Нито една от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) не спази крайния срок в неделя 30 юни за представяне на своя окончателен Национален план за енергетиката и изменението на климата (NECP) на Европейската комисия. Това съобщи европейската медия Euractiv. Оттам припомнят, че екологичните неправителствени организации по-рано осъдиха първите си проектопланове за декарбонизация като лишени от амбиция.
Страните от ЦИЕ обаче не са сами в пропускането на крайния срок 30 юни. Комисията съобщи в понеделник, 1 юли, че само четири държави са представили своите окончателни планове "Климат енергетика" навреме - Холандия, Швеция, Финландия и Дания.
Окончателните планове "Климат енергетика" от държавите членки се основават на първоначалните проекти на планове, представени през 2023 г., и се очаква да включват обратната връзка на Комисията относно тези първи версии.
Колективната оценка на Комисията за всичките 27 проекта на плановe, публикувана през декември 2023 г., е, че "по отношение на субсидиите за изкопаеми горива е необходимо колективно усилие от страна на държавите-членки за определяне на ясен и надежден график за постепенното им премахване".
Според местни екологични неправителствени организации именно по този въпрос нито една от държавите-членки от Централна и Източна Европа не е била достатъчно амбициозна в проектите си за НЕКП.
Те не очертаха мерки, които ще направят възможно адекватното намаляване на използването на изкопаеми горива.
В прессъобщението си от 27 юни CEE Bankwatch Network, най-голямата мрежа от екологични неправителствени организации в Централна и Източна Европа, отбеляза, че "регионът не успява да поеме по ясен път към декарбонизация".
Недостатъчен напредък
"Страните от ЦИЕ като цяло увеличават целта си за възобновяема енергия в NECP (...), но до минимума", обяснява Кристоф Йост, старши служител по политиките на ЕС в CEE Bankwatch Network, пред изданието.
Целите, определени в тези проекти на плановете "Климат енергетика" обаче са под препоръките на ревизираната директива за възобновяема енергия.
Например, Полша се стреми възобновяемите източници да осигурят 29,8% от енергията до 2030 г., но изискваният минимум е 32%; Унгария предлага 29% в сравнение с 34%; и Словакия 23% вместо необходимите 35%.
Според Йохана Кулд, ръководител на международната кампания за публично финансиране в CEE Bankwatch Network, усилията за увеличаване на дела на възобновяемите източници в енергийния микс на тези страни ще бъдат подкопани от факта, че "източноевропейските държави-членки планират да инвестират сериозно в инфраструктурата за изкопаеми газове, въпреки спешната необходимост от действия в областта на климата."
Страните от ЦИЕ обаче сега са съсредоточени върху диверсификацията на своите енергийни доставки, тъй като много от тях зависеха от руски газ или въглеводороди и сега търсят алтернативни източници на енергия от съображения за сигурност.
Както показва докладът на CEE Bankwatch Network, са направени значителни инвестиции в различни газови проекти в България, Унгария, Полша, Румъния, Латвия и Словакия.
Липса на инвестиции и амбиция
За да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на дадена страна, е необходимо да се инвестира значително в електрически мрежи, решения за съхранение и интелигентни мрежи. Екологичните НПО обаче продължават да осъждат неадекватния капацитет на електрическите мрежи.
За Джост "това кара правителствата да продължат да инвестират в опасни изкопаеми горива, скъпа и несигурна ядрена енергия и други съмнителни проекти".
Интервюирана от Euractiv, Барбора Урбанова, директор на Центъра за транспорт и енергия (CDE) в Чехия, посочва други фактори, възпрепятстващи енергийния преход на страните от ЦИЕ.
Това включва "липса на разбиране на възможностите и ползите, които енергийният преход носи, постоянно усещане, че политиката за климата се налага отвън (от Брюксел), традиционна индустрия с интензивни емисии и зависимост от въглища, но също и по-ниски икономически резултати в сравнение със западните страни и страх от обедняване."