Законът казва, че обезщетенията за вреди се определя по справедливост, но правила няма

70 000 лв. Толкова беше осъдена да плати АГ болницата „Шейново“ на една от майките на разменените бебета. На другата майка друг съдия определи обезщетение от 60 000 лв. Кое прави травмата на едната майка „по-евтина“?

Около случая много се шумя в края на 2022 г., когато стана публично известен. Децата бързо бяха върнати при биологичните си родители. Делата, които заведоха срещу болницата, обаче засега приключиха само на първа инстанция. Тепърва ще видим дали горните инстанции ще изравнят обезщетенията. В единия случай обезщетение получиха майката и бащата (40 000 лв.), като съдът отхвърли иска на дядото и сестрата на бебето. В другия - частично беше признат искът на майката (бащата не беше ищец), а този на бабата и другото дете в семейството - отхвърлен.

Делата за бебетата отново обаче отварят въпроса може ли да се определи колко струва нечия болка. От загуба на близък, от травма, от забавено правосъдие? Съдиите го правят постоянно. Правила обаче няма и затова колкото магистрати - толкова и мнения. Има драстична разлика например между обезщетенията, определяни за телесни увреждания и смърт (между 100 000 - 300 000 лева), и тези, присъждани за стрес или уронено добро име и други подобни морални страдания (в рамките на 1500 до 10 000 лева).

Основен принцип при определянето на размера на вредите е, че

присъденото не трябва да обогатява ищеца,

нито е наказание за ответника (както е в англо-саксонската правна система). Целта е той да получи справедлива обезвреда. Това не е класическо репариране - няма как да бъде върнато същото качество и количество от това, от което човек е бил лишен. Съдът трябва да прецени дали ищецът е увреден и какви вреди е понесъл. Но това, което се репарира на практика никой не може да го замени по никакъв начин.

Страстите много се нажежиха, например, около присъдените от Софийския градски съд 15 000 лв. от исканите 300 000 лв. на майката на едно от момичетата, загинали при рухването на сграда на столичната ул. „Алабин“. Трагедията се разигра през 2006 г. След 10-годишно разследване, делото за трагедията влезе в съда, но в крайна сметка четиримата подсъдими бяха окончателно оправдани през 2021 г.

Тези 15 000 лв. не са обезщетение за смъртта на жертвите. То няма и от кого да бъде потърсено след оправдателните присъди. Обезщетението е конкретно за нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Един от знаковите казуси,

заради които много пъти бяха присъдени обезщетения за бавно правосъдие е разследването за Възродителния процес, образувано през 1991 г. и така и неприключило. Стотиците жертви на насилствената смяна на имената могат да търсят обезщетение, ако са сред пострадалите. Различните съдебни състави присъждат и различни обезщетения. Имаше време, когато най-често те се въртяха около 12-15 000 лв. Сега прагът е вече около 30 000 лв.  

В тези казуси има и още нещо любопитно. По принцип по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) искът се предявява от пострадалия. Това негово право е не се наследява. То е лична преценка на някого дали изобщо е страдал и колко. Ако той почине, роднините му могат да продължат делото, при условие, че то вече е заведено. В наказателния процес при смърт наследниците встъпват в правата на починалия. Изхождайки от това, Върховният касационен съд формира практика, че по делата за забавено правосъдие за Възродителния процес действа правилата на НПК.

Особено голяма пък е

ножицата по делата срещу прокуратурата

за обезщетение за при обезщетенията за незаконно обвинение - когато някой е бил обвинен, но след това оправдан от съда, или ако разследването срещу него в крайна сметка е било прекратено. Като определят обезщетението магистратите преценяват освен как е повлияло делото върху конкретния пострадал, социално-икономическата обстановка в страната, колко време е продължило делото, дали обвиненият е лежал в ареста и за какъв период, дали казусът е бил шумно разгласен в медиите.

Има обезщетения от по под 1000 лв., показа преди време проучване на „Сега“. Други обезщетения са 4-5-цифрени суми. Рекордните суми обаче се присъждат на магистрати и адвокати, които са били обвинени незаконно. Аргументът - правосъдието е тяхната професия, те по презумпция имат нравствени и професионални качества. А обвиненията им сриват авторитета и съсипват кариерата им. Преди дни се разбра, например, че бившият председател на Военно-апелативния съд полк. Петко Петков осъди и на втора инстанция прокуратурата да му изплати обезщетения за близо 180 000 лева, след като е бил предаден на съд за длъжностно присвояване и накрая оправдан.

Бившият окръжен прокурор на Плевен Иво Радев пък осъди прокуратурата да му плати обезщетения за над 220 000 лева, след като през 2019 г. беше окончателно оправдан по обвинението, че е оказал натиск над прокурорка.

Има случаи и на осъдени, които изтърпяват присъди, да заведат дела срещу прокуратурата, след като са били оправдани по едно от обвиненията си, например. Държавната такса по ЗОДОВ е проста - 10 лева, тя не зависи от цената на иска. И не е никаква бариера пред адвокати, които „надъхват“ клиентите си да искат невъзможни суми.

Много от делата за обезщетения са свързани със злополуки, било катастрофи, било лекарски грешки или пък защото някой е пострадал заради лошата градска среда. Не веднъж сме разказвали за дела, по които София е осъдена заради изпотрошените си тротоари и зеещи шахти, както и за процесите, свързани с лекарски грешки.

През 2018 г. Върховният касационен съд прие тълкувателно решение (то има силата на закон), с което

разшири кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение

при смърт от непозволено увреждане на техен близък. Така към родители, децата и съпруг/ата по изключение беше добавено и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В мотивите на тълкувателното решение беше изтъкнато, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди.

„Конкретните житейски обстоятелства“ могат да са

толкова разнообразни колкото е и самият живот.

Например ако баба и дядо отглеждат внучето си, чиито родители работят в чужбина. Тогава съвсем естествено е, че тяхната връзка е особено силна.

Законът казва, че обезщетението се определя по справедливост. Какво обаче е справедливостта - тя е пречупена през собствения житейски опит. Така, ако съдията е преживял лично ситуацията, подобна на тази от иска, който разглежда, то той би могъл да приеме, че страданието е извънредно тежко и заслужава най-голямо обезщетение. Или пък да си каже - какво толкова, и на мен ми се е случвало.

Съдиите трябва да подходят рационално. Няма как например за смърт обезщетението да е колкото за навехнат глезен.

Магистрати разказаха пред „Сега“, че решенията на върховния съд са основният им ориентир, когато разглеждат дела за обезщетения. Логично, най-големите суми идват, когато има смърт. Практиката обаче не е групирана. В регистрите накуп са дела за обида и клевета, телесни увреждания, бавно правосъдие. Така че това никак не е лесна задача. Освен това всеки случай си е специфичен и неповторим. Затова и ценоразпис не може да има. И все пак, пред закона всички трябва да са равни.