Вътрешнопартийни конфликти и пасивни избиратели правят политическия живот съвсем непредсказуем

Изборите за парламент на всеки няколко месеца започнаха да изглеждат като нормална практика. Ето, станаха седми поред за последните три години. Никой сред партийните лидери не изглежда особено разтревожен от това, значи вече го приемат за нещо естествено.

А пък и като погледнем какво се случи през последния месец, това действително изглежда така. За редовно правителство никой не се постара. При първия мандат ГЕРБ-СДС лансира изцяло свой партиен кабинет, който другите политици не можаха да преглътнат (освен шефа на ДПС Делян Пеевски, който е стабилен партньор на Бойко Борисов) и едва ли могат да бъдат обвинявани за това. ПП-ДБ превърнаха втория мандат в заложник – казаха на другите политически сили, че ако не подкрепят предварително приоритетите на десницата, няма да правят правителство. Естествено, всички се разгневиха на ултиматума и никой не застана зад тях. А ИТН претупа третия мандат за пет дни и го подхвърли обратно на президента. И така се стигна до поредните избори.

Голямата драма сега е, че не знаем какво ще се случи.

На последните няколко вота нещата изглеждаха предрешени. В парламента влизаха общо-взето едни и същи формации. А съотношението на силите редовно излизаше такова, че правеше големите и сложни коалиции неизбежни, а политическите преговори ужасно трудни. Как иначе, след като всички години наред се обвиняваха едни други, че са разсипали страната, а след това трябваше да се мъчат да конструират кабинет!

За този месец и половина, в който работи 50-ото Народно събрание, обаче се случиха много неща, които подсказват, че тази повтаряща се досега картина в парламента може драстично да се промени. Първо, „Величие“ се разпадна едва ли не 5 минути, след като депутатите на партията прекрачиха прага на събранието за първи път. Партията е разделена на враждуващи фракции и едва ли ще може да повтори изненадващия си резултат от предните избори.

Второ, ДПС е във фактическо разцепление. Председателят на партията Делян Пеевски погна хората на почетния лидер Ахмед Доган; над половината от депутатите на движението бяха изгонени или напуснаха парламентарната му група; а Доган публично поиска оставките на Пеевски и близкото му обкръжение от партийните им постове; те обаче се заинатиха и не желаят да си тръгнат. Как при това положение ДПС ще участва в изборите, това никой не може да каже. Като нищо може да се стигне до съдебна битка за контрола върху партията, която да създаде всевъзможни пречки за успешното й включване във вота. Може ли някой да си представи как ще изглежда следващият парламент с две ДПС-та?

Или въобще без нито едно ДПС?

Трето, във война са враждуващите фракции в БСП. Приближените на Корнелия Нинова използваха оставката й като партиен лидер, за да преобърнат курса на столетницата – зарязаха консервативната идеология на Нинова; тръгнаха да правят коалиция с изгонени или напуснали БСП бивши социалисти; и дори помирително протегнаха ръка на президента Румен Радев, с когото „Позитано“ 20 враждуваше в продължение на години. На Нинова беше забранено да заеме отново лидерския пост и няма нужда да си гадател, за да се досетиш, че новите партийни шефове няма да я допуснат до кандидат-депутатските листи. Самата Нинова се готви за битка – обяви за незаконно новото партийно ръководство и даже си организира собствена, алтернативна сбирка на „Бузлуджа“. Каква ли партия ще остане от БСП до изборите?

Висящ остава проблемът с избирателната активност.

Дори и да оставим настрана въпроса за легитимността на институциите при толкова малко гласуващи, остава чисто политическият проблем с партиите, които успяват да влязат в парламента. Колкото по-малко са избирателите, толкова по-ниско пада бариерата. Затова е естествено да очакваме, че всевъзможни партийки и коалиции ще точат зъби за изборите, защото вярват, че с ниската активност имат реален шанс да вкарат депутати. Така де, щом като странният субект „Величие“ го направи с по-малко от 100 хиляди гласа, защо и други да не могат? А и малките играчи виждат, че основните политически сили губят избиратели и ще направят всичко възможно да се възползват от омаломощаването им.

При такова положение е много вероятно политическата картина да се разбърка. Големите формации са отслабени и раздирани от вътрешни конфликти. Съвсем вероятно е доста от настоящите играчи да изпаднат от дъската. А това ще направи политическия живот съвсем непредсказуем.