Администрацията ни все повече заприличва на аристокрация

За оптимизация на раздутата структура вече никой не говори, а заплатите растат независимо от качеството

Красив, умен и в разцвета на силите си, само че не живее на покрив в Стокхолм като Карлсон и не можем да знаем дали е прилично дебел - така долу-горе трябва да си представим средностатистическия държавен служител, ако съдим за него по данните в доклада за състоянието на администрацията за 2023 г.

Ако не е изключителен и надвишаващ изискванията, нашият държавен служител най-малкото отговаря 100% на очакванията към него. Умее да расте в кариерата хоризонтално и вертикално, без да минава конкурс. Може да получава 1900 лв., но може да получава и 7000 лв. за същата длъжност. Ако не е доволен, ще протестира и ще получи каквото иска. И ще го получи на калпак, защото всички вече знаем, че

в политически кризи няма мегдан за реформи, а само за поощряване на лоши навици.

Рекордно много хора са назначени на държавна служба през годината на трите правителства и рекордно много са били освободени. От тази политическа суматоха държавният административен апарат съвсем не е олекнал. Въпреки 11 897 прекратени правоотношения, щатните бройки са 143 502, с нищо и никакви 313 по-малко в сравнение с 2022 г., а в централната администрация даже има увеличение със 152 души. И вече никой не отваря дума за оптимизация на тази раздута система, в която има свръхосигурени с кадри звена, но и други с огромен периметър от задължения, които никой не желае.

Статуквото не помръдва и въпреки че през 2023 г. кабинетът на Николай Денков направи пробив в е-управлението и, според данни в доклада, е предоставил невероятните 1 218 513 978 е-услуги. Този успех има наистина впечатляващи измерения - 81% скок в броя на изпратените съобщения чрез системата за сигурно електронно връчване; 34% увеличение на заявените онлайн услуги; 43% повече успешни влизания в държавните системи с е-подпис. Нови 127 администрации са в средата за е-плащания, с което общият им брой в края на 2023 г. е 669. Този напредък би следвало да пести не само преводни такси, както се изтъква в доклада, а и администрация. Тя обаче все повече изглежда недосегаема.

Държавният апарат не само не олеква, а

тежи все повече на данъкоплатците,

защото за реформа в заплащането в тазгодишния бюджет бяха заложени над 352 млн. лв. Реформата впоследствие се оказа просто раздаване на пари, защото всеки получи твърда сума - 200 или 300 лв. Предстои да видим дали това е довело до нещо смислено, но едва ли. Защото увеличението няма как да се дължи на качеството на работата - то неизменно е оценявано предимно със суперлативи.

Атестацията в държавната администрация съществува от години, но така и не доби реален вид, а се усеща повече като любезност между началник и подчинен. Единици получават оценка „неприемливо изпълнение“ (118) или „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ (547). 9603 служители са получили оценка „изключително изпълнение“, 37 371 - оценка „изпълнението надвишава изискванията“, а 22 430 - „изпълнението напълно отговаря на изискванията“.

Данните поставят въпроса за девалвация на оценките.

При наличието на нормативно определен стандарт за качествено изпълнение на длъжността, проблемът очевидно произтича не от принципите и логиката на системата за оценяване, а от субективни предпоставки при прилагането ѝ, дипломатично критикуват авторите на доклада. Казано по-просто, на тези оценки можем да вярваме, колкото на самооценката на Карлсон от покрива.

Оценяването не е единствената система за повишаване на качеството на работата, която администрацията трябва да върши за гражданите. Има обратна връзка, обучение, оценка на ефективността, планове, цели, отчети и пр. Голяма част от изискванията се покриват на 90-97%, но дали по смислен и резултатен начин - сухите данни не казват.

В Регионалните здравни инспекции например работят 2468 души по щатно разписание и понеже са натоварени да контролират всичко от фризьорските салони до забраната за тютюнопушене и имунизациите, на практика могат да не правят нищо. Бездействието на РЗИ-тата доведе до негласно вдигане на забраната за тютюнопушене на закрити места - в десетки заведения, градски транспорт, подлези, учреждения и болници се пуши на общо основание. Стигна се дотам санитари да подпалят с цигара най-голямата болница в страната - пловдивската „Св. Георги“. Няма причина да е другояче, след като при 130 638 проверки за тютюнопушене, „извършени“ миналата година, установените нарушители са едва 448, а санкционираните юридически лица са само 28. Ако питате РЗИ, нямат хора. Но Главната инспекция по труда има сходен периметър на отговорности и с 660 щата, от които 122 незаети поради ниските заплати, успява доста по-ефективно да следи за нарушения на трудовото законодателство.

Проблеми с качеството има и по други линии. Конкурсът следва да е основен начин за заемане на длъжностите в нея, но по традиция се заобикаля.

Едва около 30% от чиновниците са назначени с конкурс,

а 45% са преместени на друга длъжност на същото ниво или са преназначени на по-висока позиция. С други думи - важно е веднъж да ти се отвори вратата. Постъпващите за пръв път на държавна служба следва да преминават обучение, но то масово се пренебрегва и по-малко от половината нови служители го преминават. Още по-плачевно е положението при висшите държавни служители, които имат задължение поне веднъж годишно да преминават обучение, организирано от Института по публична администрация. През 2023 г. такова обучение са преминали 335 или само 12,43% от висшите държавни служители в администрацията.

Държавните ведомства и общините продължават

упорито да държат на друг порок - масово да ползват външни юристи

- нещо, което експертите от години критикуват като порочна практика. Все повече ведомства имат договори за т.нар. процесуално представителство (294 от 587 администрации), въпреки че издържат купища юристи. Общата стойност на договорите с външни юристи се увеличава с 59% и е 15,7 млн. лв. С най-голяма стойност на сключените договори за процесуално представителство е Столична община – 2 644 642.19 лв., въпреки че данъкоплатците издържат и 16 щатни служители в нейната дирекция „Правни дейности“. На второ място е Държавен фонд „Земеделие“ с външни договори за 2 427 059 лв., като в същото време фондът има 24 души щатно разписание на правната си дирекция. Трета е Българска агенция по безопасност на храните с договори за 941 632.86 лв. Външни юристи са спечелили за администрацията 814 дела за материален интерес от 78 485 572 лв., а са загубили дела за около 50 млн. лв., т.е. спорен е въпросът дали са ни на сметка.

Колко (не)ефективна е администрацията може да се съди и по други признаци.

У нас например има над 200 национални стратегии,

но те, според доклада, не са в синергия нито помежду си, нито с бюджета, а нямат връзка и с администрацията и нейните годишни цели, защото тези годишни цели (задължителни по закон) се водят по програмата на МС. В момента се работи по проект за намаляване на тези стратегии с 40% и публикуването им на едно място, като срокът е това да стане до края на 2025 г.

На влошаване върви и феноменът „консултативни съвети“. Те бяха 76 и някои от тях напомняха за себе си не повече от четири пъти годишно, но това разточителство явно се приема за нормално, защото през 2023 г. са се пръкнали нови три съвета: съвет за икономически анализи, съвет за координация и сътрудничество (по отношение на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма) и Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие. Какво правят всички тези структури не знаем, но служебният кабинет вече започна да закрива органите, създадени от предходния, и тези чистки минават за единственото подобие на някакви реформи у нас. Нищо в парламента не подсказва, че можем да се надяваме на нещо повече - коалицията ГЕРБ-ДПС отдавна е показала, че предпочита не администрация, а предана аристокрация.

 

Източник: http://www.segabg.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Случаен виц

Последни новини