За незапознатите в детайли с американската политическа система може би изглежда нелогично защо Демократическата партия би издигнала 81-годишния Джо Байдън за втори мандат, както и защо е проблем да бъде номиниран нов кандидат.

Правилата на Демократическата партия всъщност правят замяната на един кандидат с друг почти невъзможно без първият да даде съгласие. При това - без да се отчита резкият преход от един щаб към друг, както и изключително краткият срок до изборите. Те са насрочени за ноември 2024 г.

Вече всички 50 американски щата са провели своите първични избори за кандидат на демократите. Официално номинацията му трябва да бъде издигната след два месеца, а изборите са след четири.

В съвременната американска история националната партия никога не се е опитвала да замени кандидата си, отчасти защото знае, че най-вероятно ще се провали. През 2016 г. въпросът беше поставен и пред двете партии, но нито една от тях не направи това, припомня Ен Би Си.

Дори при отказ на самия Байдън да продължи кампанията си, това значи пренебрегване на резултатите от първичните избори, когато гласоподавателите на демократите с огромно мнозинство от 99% са номинирали Байдън.

Все пак уставът предвижда случаи на смяна, в които кандидатът е неспособен да изпълни задълженията или реши да се оттегли.

Единствен възможен сценарий е настоящият президент да се откаже от надпреварата за втори мандат - нещо, което той досега категорично и нееднократно е отхвърлял като вариант.

Ако Байдън се откаже, преди да бъде официално номиниран през август, трябват нови вътрешни избори сред демократите. Няма механизъм, по който той или някой друг да посочи избрания си наследник.

За спечелването на партийната номинация е необходимо мнозинство от около 4000 делегати. Байдън е спечелил около 3900 от тях. Съгласно неотдавнашните реформи повече от 700-те суперделегати на партията - законодатели и високопоставени лица от Демократическата партия - имат право да гласуват само ако никой не спечели мнозинство от редовните делегати на първо гласуване, така че техните гласове могат да бъдат решаващи при оспорвана конкуренция. Байдън би имал известно влияние върху своите обещани делегати, но в крайна сметка те могат да гласуват както пожелаят, така че кандидатите най-вероятно ще водят агресивна кампания, за да спечелят всеки отделен делегат.

Има обаче една потенциално важна подробност, пояснява Ен Би Си: демократите планират да номинират официално Байдън преди конвенцията в края на август, за да избегнат всякакви потенциални опасения относно достъпа до гласуване в Охайо, където една техническа странност усложни нещата. Демократите решиха да направят виртуална номинация за Байдън в Охайо, след като републиканците от щата се възпротивиха на приемането на проформа законодателство, което би позволило на Байдън да бъде включен в бюлетината, въпреки че конвенцията се пада след крайния срок в щата. Но докато републиканците приеха закон за изместване на крайния срок, демократите решиха все пак да продължат с виртуалната номинация.

Могат ли демократите да заменят Байдън против волята му?

Засега нищо не сочи, че се готви замяна на Байдън без негово съгласие. Теоретично, ако голяма част от Демократическата партия изгуби доверие в него, делегатите на националния конгрес теоретично биха могли да „дезертират“ масово. Трябва отново да се има предвид, че те са били избрани за делегати заради лоялността си към Байдън и са обещали да го подкрепят на конгреса.

В същото време, за разлика от много републикански делегати, делегатите на Демократическата партия не са технически обвързани със своя кандидат. Правилата им позволяват „с чиста съвест да отразяват настроенията на тези, които са ги избрали“, което дава известна свобода на действие.

Уставът на партията включва разпоредби за замяна на кандидата в случай на овакантяване на поста. Мярката е замислена да се задейства в случай на смърт, оставка или недееспособност, а не за замяна на човек, който няма желание да се оттегли.

Ако Байдън се оттегли след конгреса...

При тази хипотеза председателят може да свика специално заседание на Националния комитет на партията, която включва около 500 души, за да се изберат нови кандидати за президент и вицепрезидент. Ако обаче това се случи съвсем малко преди изборите през ноември, кратките срокове може да породят конституционни, правни и практически проблеми. Наред с други въпроси, бюлетините трябва да бъдат отпечатани много преди изборите и може да се окаже невъзможно да бъдат променени навреме.

Ще го замени ли вицепрезидентът Камала Харис?

Не и в президентската надпревара. Тя може само да довърши настоящия му президентски мандат, в случай че Байдън се оттегли по някаква причина. Харис не получава автоматично неговата номинация за втория мандат.

Политически риск

На този етап е и политически рисковано някой да се опитва публично да принуди Байдън да се оттегли. Демократическият естаблишмънт вече се е обединил около Байдън - одобрява го, подкрепя го и ръководи дейността на партията не само защото той е действащият президент, но и защото това е именно той. Те имат дълбоки връзки с него и са му лоялни, отбелязва The Vox. Важно е да се разсее представата, че някой може да принуди Байдън да се откаже.

Националният комитет на партията не е някаква всемогъща, сенчеста структура, която има властта, влиянието или способността да короняса друг партиен лидер, допълва изданието и припомня, че именно Байдън е избрал председателя и за зам.-председателите на комитета.

Демокрация на избирателя, не на елитите

Силата на партийните елити често се преувеличава, а досегашните първични избори показват влиянието на избирателите. Колкото и непопулярен да изглежда Байдън на някои хора, той все пак спечели с лекота на първичните избори през 2020 г., а когато тази година в Невада имаше възможност за протестен вот, а в Ню Хемпшир - опция „никой от тези кандидати“, демократите все пак подкрепиха Байдън.

В допълнение, всички водещи фигури, които биха могли да го заместят - губернаторът на Мичиган Гретхен Уитмър, губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро, може би дори губернаторът на Мериленд Уес Мур (да не говорим за вицепрезидента Камала Харис), са основни публични заместници и поддръжници на Байдън. Те не биха се обърнали публично срещу него сега. И не е ясно дали ще се опитат частно да го принудят да се оттегли, коментира The Vox.

Защо изобщо се стигна до мисълта за втори мандат

Партиите традиционно издигат кандидатурата на действащия президент. Затова въпросът за втори мандат на Байдън витае още преди да се закълне за първи път като държавен глава, предвид че тогава той бе на 77, а сега е на 81 години. Още повече, че той не се радва на особена популярност сред населението. Има обаче силна подкрепа в своята партия. Въпреки че много демократи казват в проучванията, че биха искали да видят друг кандидат, те изразяват и високо одобрение към Байдън. Перспективата за избор на друг кандидат е изпълнена с несигурност и риск.