Черна гора има ново правителство, в което важна роля играят проруски и просръбски партии. Досегашната прозападна и проевропейска държава е разделена. Накъде ще тръгне?
Доскоро малката западнобалканска държава Черна гора изглеждаше ясно проевропейски ориентирана. Автократът Мило Джуканович, който заемаше различни ръководни длъжности в продължение на три десетилетия, загуби президентските избори през април 2023-а година, а три години по-рано, през лятото на 2020-а, неговата Демократична партия на социалистите (ДПС), наследничка на бившата комунистическа партия в страната, трябваше да излезе в опозиция. Оттогава насам не всичко върви гладко в политическо отношение, но интеграцията на Черна гора в ЕС, трансатлантическата ѝ ориентация и политиката ѝ на реформи, включваща преди всичко борбата срещу корупцията и организираната престъпност, никога не са били поставяни под въпрос.
Сега това може да се промени. От миналата седмица Черна гора има правителство, което според независимите наблюдатели в страната е истински кабинет на ужасите. „То опасно разделя обществото и поставя под въпрос европейския път на развитие на страната“, пише публицистът Желко Иванович, директор на вестник Vijesti.
Премиерът на Черна гора Милойко Спаич от Алианса „Европа сега“, който заема поста от есента на 2023-а година, представи миналата седмица пренаредения си кабинет. Той е подкрепен от коалиция, която включва и лидерите на просръбски и проруски партии - Андрия Мандич от Нова сръбска демокрация (НСД) и Милан Кнежевич от проруската Демократична народна партия на Черна гора (ДНП). Мандич е и председател на черногорския парламент от октомври 2023-а година.
Срещу интересите на Черна гора
Мандич и Кнежевич са заклети привърженици на Путин, косвено се противопоставят на независимостта на Черна гора от Сърбия, провъзгласена през 2006-а година, и отхвърлят интеграцията в ЕС, както и членството на страната в НАТО, което е факт от 2017-а. Те подкрепят тесните връзки между Черна гора и Сърбия, противници са на независимостта на Косово и отричат геноцида в Сребреница. Така те и техните партии поставят под въпрос всичко, което е част от смисъла на съществуването и идентичността на Черна гора.
Президентът на Черна гора Яков Милатович Снимка: DW
Един от страничните аспекти на новото правителство е, че броят на министрите е нараснал до рекордните 32 - в страна с население от малко над 600 000 души.
Влизането на политици като Мандич и Кнежевич в управляващата коалиция беше част от сделка между Спаич и просръбските партии. Спаич, чиято проевропейска партия имаше крехко мнозинство след изборите миналата година, беше подкрепен от 13 депутати от просръбския блок. В замяна на това тези партии трябваше да бъдат възнаградени с министерски постове, което вече се случи. НСД и ДНП не заемат ключови постове в новото правителство, а самите Мандич и Кнежевич не получиха министерства. Въпреки това е под въпрос дали сътрудничеството ще доведе до „повече стабилност“ за правителството на Спаич, както обещава министър-председателят.
Остри критики отвътре и отвън
Реакциите от страната и чужбина не закъсняха. Президентът на Черна гора Яков Милатович, който се раздели със Спаич и неговата ПЕС преди няколко месеца заради спор за националната енергийна компания, обяви в коментара си за възстановеното черногорско правителство, че „Черна гора е жертва на най-примитивните политически сделки и безотговорността, която министър-председателят Милойко Спаич непрекъснато демонстрира в управлението на страната“.
И САЩ реагираха незабавно. „Обезпокоени сме от включването в черногорското правителство на партии и лидери, които не осъждат руската агресия срещу Украйна, отхвърлят санкциите на ЕС срещу Русия и чиито действия са в пряко противоречие с принципа на добросъседските отношения“, се казва в изявление на посолството на САЩ в Подгорица.
Просръбски протест в Подгорица на 22 май 2024 срещу Резолюцията на ООН за Сребреница Снимка: Stevo Vasiljevic/REUTERS
Най-остро реагира съседна Хърватия: само ден след смяната на правителството в Подгорица хърватското външно министерство обяви трима високопоставени политици за нежелани в Хърватия. Освен за Мандич и Кнежевич, това се отнася и за вицепремиера Алекса Бечич. Тримата са нежелани в Хърватия поради „системни мерки за нарушаване на добросъседските отношения“ и „постоянна злоупотреба с Република Хърватия за вътрешнополитически цели“.
„Или в бездната, или в ЕС"
Как влизането на просръбски и проруски партии ще се отрази на външната политика на Черна гора? Вук Марас, ръководител на черногорския клон на разследващата мрежа BIRN, каза за ДВ: „Сега в правителството имаме голяма група, която не подкрепя членството на Черна гора в НАТО и сближаването на страната с ЕС. Сигурен съм, че рано или късно тази група ще предприеме мерки, насочени срещу прозападната ориентация на Черна гора“.
Публицистът Желко Иванович оценява политическата ситуация в Черна гора така: „В бездната или в ЕС“.