„Чудотворното“ растение силфион, консумирано от древните гърци, римляни и египтяни, за което се е смятало, че е изчезнало преди 2000 години, наскоро е открито отново в Турция от професор, който смята, че е намерил оцелял жив екземпляр.

Растението, което древните гърци наричали силфион (silphium), било със златисти цветове. Някога е било най-търсеният продукт в Средиземноморието още преди възхода на Атина и Римската империя. Смята се, че растението с жълти цветове, прикрепени към дебело стъбло, е било стривано, изпичано, пасирано и варено за медицински цели, храна и дори контрацепция.

По време на управлението на Юлий Цезар повече от хиляда килограма от растението са били съхранявани наред със златото в императорските съкровища на Рим, а фиданките на силфиона са били оценявани на цената на среброто. Въпреки това, само седем века след като за първи път е документирано, че обожаваното растение расте по крайбрежието на Киренайка в днешна Либия, силфионът изчезва от древния средиземноморски свят.

Римският летописец Плиний Старши в своята „Естествена история“ твърди, че през I в. от н.е. е намерено „само едно стъбло“ от растението, „и то е било подарено на император Нерон“. Това е последното документирано свидетелство за силфиона.

Вдъхновени от древните разкази, през Средновековието ботаниците търсят неуморно растението на три континента, макар и напразно.

Вследствие на това историците смятат, че изчезването на силфиона е първото регистрирано изчезване на какъвто и да е вид - растение или животно.

Древното гръцко растение е разпознато отново. Кредит: Wikimedia Commons

Въпреки че растението е смятано за изчезнало в продължение на векове и напълно е изчезнало от учебниците по история, изследователят от Истанбулския университет Махмут Миски (Mahmut Miski) подозира, че е открил отново древното растение. Той смята, че Ferula Drudeana, която расте на планината Хасан, е неуловимото древно растение, което се намира на почти хиляда километра от мястото, където някога е растяло.

Според National Geographic изследователят е установил, че растението има сходства с растението силфион, които съответстват на стари ботанически текстове и изображения на растението върху древногръцки монети.

Изследователят е забелязал, че и двете растения имат еднакъв дебел разклоняващ се корен и жълти цветове. Освен това и двете имат мощни лечебни качества. Ferula Drudeana има противоракови съединения и противовъзпалителни свойства, много подобни на тези, за които се предполага, че се съдържат в силфиона. Въпреки че Ferula Drudeana се намира на стотици километри от мястото, откъдето произхожда според Миски тя е открита на две места в Турция, които някога са били дом на древните гърци преди хиляди години. Едното от тези места е Кападокия.

Сходни медицински качества

Миски, който е специалист по фармакогнозия, изучаване на лекарствата, получени от природни източници, за пръв път се сблъсква със съвременното растение, което сега смята, че е силфион, докато провежда постдокторантски изследвания. Той е получил безвъзмездна помощ за събиране на образци от ферула, която е от същото семейство като морковите, копъра и магданоза и има репутацията на растение, което дава много нови съединения, борещи се с болестите. Докато Миски изучава растенията на планината Хасан, той установява, че в нея има тридесет вторични метаболита, които имат медицинско предназначение. Сред съединенията има много такива, които имат противоракови, контрацептивни и противовъзпалителни свойства. Миски се надява, че бъдещите анализи на растението ще разкрият съществуването на десетки все още неидентифицирани съединения, представляващи медицински интерес. На планината Хасан Миски се сблъсква и с гледачи на растенията, които го информират, че овцете и козите обичат листата, както се споменава в записа на Плиний за древния силфион.
Според записите на Плиний овцете и козите пасели по пасищата, където растял силфионът. Овцете заспивали след консумацията му, а козите от него кихали. Текстът му гласи: „Сокът от това растение се нарича „лазер“ и е много популярен както за медицински, така и за други цели, като се продава на същата цена като среброто. От много години обаче той не се среща в Киренайка."

Прилики с киренайските монети

Според проучване от 2021 г., публикувано в списание Plants от Миски и неговия екип, Ferula drudeana има прилики със силфиона, както е описано в древния текст и изобразено на киренейски монети: от дебели разклонени корени до листа, подобни на целина.

Монета на Магас от Кирена 300–282/75 пр.н.е. На обратната страна е изобразен силфион. Кредит: Wikimedia Commons

Приликата във външния вид обаче не беше единствената вълнуваща връзка. Говори се, че първият силфион се появил след „силен пролетен дъжд“, който в онези дни се наричал „черен дъжд“.

„Намираме, че е заявено от най-достоверния сред гръцките писатели... че това растение се е появило близо до градините на Хесперидите и Големия Сиртис веднага след като земята е била напоена... от дъжд като черен като смола“, обяснява екипът.  Това събитие се случило седем години преди основаването на град Кирена.

Миски забелязва, че когато в Кападокия завалят дъждове през април, Ferula Drudeana изниква и израства до 1.80 м само за месец.

Освен това, тъй като древният силфион не се е поддавал на култивиране, той е трябвало да бъде събиран в дивата природа. Говори се, че киренските благородници са поверили отглеждането му на пустинни номади. Два опита, съобщени от Хипократ, за трансплантирането му в континентална Гърция са се провалили. По същия начин Миски установява, че Ferula Drudeana е трудна за присаждане. Той открива, че единственият начин, по който това може да се направи, е чрез използване на студена стратификация, процес на подлагане на семената както на студени, така и на влажни условия. Използвайки тази техника, Миски и неговият екип успяха да отгледат Ferula в оранжерия.

Древна сребърна монета от Кирена, изобразяваща силфион. Кредит: Wikimedia Commons

Една от основните причини Ferula Drudeana да не бъде идентифицирана веднага като силфион е главно поради нейното местоположение. Но мястото, където Миски е открил растението, регионът в Турция, където се намира планината Хасан, е било населявана от древните гърци преди хиляди години и тези хора биха могли лесно да транспортират растението.

Ерика Роуън (Erica Rowan), доцент по археоботаника в Кралския университет Холоуейв Лондон, намира хипотезата на Миски за правдоподобна:

„Древните са били много добри в транспортирането на неща“, посочва Роуан. „Няма причина хората от Киренайка да не са донесли семената в Кападокия и да не са ги засадили. Те са достатъчно сходни със средиземноморския климат. И този вид Ferula изглежда като това, което е показано на монетите.

Източници:

 Ancient ‘miracle plant,’ believed extinct, said rediscovered in Turkey, Times of Israel

Miracle Plant Used in Ancient Greece Rediscovered After 2,000 Years, Greek Reporter