Ситуацията в България изглежда измамно спокойна. Този път е време мислещите хора да се уплашат обаче. Ако те не се мобилизират, ще се изненадат много неприятно наесен. Защото добрите варианти за бъдещето почти отсъстват.

Разпадът на ДПС бележи края на модела на управление „Борисов“. Този модел беше комбинация от два елемента: първо, политическата подкрепа за ГЕРБ и ДПС от страна на около 30-35% от избирателите, което създаваше солидна база за сформиране на правителства около тези две партии; второ, скритото неформалното влияние на Делян Пеевски (а и на самия Борисов) в съдебната власт и независимите регулатори.

Защо моделът „Борисов“ вече е невъзможен

Този модел приключва, защото електоралната му подкрепа явно ще се свие. ГЕРБ има своите около 25%, но при ниска активност и демобилизация на останалите партии. При ДПС не е ясно фракцията на Пеевски колко процента ще вземе и дали ще влезе в парламента. Фракцията на Доган също към момента е неизвестна и като политическа тежест, и като политическа ориентация. Едно е ясно, обаче: ако Доган искаше да управлява с Борисов и Пеевски, той не би разцепил ДПС, и не би провалил съставянето на правителство на малцинството на ГЕРБ.

С влиянието на Пеевски в съдебната власт нещата вече стават неудържими – дори самият Доган забеляза проблема, когато той се стовари върху него със страшна сила. За дни Доган остана само по почетно председателство: без електроцентрала, пристанище, сараи и яхти. А е на път да остане и без партия, макар че все още не са го погнали прокурори и следователи за престъпления по целия наказателен кодекс, както Цветан Василев и Васил Божков.

Запазването на модела „Борисов“ става невъзможно, защото нито скритата му съдебнопрокурорска сила е достатъчно скрита и сигурна, нито пък електоралната му сила е достатъчна. Въпросът тогава е какво следва?
Има най-общо казано три сценария:

Катастрофичен

Системата колабира на изборите през октомври. ДПС се разцепва и всяка от фракциите взема около 6-7% или някоя от тях не влиза в НС. БСП пада до санитарния минимум от 4%. ПП-ДБ се разпада или печели под 14%. Парламентът е пълен с нови и стари величия, начело с „Възраждане“. Този парламент по дефиниция ще е ялов и ще задълбочи политическата криза. Ще се търсят авторитарни спасители и крачката до путинизация или поне ердоганизация ще е съвсем малка. Стратегически приоритети като еврозоната ще бъдат забравени, а свободната демокрация ще е в смъртна опасност. За нейна сметка ще процъфти национал-популизъм от путинистки вид. Страната ще се управлява отначало от някакви служебни правителства с все по-голямо влияние на президента Радев и „Възраждане“ върху тях. На някои от последващите парламентарни избори България ще осъмне с анти-европейско мнозинство в парламента...

Полу-катастрофичен

ГЕРБ „печели“ изборите с около 20-55% и се стреми заедно с ДПС-Пеевски да сглоби правителство. ПП-ДБ не са опция след всичко случило се дотук и Борисов и Пеевски търсят партньори сред „патриотите“. „Възраждане“ залагат на катастрофичния сценарий, но ако той не е възможен, може и да се изкушат да сформират „национално отговорно“ правителство, стига част от приоритетите им да се заложат в програмата. Законът за чуждестранните агенти ще е минимумът. Ако Тръмп се добере до президентството в САЩ, този вариант ще стане по-вероятен, защото и спирането на помощта за Украйна ще е на дневен ред. Ако не с „Възраждане“, такъв вариант може да бъде опитан с ИТН или други „патриотични“ формации в един фрагментиран и поляризиран парламент. Едно такова управление ще търси „баланси“ между ЕС, Русия и САЩ уж с идея да извлечем максимална полза. В крайна сметка България ще се самоизолира от западния свят, малко вероятно е да се стигне до приемане в еврозоната и Шенген, а свличането към несвободна демокрация ще се ускори.

Полу-оптимистичен

ДПС-Пеевски не влиза в парламента или е слабо представено в него. ПП-ДБ успяват сериозно да подобрят представителството си и да ангажират хората отново с каузите на про-европейското и про-атлантическо развитие на страната. ГЕРБ най-накрая осъществяват някаква раздяла с Пеевски, от която те и особено лидерът им Борисов оцеляват. Разбира се, прераждане или оттегляне на Борисов ще е нечестно спрямо Пеевски, защото ДП не е нито единственият, нито главният архитект на модела на управление „Борисов“. Жертването му (малко в стил жертването на Иван Гешев) може и да отвори път за коалиране на ГЕРБ, но то не трябва да се бърка с някакво чудодейно прераждане на Борисов.

В този вариант има шансове за продължаването на възходящото развитие на страната, настигането на другите в ЕС, членството в еврозоната и т.н.

Проблемите в ПП-ДБ

Парадоксалното е, че проблемът пред този трети вариант не е само катарзисът на Борисов, който така или иначе ще е по-скоро театрален. Проблем става и ПП-ДБ, които не успяват да се възползват от срива на останалите партии, а са повлечени от общата тенденция. Основните причини са следните:

    Още текат разговори за явяване с общи листи, което създава несигурност в избирателя. Явяване поотделно ще е ако не фатално, то поне силно негативно за ПП и ДБ. Двете вероятно ще се стопят и ще се борят за влизане в НС, вместо да спорят за лидерството в българската политика;
    Сегашната формула на разпределение на хора по листите не е вече адекватна. Относителната тежест на ПП в момента не оправдава съотношение 3:1 или подобно: разумен баланс може обаче да се намери, което да доведе и до по-справедливо и устойчиво сътрудничество;
    Въпросът с лидерството на формацията не е съвсем изяснен. Направени бяха опити досегашните лидери – Петков, Василев, Иванов и Атанасов – да направят крачка назад. Как и кога отделните партии в коалицията ще интерпретират какво значи тази „крачка назад“ е интересно само по себе си. Но на коалиционно ниво е необходимо да има ново лидерство. Донякъде това се случва чрез фигури като академик Денков и Божидар Божанов, но процесът трябва да се формализира, а да не тече тихомълком;
    Най-важното е, че подобни вътрешноорганизационни терзания отнемат енергия и време за важните дебати за бъдещето на страната, в които ПП-ДБ трябва да участват много по-енергично. В крайна сметка в момента те са основната гаранция за европейското бъдеще на България, а с това идва и огромна отговорност. Листите и лидерството са важни, но много по-важно е ПП-ДБ да са на висота по отношение точно на тази отговорност.

За да няма неприятни изненади наесен

Ситуацията изглежда измамно спокойна. Българската икономика продължава да се развива добре, много българи прекараха август по плажовете на Черноморието, Гърция и на екзотични локации. Какво пък толкова, мнозина биха си казали, страната ще понесе още една политическа катастрофа.

Този път е време мислещите хора да се уплашат обаче. Добрите варианти почти отсъстват. Даже за полу-добрите е нужна много работа и обща мисъл на солидните мнозинства от над 60%, които искат европейска България. Те не бива да забравят, че срещу тях има опоненти със съвсем друга идея за развитие на страната – авторитарна и репресивна. Ако не се мобилизират, ако оставят системата на парламентарната демокрация да се срине, тези 60% може да се изненадат много неприятно наесен.