Българският химн всъщност е стара еврейска песен. Текстът претърпява редица поправки и редакции, в един момент е досущ като съветския химн. След дълги спорове и премеждия го докарваме до „Мила Родино“. За автор обаче и до днес се счита Цветан Радославов, който композирал „Горда Стара планина“ на път към фронта на Сливница през Сръбско-българската война през 1885 г. При всички метаморфози по-късно сътвореното от него остава като фундамент.

Навършват се 60 години от приемането на „Мила Родино“ за химн на страната ни. Повечето българи не познават историята на химна. Чували са нещо за „Шуми Марица“, а след това за „Мила Родино“, но не им е ясно кога се е изпълнявал единият химн, от кога и кого е приет сегашният…

А е важно да знаем повече за химна, на който се вдига знамето и се просълзяваме се, когато се изпълнява при български победи по света.

Днешният ни химн е написан на основата на стара ашкеназка мелодия (за съжаление няма писмени данни за името на песента, звукови или нотни записи по нея) и се явява като символ на родството между ашкеназите (Бат Боянови българи) и аспаруховите българи.

Ето какво казва Николай Кауфман по този въпрос:

„Когато през 1964 г. Т. Живков свиква комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, той среща съпротивата на акад. Петко Стайнов (композитор, роден в гр.Казанлък). Стайнов твърди, че мелодията е еврейска (ашкеназка) и това не дава основание тя да бъде химн на българите."

Към 1900-1910 г. в Казанлък са идвали еврейски (ашкеназки) музиканти откъм Дунав, за да свирят на сватби и други тържества. Те свирели хоро, чиято мелодия напълно се покривала с мелодията на „Мила Родино“. Живков не приема твърденията му и освобождава Стайнов от комисията, съставена от музиканти и поети и „Мила Родино“ става национален химн“.

И други изследователи споделят това мнение, един от тях е акад. Добри Христов.

През 2016 г. депутатът от Патриотичния фронт Валери Симеонов заявява от трибуната на парламента: „Българския химн „Мила Родино“ не е никакъв химн, а кръчмарска народна песен „Имате ли вино“. Рано или късно тя ще бъде свалена и на нейно място ще се изпълнява истинският химн „Шуми Марица“.

 „Мила Родино“, според него, била компилация от преработки по политически съображения в смутни времена.

Проверка на Фрог нюз показа, че досега е имало десетки предложения в Народното събрание химна да бъде сменен. Още през 1990 г. това е предложил д-р Петър Дертлиев, но от БСП скочили, че това е ненужно в период на промени, когато има по-важни проблеми.

Историята на българските химни тъне в мъгла. Откъслечни сведения дават д-р Иван Шишманов, проф. Николай Кауфман и Иван Иванов. Химна е бил критикуван многократно: и заради мелодията, и заради непрекъснатите промени в текста според политическите ситуации.

След 10 ноември 1989 г.  депутатите от VII Велико народно събрание правят различни предложения за национален химн – най-многобройни за „Шуми Марица“.

Според някои музиканти „Мила родино“ странно прилича на началния мотив от финалната част на прочутата Патетична соната за пиано на Бетовен. Но също на Пиеса за виолончело от Ж. Б. Сенайе, на началния мотив на песента „Двамата гренадири“ от Шуман, на румънско хоро. Най-често обаче го свързват с популярната народна песен, превърнала се кръчмарски химн „Имате ли вино“.

Все пак най-вероятно е използвана като идея българска мелодия, предполага Росица Тодорова. А дали е била онова хоро, или народната „Имате ли вино“, е друг въпрос.

***

Нерядко приемането на „Мила Родино“ за химн се свързва с личната намеса на генералния секретар на БКП Тодор Живков след развенчаването на култа към Сталин в СССР. Това не е съвсем така. Реално идеята идва от поета Георги Джагаров. Дотогава като химн се изпълнявала песента „Българийо мила“ по текст на Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна и музика Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов (след обявяване на конкурс на 20.02.1949 г. за написване на текст за химн на НРБ, но от 31 проекта поставени на всенародно обсъждане не е приет нито един и на тях им е възложено да напишат химна). На 30.12.1950 г, Президиумът на НС издава Указ № 688, влизащ в сила от 01.01.1951 г, с който е утвърден новият химн.

Българио мила, земя на герои,

неспирен и мощен е твоят възход.

Да крепне навеки съюзът ни боен

с могъщия братски съветски народ.

Припев:

Слава републико наша свободна!

Страж на мира непреклонно бъди!

Враг ли нападне земята ни родна,

В бой до победи ни смело води!

Великото слънце на Ленин и Сталин

с лъчите си нашия път освети.

Димитров за подвиг сърцата запали,

в борбата и в мирния труд ни сплоти.

Припев:

Слава...

Строим ний заводи, разкриваме мини,

нивята широки задружно орем.

За нашата скъпа, прекрасна родина

готови сме труд и живот да дадем.

Припев:

Слава...

Именно с този текст не е съгласен Джагаров, който започнал открито да говори, че химна трябва да е с патриотичен текст, а не вариант на съветския химн. Разира се това стига до Тодор Живков, който мика Джагаров в кабинета си. В свой дневник поета публикува запис от стенограмата от срещата с Живков:

ТЖ (Тодор Живков): Е, казвай какво ново?

ГД (Георги Джагаров): Нищо особено...

ТЖ: Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш - нищо особено!

ГД : В какъв смисъл...

ТЖ: Химнът, Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети - Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих...

ГД : Хората не го пеят...

ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?

ГД : Не...

ТЖ: Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Много го харесват, много!

ГД : Защото не правят разлика.

ТЖ: Каква разлика?

ГД : Между нашия и техния.

ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било!

ГД : Те пеят, ние мълчим.

ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям... Прав си, че двата химна си приличат. Приличат си бе, като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба, а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, кажи - какво предлагаш?

ГД : Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например „Мила Родино“!

ТЖ: Коя, коя? А-а! „Горда Стара планина“!

ГД : Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде - и по сватби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа. Марсилезата...

ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо голямо! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу!

ГД : За себе си те са прави. Македонските българи също пеят „Мила родино“.

ТЖ: Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А там... Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум!...

И през 1962 г. нещата с химна се променят. След 1990 г. и последният съветски елемент отпада.