Когато погледнем вечер към небето, Луната е първото, което виждаме - така е било и преди векове, така е и днес. Но, оказва се, естественият спътник на Земята не стои на едно и също разстояние от нея, а все повече се отдалечава. И това може да доведе до сериозни промени, които да окажат влияние върху планетата.

Преди дни учени от Университета на Уисконсин-Медисън алармираха, че естественият спътник се отдалечава все повече от нея. На годишна база това разделяне е с около 3.8 сантиметра. И въпреки че ни изглежда пренебрежително малко, всъщност може да доведе до промяна в продължителността на дните. 

Това обаче не е някакво ново явление, а вековна закономерност. Дължи се преди всички на гравитационните взаимодействия между Земята и Луната и по-специално на приливните сили, които двете космически тела упражняват.

Процесът е бавен, но ефектът от него е кумулативен от няколко милиона години. Доказано е, че преди 1.4 милиарда години един ден на Земята е бил с продължителност едва 18 часа. Сега е 24, а след около 200 милиона години се очаква да нарасне с още един час - до 25, ако отдалечаването на Луната продължи със същите темпове.

"Докато Луната се отдалечава, Земята е като въртящ се фигурист, който забавя скоростта, докато протяга ръце", обяснява проф. Мейърс, който е един от участващите в научния анализ. Казано с други думи, колкото повече Луната се отдалечава от Земята, толкова повече планетата ни забавя своето въртене. И така ще й е нужно повече време, за да направи един пълен кръг около оста си, т.е. денонощието ще е по-дълго.

По думите на изследователите, текущата скорост на рецесия на Луната е относително стабилна, но понякога се получават колебания, породени от различни фактори - като например скоростта на въртене на нашата планета или континенталния дрейф.

Също така надали скоро ще спрем да виждаме естествения спътник на нашата планета на небето вечер, точно както със сигурност няма да бъдем свидетели на другите промени, за които вече стана дума, обяснява NDTV.