изпращане на много от тях у дома, преди да могат да продължат към места като Германия). До пълното му прилагане обаче остават поне две години, а парламентарните избори в Германия са през следващата година.

Така се стигна до германското решение за въвеждане на граничен контрол, което разочарова мнозина европейски министри на вътрешните работи. То е в разрез с духа на споразумението за Шенгенското пространство и дори с някои от неговите формални правила. Теоретично прекратяването на преминаването на границите без проверки е разрешено само за срок до шест месеца. На практика обаче някои страни, като Франция и Дания, години наред прилагат тези „временни“ ограничения. Мнозина наблюдатели се опасяват, че Германия ще направи същото. Органите на ЕС в Брюксел би трябвало да протестират, но мълчаливо позволяват на страните да възобновяват контрола с надеждата да запазят цялостната система.

Един от резултатите от германското решение обаче почти сигурно ще бъде верижна реакция в целия блок, коментира сп. „Форин Полиси“. Точно от това се опасява Валтер Търнауски, експерт по миграцията в датския немскоезичен вестник „Нордшлезвигер“ (Nordschleswiger). „Официално обявеният германски граничен контрол също е временен, но в крайна сметка той означава край на свободното пътуване в ЕС“, казва той. „Оттук нататък правителствата ще твърдят: „Ето, Германия също контролира границите си“, така че те ще направят същото“, добавя Търнауски.

Полша все пак разкритикува решението заради перспективата от образуване на задръствания по границите, които ще възпрепятстват търговския и частния транспорт, посочва „Форин Полиси“. Полският премиер Доналд Туск заяви, че германският ход представлява „фактическо спиране на Шенгенското споразумение в голям мащаб“.

Други европейски страни обаче не просто възнамеряват да последват примера на Германия, а дори искат да стигнат по-далеч, отбелязва „Юроактив“. Новата програма на нидерландското правителство на премиера Дик Схоф отразява твърдата антимиграционна предизборна позиция на основните партии, като очертава цялостен план за радикална реформа на системата за предоставяне на убежище в Нидерландия и настоява страната да получи позволение да не прилага миграционните политики на ЕС.

Програмата повтаря твърдата позиция по отношение на миграцията, която доминираше в предизборната реторика, и очертава широк пакет от мерки, насочени към радикално реформиране на системата за предоставяне на убежище, посочвайки „натиска върху жилищното настаняване, здравеопазването и образованието“ като заплаха за социалното сближаване и сигурността.

Ключов елемент от стратегията е насочен към действия на европейско равнище, включително реформи в нормативната уредба и международните договори, тъй като правителството планира да отнесе въпроса до Брюксел „възможно най-скоро“, за да постигне „възможност да не прилага европейските разпоредби в областта на убежището и миграцията“.

Освен Германия и други членове на Шенгенското пространство в момента осъществяват контрол на някои от своите граници, посочва „Гардиън“. Австрия например се позовава на заплахи за сигурността, свързани с Украйна, както и на натиск от страна на лица, искащи предоставяне на убежище, за да проверява пътниците, пристигащи от Словакия, Чехия, Словения и Унгария.

Дания, позовавайки се на терористични заплахи, свързани с войната в ивицата Газа, както и на риск от руски шпионаж, също извършва проверки на сухопътния и морския транспорт от Германия, а Франция проверява пристигащите от Шенгенската зона на основание повишена терористична заплаха.

Италия, Норвегия, Швеция, Словения и Финландия също извършват гранични проверки, като се позовават на терористична дейност, войните в Украйна и Близкия изток, дейността на руското разузнаване, увеличените миграционни потоци и организираната престъпност на Балканите.

Въпреки че имиграционните политики и последващите процедури за предоставяне на убежище, например, се управляват от страните членки на ЕС на национално ниво, свободното движение в Европа е лесна мишена за политиците и посланието „Ще върнем контрола върху границите!" е ефективен предизборен лозунг, коментира „Гардиън“.

Изданието цитира Алберто Алемано, професор по европейско право в Парижкото висше търговско училище, според когото установяването на граничен контрол в Германия „представлява явно и непропорционално нарушение на принципа на свободно движение в рамките на Шенгенското пространство“.

Гералд Кнаус, председател на мозъчния тръст „Европейска инициатива за стабилност“, също така поставя под въпрос ефикасността на мярката. „Установяването на ефективен контрол по вътрешните граници би означавало край на Шенген“, смята той.

Ефективният граничен контрол би изисквал постоянна охрана на границите от федерална служба, както и изграждане на „огради около Германия“ и освен това тези мерки „ще се провалят, ако съседите не са заинтересовани да участват“, обяснява Кнаус.

След като по-рано тази година ЕС най-после успя да постигне споразумение за дълго обсъждана реформа на законите за предоставяне на убежище и миграцията, европейското единство може да бъде подложено на сериозно изпитание, ако Германия поиска от съседите си да приемат обратно голям брой хора. Австрия вече заяви, че ще откаже да приеме обратно мигранти, на които е предоставено убежище на германската граница. На фона на това напрежение само времето ще покаже дали германската мярка наистина ще бъде временна или Европа е напът да се сбогува с правото на свободно пътуване, заключава „Гардиън“.