Преди 36 години Стивън Розенберг започва да изследва лекуването на меланом със собствени клетки. Едва тази година първата подобна терапия получи разрешение. На нея се гледа с голяма надежда.

Хирургът и изследовател на рака Стивън Розенберг работи в Националния онкологичен институт на САЩ. Той е смятан за един от пионерите на имунотерапията срещу рака. През 1980-те години има идеята да лекува пациенти, страдащи от меланом, със собствените им клетки.

Този вид тумори могат да бъдат истинско предизвикателство, тъй като обикновено се крият от имунната система и се опитват да останат невидими за нея. До тях обаче стигат имунни клетки, които успяват да проникнат в тумора.

Туморът се бори срещу тях и ги деактивира. Тези клетки - наречени лимфоцити - не могат да преборят рака. И тук идва идеята на Стивън Розенберг, който решава да използва това, че някои клетки успяват да инфилтрират тумора. Розенберг и екипът му решават да изолират тумор-инфилтриращи лимфоцити, наричани за краткост TILs, да ги размножат и след това да лекуват пациентите със собствените им клетки, посочва АРД.

Над 35 години от идеята до одобрената терапия

Методът се оказва успешен: терапията е показала резултат при около една трета от пациентите. Още преди 36 години този първи опит с имунотерапията с TILs е показал, че при тях туморът е започнал да се свива.

Идеята да се лекуват тумори със собствените клетки на организма е отлична, казва Щефан Фрике от института Фраунхофер за клетъчна терапия и имунология. „Предимството на тези клетки, получени от пациента, е, че те са достигнали до тумора, което означава, че вече са преодолели значителни бариери, създадени от тумора“, казва той, цитиран от АРД.

При отделните пациенти с меланом се наблюдава различна смесицата от клетки, които се намират в и около тумора. А това представлява огромно предимство, тъй като позволява да бъде разпознат тумора по няколко характеристики, което повишава ефективността в борбата с него, казва Фрике.

Разработването на съответната технология отнема десетилетия

Макар потенциалът на този вид лечение да е видян още през 1980-те години, първото разрешение за тази терапия, базирана на описаната технология, е издадено чак през 2024 г.

Тумор-инфилтриращите лимфоцити присъстват в тумора само в ниски концентрации, а туморната среда силно е нарушила тяхната функция или дори ги е неутрализирала. Те първо трябва да бъдат реактивирани, което не се получава еднакво добре при всички клетки, обяснява Фрике. „Не е проста задача да подбереш правилните клетки и след това да ги размножиш“, казва специалистът по онкология от Лайпциг. „Това отнема време. Ето защо първият продукт, базиран на тази технология, беше одобрен чак сега в САЩ“, допълва той.

Въпреки това през последните години в лечението на злокачествения меланом са постигнати успехи и без използването на TILs, обяснява Фрике. Други имунотерапии, т.нар. инхибитори на контролните точки, значително подобриха възможностите за лечение, казва и Йохен Свен Утикал, експерт по малигнен меланом от Университетския медицински център в Манхайм. Тази терапия е удостоена с Нобелова награда за медицина през 2011 г. „Постигнахме значителен напредък“, казва Утикал, който работи и в Германския център за изследване на рака

„Въпреки това има пациенти, които не реагират на имунотерапия. В момента търсим алтернативни варианти, един от които е именно терапията с TILs“, допълва изследователят. По думите му при около 30% от пациентите туморът се свива, а при около 20% ракът вече е неоткриваем след терапията с TILs.

Колко ще струва терапията?

Тъй като всяко лечение преминава през различен и много сложен процес, то излиза скъпо: по актуални оценки терапията може да струва около половин милион долара - значително повече от други имунотерапии или клетъчни терапии, които също се прилагат.

Тази технология, използваща способността на имунните клетки да проникват в тумора, има обаче значително по-голям потенциал и може да бъде приложена и при други видове тумори, убеден е Щефан Фрике. Дотогава обаче ще са необходими множество нови проучвания, тъй като един тумор в мозъка или ракът на дебелото черво имат съвсем различна биология от тази на рака на кожата, добавя експертът пред АРД.