Въпреки приемането на Общия пакт за миграцията и предоставянето на убежище в средата на май, много европейски страни умножават мерките за възпиране на имиграцията и ограничаване на правото на убежище, като по този начин се присъединяват към позициите на крайнодесните движения, които не престават да настъпват в Европа.
Възстановявайки контрола по германските граници, изграждането от Италия на лагери за държане на мигрантите извън ЕС, преустановяването от Кипър на обработката на молбите за предоставяне на убежище на сирийските бежанци, приемането във Финландия и Литва или заплахите на Нидерландия да се изтегли от европейския Пакт за миграцията и убежището дори преди влизането му в сила през 2026 година….. Под претекст, че трябва да се справят със спешни ситуации или с кризи, в страните от ЕС се умножават отклоненията или освобождаването от прилагането на общите европейски правила.
„Свидетели сме на продължаването на една тенденция за насочване вдясно на миграционните политики, която отразява подема на крайната десница в ЕС“, казва Жером Виньон, анализатор от института „Жак Делор“. Той споменава и за това, че се наблюдава една определено протекционистка и консервативна тенденция.
„Антиимигрантските позиции, които до този момент бяха присъщи за крайната десница, сега заразяват и десноцентристките партии, даже и левоцентристките“, казва Флориан Траунер, специалист по миграциите в брюкселския университет „Врийе“.
Германският пример е поучителен. Вълнението, породено от наскорошни нападения, извършени от радикализирани хора, съчетано с победата на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия на изборите в Тюрингия и класирането й на второ място на изборите в Саксония, подтикна правителството на Олаф Шолц да експулсира 28 афганистанци в тяхната родна страна, въпреки че тя е управлявана от талибаните, и да върне контрола по границите за шест месеца.
През последните няколко години страните от Шенгенското пространство, като се започне от Франция, редовно прибягваха до предвиденото в европейските текстове право да не прилагат дадена мярка, но това по принцип това трябва да си остане само при извънредни обстоятелства и да бъде пропорционално, напомни на Германия Европейската комисия.
Берлин, който прие над 1 милион бежанци, до голяма степен сирийски, през 2015-2016, а после и над 1 милиона украински бежанци от началото на руската инвазия в Украйна, изпрати този път едно силно послание на своята общественост, а също и на европейските си партньори, смята Траунер.
Миграционният натиск остава значим в страната. Над 500 000 молби за предоставяне на убежище са регистрирани в ЕС през първите 6 месеца на годината, припомня той. Само в Германия бяха подадени около една четвърт от тях. Страната упреква южноевропейските държави, че позволяват на мигрантите да се движат в ЕС, без да разглеждат молбите им за предоставяне на убежище, както е предвидено в Дъблинския регламент. Страните от Южна Европа пък критикува от своя страна липсата на солидарност от останалата част от Европа, която ги оставя сами на първа линия да управляват приема на бежанци.
Германското решение между впрочем предизвика силни реакции, отразяващи дълбоките разногласия между европейските столици.
„Канцлер Шолц, добре дошли в клуба“, приветства го унгарският премиер Виктор Орбан, повел кръстоносен поход срещу всякаква обща европейска миграционна политика. Варшава пък определи решението на Шолц като неприемлива мярка. А Атина изрази безпокойство от поставянето под съмнение на фундаменталното законодателство на ЕС.
Докато нарушенията на правата на бежанците и на мигрантите се превръщат в нещо банално навсякъде из континента, неспособността на ЕС да накара страните членки да спазят собствените му регламенти само насърчава климата на безнаказаност, в който едностранните миграционни политики и практики могат да се умножат, казва Адриана Тидона, изследователка в „Амнести интернешънъл“.
Различните експерти, с които Франс прес се свърза, обаче са умерени в прогнозите си докъде ще се простре обсегът на тези едностранни мерки.
Когато Германия въвежда целенасочени проверки по границата, тя не затваря границите си. В допълнение страната, която е в разгара на демографска криза, взима паралелно и други мерки, за да отговори на нуждите от квалифицирана работна ръка, припомня Софи Мейнерс.
Мейнерс, която е изследователка в Германския институт за международни отношения припомни споразуменията, подписани от Берлин през септември в Кения и Узбекистан за привличане на квалифицирани работници в такива области както информатиката, технологиите или здравеопазването.
По същия начин дори и италианската премиерка Джорджа Мелони да виждаше една планирана инвазия и етническа подмяна в пристигането на мигранти, докато беше само опозиционен депутат в италианския парламент през 2017 г., това не попречи на нейното правителство да утвърди влизането на италианска територия на 452 000 чуждестранни работници за периода 2023-2025 г.
В понеделник по време на среща с британския си колега Киър Стармър в Рим и ден след ново крушение на лодка с мигранти в Ламанша, в което загинаха 8 души, италианската премиерка похвали един италиански модел, довел до подписване на спорно споразумение с Тирана за изнасяне на албанска територия на центрове за мигранти, в които ще се подават молбите за предоставяне на убежище в Италия.
Рим също така изтъква, че пристигането на мигранти е намаляло силно от началото на годината заради миграционната му политика. Което не означава, че притокът на мигранти е намалял в целия ЕС.
Международната организация за миграциите и неправителствени организации, помагащи на мигранти в Средиземно море, смятат по-скоро, че много кандидати за убежище в Европа са променили маршрута си и вместо да пристигат в Италия, те пристигат на други места.
