Коментар от проф. Евгений Дайнов:
Голямо чудене започна по повод трусовете в ДПС - и по-малко чудене по повод смехотворните свади във "Величие". А всъщност нищо чудно няма.
Защо олигарсите се сграбчиха за гушите
Буквално преди дни имах възможността да напомня едно аксиоматично положение на Аристотел. Ако върху една олигархична власт няма външен, т.е. от народа, натиск, това не е непременно добре за олигархията. Напротив: лишени от необходимостта да се сплотяват против външния враг, олигарсите по правило се изпокарват помежду си. Това с още по-голяма сила важи за днешните олигарси, които - за разлика от гръцките по времето на Аристотел - могат да съществуват единствено докато присвояват публични средства. Принудени са да присвояват все повече, тъй като самите те не умеят да умножават, а само да пилеят богатството си. Рано или късно идва моментът, в който притокът на ресурси се оказва недостатъчен. Точно тогава олигарсите се хващат за гушите, за да отклонят към себе си повече средства от другарчето.
В момента обществото в Българиясе намира в един от своите летаргични периоди. Няма натиск от улицата върху олигарсите. И те се сграбчиха за гушите.
Направо карикатурно протича този процес във "Величие". Там се хванаха за гушите дори преди да са започнали да присвояват публични средства - сбиха се още на стартовата линия. Дни по-късно същите процеси се настаниха в средите на ДПС. Там силно изгладнелият Делян Пеевскиочевидно реши да елиминира всички алтернативни силови центрове в партията, за да може да присвоява единолично поне нещо, колкото и ограничено, посредством машината за изпомпване на средства, създадена от Ахмед Доган.
Очевидно на "велможите" в ГЕРБ Бойко Борисов е обещал някакъв подновен достъп до публични ресурси, тъй като там - засега - подобни схватки не се наблюдават. Не е случайно, че всички тези хора бяха предложени за министри в проектокабинета на ГЕРБ. Това бе не само провокация към обществото, което свали точно тези "велможи" преди четири години. Това бе и обещание към самите тях: "Било, каквото било, всичко пак ще бъде, както си беше".
Ако тези проекто-министри са се хванали на това обещание, това би означавало, че те или рязко са се заблудили, или толкова са огладнели, че вече не могат да мислят трезво. Защото: дори при формирането на подобен кабинет, подпрян от ДПС и някакви плаващи (и гладни) депутати - точно ДПС и плаващите нямаше да позволят на министрите от ГЕРБ да подкарат отново на принципа "както си беше".
Освен това очевидно Борисов от самото начало не беше честен със своите. Той не искаше да поема отговорност за правителство, тъй като лично за него планът "както си беше" е напълно приложим в режим на перманентни избори и максимално раздробяване на парламента. При това положение няма никакви изгледи някой някога да смени работещите за неговите интереси регулатори, нито пък някога да се сформира мнозинство, което да рестартира съдебната реформа, след като (както се очаква) тя бъде спряна от все по-лакейски настроения Конституционен съд.
Мина времето на гангстерските олигархии. Какво идва сега?
Но не само планът на Борисов е ялов. "Както си беше" не може да се случи за никого. Мина времето на гангстерските олигархии. Може би идва времето на откровено путинските, мракобесни и фанатизирани тирании. А може би идва времето на отърсване на обществото от олигархии и тирани и заместването им с подновена демокрация. Това изцяло зависи от усилията на гражданството.
Както винаги, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
