Проучване разкри, че мозъците използват три различни групи неврони, за да съхраняват един и същ спомен. Откритието може един ден да помогне за смекчаване на болезнените спомени при хора, претърпели травма. Освен това то напомня за компютърна система, ползваща бекъп (backup) памет, пише NewAtlas.

Изследователи от института Biozentrum на университета в Базел са наблюдавали мозъци на мишки и са проучвали какво се случва, когато се формира нова памет.

Те откриват, че мозъците на гризачите задействат три различни групи неврони, за да запишат паметта. Първите са известни като ранни неврони и се развиват най-рано, докато фетусът расте. В другия край на спектъра са късно родените неврони, които се появяват късно в ембрионалното развитие. Между тях има неврони, които се образуват някъде точно по средата на растежа в утробата.

Изследването с изображения разкрива, че когато новата памет се съхранява в ранните неврони, първоначално е трудно да се възстанови, но с течение на времето става по-трудно за "забравяне".

Копието на паметта, съхранено в късно родените неврони, от друга страна, е много силно в началото, но избледнява с времето до степен, че в крайна сметка става недостъпно за мозъка.

В средата копието на паметта показа по-висока степен на стабилност, отколкото при която и да е от другите невронни групи.

"Предизвикателството, пред което мозъкът е изправен с паметта, е доста впечатляващо", казва Флавио Донато, който е ръководител на изследователската група в Biozentrum. "От една страна, той трябва да помни какво се е случило в миналото, за да ни помогне да осмислим света, в който живеем. От друга страна, той трябва да се адаптира към промените, случващи се навсякъде около нас, както и нашите спомени, за да ни помогнат да направим правилния избор за нашето бъдеще.

С новото си разбиране изследователите успяха да разгледат по-задълбочено как се формират и достъпват спомените. Тук е важно да споменем, че въпреки че изследването е проведено върху мишки, техните мозъци често се използват в неврологията като заместител на нашия собствен, тъй като те имат 75 различни типа клетки в кората си - колкото и при хората.

Като се има предвид това, изследователите смятат, че работата им може да има последици за лечението на хора, които са били увредени от травматично събитие.

Например, ако паметта е свежа, което означава, че късно родените неврони са активирани, тя все още може да бъде променена, преди да бъде предадена на средните и ранно родените неврони за съхранение. След като обаче късно родените неврони се активират и паметта се съхранява там, става все по-трудно да се модифицира. По принцип, колкото по-дълго един спомен е бил съхраняван в мозъка, толкова по-трудно е той да бъде променен.

"Как динамично се съхраняват спомените в мозъка е доказателство за пластичността на мозъка, което е в основата на неговия огромен капацитет на паметта", казва първият автор на изследването Вилде Квейм.

Разбирането на тази пластичност чрез работа, извършена от Квейм и неговия екип, може един ден да помогне на учените да разберат как да помогнат на хората да получат достъп до спомени, които са смятали за изгубени завинаги, или да забравят травматичните преживявания, които не им дават покой.

Работата на екипа е публикувана в списание Science.