В началото на март - моментът, когато перспективите пред украинците изглеждаха най-мрачните от началото на войната, над 40% вярват, че печелят, и други 44% смятат, че никой не печели, а едва 5% допускат, че Русия побеждава.

Седмици след като украинските войски бяха принудени да се оттеглят от Авдиевка и на фона на тежки руски бомбардировки върху енергийната мрежа, 73% от украинците вярват, че страната им в крайна сметка ще освободи всичките си територии.

Одобрението от Конгреса на САЩ на десетки милиарди долари военна помощ дойде повече от месец по-късно, но значителен дял вярват още преди това, че Украйна ще си върне някои или всичките си територии през следващите 12 месеца (56%) и че войната ще приключи в рамките на две години (59%).

Данните са от социологическо проучване на украинската социологическа агенция „Рейтинг груп“ и бяха разпространени по-рано този месец от възложителя - фондация „Карнеги“.

•     От една страна, то показва, че президентът Володимир Зеленски се е ползвал с широка вътрешна подкрепа за воденето на войната и може да го използва пред партньорите си като аргумент да помагат на Украйна, и че опитите на Русия да принуди украинците да капитулират пред нейните искания се провалят.

•     От друга, този оптимизъм на украинското общество може да се окаже пасив, защото високите очаквания създават потенциал за масово разочарование, ако войната завърши с нещо различно от пълна победа на бойното поле и освобождение на всички територии.

Зеленски трябва да балансира между поддържането духа на обществото, да проведе успешна мобилизация, но и да представя на украинците реалистични оценки за това какво може да бъде постигнато. Включително защото резултатите от допитването показват разлом между по-възрастните и по-младите поколения украинци за траекторията на войната.

Разделение между поколенията

По-възрастните украинци (над 60 години) са оптимисти за войната, по-уверени в евентуалната украинска победа, по-склонни да вярват, че войната ще приключи скоро, най-много подкрепят продължаването на борбата, докато цялата територия не бъде освободена, и до голяма степен се противопоставят на преговорите с Русия.

Но това е група, която е извън наборната възраст и може да губи близки на бойното поле, но лично не участва в сраженията. Цели 72% в нея подкрепят мобилизация, докато в групата 18 - 45 години оценката е разделена наполовина, като при най-младите неодобрението е по-голямо от одобрението, макар и само с един процентен пункт.

По-младите, особено тези под 35 години, са най-песимистично настроени за перспективите Украйна да победи и най-склонни да приемат ограничени резултати от войната. Само 40% от тези на възраст 18 - 25 години смятат, че сраженията трябва да продължат, докато се освободи цялата територия в границите от 1991 г. (при украинците над 60 години този дял е 60%). Това са поколенията, които ще трябва да се бият за страната си, а към момента на анкетата още не е одобрен законът за новата мобилизация и не знаят подробностите. Обаче те вече виждат как войната променя живота им, засягайки всичко - от перспективите им за работа до решенията им дали и кога да създадат семейство и дали да останат в Украйна.

От „Карнеги“ обръщат внимание на групата ветерани и войници на активна служба - песимисти, но решителни. Те са най-малко склонни да вярват, че Украйна печели войната (32%) и най-малко вероятно да вярват, че войната ще приключи до края на 2025 г. (50%). В същото време те са по-склонни да вярват, че Украйна трябва да се сражава, докато освободи цялата си територия до границите от 1991 г. (67%). Което се тълкува като оформена от личен опит по-мрачна оценка на войната, която обаче не се превръща в приемане на по-скромни военни цели.

„Подкрепата“ за преговори

Цели 43% от респондентите са „за“, поставени пред избор с „да“ или „не“ на преговори с Русия. Растяща склонност към приемане на такава идея показват и други проучвания през последната година. Но задълбоченият анализ показва, че за мнозинството украинци това е само теоретична перспектива. Попитани да изберат между продължаване на борбата и преговори с Москва, склонните да приемат първото спадат на 26%. При това повечето украинци от втората група си представят сценарий, при който Киев е в достатъчно благоприятна позиция, за да изиска пълното изтегляне на руските войски от украинска територия, наказателното преследване на руснаци за военни престъпления, репарации и други условия, които за Кремъл са абсолютно неприемливи.

Запитване за различни сценарии за прекратяване на войната потвърди голямо разминаване между възгледите на украинците и руските искания.
Повечето (83%) са категорично против намаляването на украинския военен капацитет, за което Владимир Путин настояваше още през пролетта на 2022 г. на преговорите в Турция и Беларус.

Мнозинства или доминиращо множество не приемат също:

•     прекратяване на огъня, което замразява настоящите фронтови линии (65% несъгласни)
•     украински отказ от евентуално членство в ЕС или НАТО (съответно 65% и 60%)
•     изтегляне на Русия от териториите, които е окупирала оттогава само през 2022 г. (46%)
•     споразумение, че Украйна никога повече няма да нанася удари по Русия (44%).

Официален Киев по-рядко говори категорично против разговори с Москва (само когато Украйна е в състояние да осигури справедлив и траен мир), но в обществото въпроси за евентуална подкрепа за преговори често се тълкуват погрешно - или като индикатор за готовност да се приемат руските искания, или като липса на подкрепа за военните усилия, допълват от „Карнеги“.

Може близо половината украинци да са отворени на теория за преговори, но преобладаващата част не вярват, че Русия ще преговаря добросъвестно и за устойчив мир:

•     86% смятат, че има среден или висок риск Русия да нападне отново, дори ако има подписан мирен договор;
•     91% вярват, че мотивът на Русия да започне някакви преговори е да печели време, за да се подготви за нова атака;
•     21% от онези, които подкрепят преговорите с Русия, вярват, че подписването на мирен договор ще помогне на Украйна да възпре бъдещата руска агресия.

Лидерите на Украйна имат основание да очакват социални вълнения, ако бъдат принудени да подпишат неизгодно мирно споразумение. Над половината от анкетираните казват че биха се присъединили към мирен протест, ако не са съгласни с условията на хипотетичен мирен договор. Малко, но значимо, малцинство (7%) казват, че ще се присъединят към въоръжен протест (15% сред активните войници и ветерани).

От онези 71% от анкетираните, които са заявили, че биха поискали смяна на ръководството на държавата, ако не са съгласни с условията на договора, близо три четвърти са казали, че биха го приели само когато е възможно да се проведат избори. Такива във военно положение са невъзможни, т.е. теоретично те очакват Киев да подпише договор с Путин, да отмени военното положение, без реално договорът да е влязъл в сила, и да се проведат избори. За такава ситуация най-малкото са нужни гаранции за сигурността на страната от нейните партньори.

Украинците искат отбранителна самостоятелност

Украинците ценят подкрепата от чужбина и мнозинството вярват, че тя ще нарасне или ще се запази на сегашните нива през следващите няколко години. Но повечето не очакват някой друг да се сражава от тяхно име.

На въпрос какви гаранции за сигурност трябва да предоставят партньорите на Украйна 63% искат оръжия с голям обсег, обучение и подкрепа за отбранителната промишленост. Само 26 процента искат партньорите да разположат свои войски, за да защитават Украйна. Според „Карнеги“ не че мнозинството от украинците са против партньорите да разполагат войски, а че не вярват това да се случи.
Нагласата, че сами трябва да отвоюват обратно цялата си страна, се усеща и в отговорите по повод членството в НАТО. Попитани (с възможност за няколко отговора) какви стъпки може да предприеме Украйна, за да възпре бъдещата руска агресия, много повече респонденти (61%) се спират на „изграждане на динамична отбранителна промишлена база“, отколкото „присъединяване към НАТО“ (36%). Което сигнализира за украинското общество фокусиране върху самодостатъчността.

Тези възгледи вероятно са оформени до голяма степен от украинските очаквания: повечето (59%) не очакваха да видят покана за присъединяване към алианса на предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон през юли. Подобно проучване през ноември 2022 г. установи, че украинците са много по-склонни да изберат членство в НАТО сред набор от опции за възпиране на Русия. Което предполага, че украинците стават по-малко привързани към идеята, че страната им може бързо да се присъедини към алианса като начин за прекратяване на войната.

Само 33 процента от анкетираните смятат, че Украйна трябва да продължи да се опитва да получи покана за НАТО през следващите години, ако това не стане във Вашингтон на 9-11 юли. Но и само 20% от анкетираните биха приели Украйна да не търси членство в алианса като отстъпка към Русия за прекратяване на войната. Обяснението на това разминаване вероятно е прагматизъм - да не се иска това, което не може да бъде постигнато в момента - а не желание за отказ изцяло от членството в НАТО.

Любопитно е включването на въпрос за повторно придобиване на ядрени оръжия, които бяха върнати на Русия съгласно Будапещенския меморандум от 1994 г. срещу необвързващи гаранции за сигурност. Няма доказателства, че лидерите на Украйна се стремят към ядрено оръжие, нито че някой от съюзниците би предоставил на украинците технологии и знание за производство на такова. През март 47% са смятали, че трябва страната им да стане ядрена военна сила сега. Други 33% са смятали, че трябва да го направи при определени обстоятелства.

Но това се вписва по-скоро в рамките на съмнението в готовността на партньорите да помагат на Украйна. Освен това прилича много на идеята за страната като един огромен Израел - извън военни алианси, но с модерна и способна армия плюс ядрен арсенал.