Хайрие Бекир от минералбанското село Боян Ботево, област Хасково, гадае съдбата на хората вече 34 години. Тя придобива дарбата, когато е на 27-годишна възраст. Тогава обработвала тютюн и вечерта припада, изпада в кома за 78 дни, а след това 3 месеца прекарва в Психодиспансера. След като медиците я връщат към живота, тя започва да получава видения и да приема в къщата си много хора от близко и далеч. Това става в светлата част на денонощието, с изключение на сряда.

В понеделник малко преди обед в дома й имаше десетина души. Видимо всички бяха унили и очакваха домакинята да им предскаже съдбата. Някои от тях бяха от Хасковския регион, но имаше и от по-далечни краища на България. Дневно приема десетки обаждания. В рамките на 15 минути телефонът й звънна три пъти. От около година насам ежедневно я търсят и на телефонните номера на Haskovo.net, вероятно заради публикация отпреди години в дъщерния сайт „Kardjali.bgvesti.net“.

В стаята, в която 62-годишната жена приема посетители, е застлан килим, за който каза, че е подарен при едно от трите й посещения на прочутата гледачка Баба Ванга. Именно ясновидката от Рупите предсказва, че Хайрие ще поеме по нейния път. Така жената от Хасковско пази дарението и до ден днешен, въпреки че килимът е овехтял, та дори е оцелял при пожар в къщата й.

„Килимът стана като парцал, но не бива да го хвърлям. Преди време го бях махнала, но вечерта сънувах едно момче, което ме пита защо не съм сложила килима и пак го застлах“, каза Хайрие.

През годините обаче я застигат различни болести и е претърпяла 11 операции, преживяла е два инфаркта и три инсулта, има 6 стента. Тя се съгласи да разкаже съдбата си в интервю за Haskovo.net.

- Г-жо Бекир, през тези 34 г. със сигурност сте предсказала много човешки съдби, но има ли ситуация, която никога няма да забравите?

- Уважавам хората, които идват при мене. Може да съм много изморена, но гледам да ги посрещам с усмивка. Веднага виждам съдбата на хората, но не казвам всичко, защото излизам лоша. Ако видя, че някой ще умира, аз не казвам, а помагам вътрешно да не се случи.

- Предполагам с вашето гадаене са били предотвратени трагедии. Така ли е?

- Да, така е. На всички помагам. На мене докторите ми казват: „Недей да баеш, нали гледаш – пипаш, файда има. Имаш много сила“.

- Има ли благодарност от хората, на които предсказвате съдби и в какво се изразява тя?

- Който вярва, идва тука и помагам. Искам здраве да има, разбирателство в семействата. Ако не върви работата, помагам това да се случи.

- Може ли да виждате бъдещето на хората в дългосрочен план, а не само в близко бъдеще?

- Всичко гледам, напред виждам. Виждам как ще живее човек, как е здравето му, кога настъпва болестта му. Ти както гледаш телевизора, така аз виждам живота на хората.

- Какво най-често хората искат да разберат за живота си?

- Всичко питат – за здраве, работа, семейството. Някои питат за децата в кое училище ще учат, какво ще работят, ще върви ли работата. Ако някой човек има проблем със здравето, аз пожълтявам, треперя, става ми лошо.

- Ще предадете ли дарбата си за гадаене на свой близък, ако може да стане това?

- Дарбата се предава. Аз моят обаче няма да я предам на никого, дори и да си отида от този свят. Искам децата ми да живеят хубаво. Не е лесно да гледаш на хората. Аз много тегля – тъкмо се пооправя малко, пак болест ме хваща. Не мога да вървя, сила нямам да изляза навън. От две години не съм ходила до магазина, който е пред къщата ми. Аз както тегля, не искам други хора да теглят като мене. Не мога сама да стоя, защото треперя, все нещо виждам, чувам шум, гласове, бучене. Знам кой ще дойде.

- Знаехте ли, че днес ще дойдем при Вас?

- Нали виждам.

Интервю на Анета Кутелова