Москва модернизира бомбите си и разширява мрежата си от въздушни бази
Първата ударна вълна разтърси подредените почти до тавана коридори с продукти за дома. Следващата руска бомба се заби като комета секунди по-късно и предизвика пламъци, които превърнаха мегамагазина в изпепелена черупка.
Третата бомба не успя да се взриви при падането си зад търговския комплекс „Епицентър“ в Харков. Разследващите се надяват, че това ще им помогне да проследят веригата за доставка на последното поколение модернизирани руски „плаващи бомби“, които опустошават Източна Украйна. Бомбите от съветската епоха са адаптирани евтино с вносна електроника, която позволява на руски военни самолети да ги изстрелват по Украйна.
Сред другите разрушени от оръжията градове са Авдийвка, Часив Яр и Вовчанск, а Русия разполага с почти неограничени количества бомби, които се изстрелват от летища от другата страна на границата. Тях Украйна не е в състояние да порази.
Управителят на магазина Олександър Луценко казва, че нападението от 25 май подсказва целта на Русия по отношение на Харков.
„Тяхната цел е да го превърнат в град-призрак, да направят така, че никой да не остане, да няма какво да се защитава, да няма смисъл да се защитава градът. Искат да сплашат хората, но няма да успеят."
Руините на „Епицентър“ след руската атака. Снимка: АП
Според анализ на Асошиейтед прес на кадри от дронове, сателитни снимки, украински документи и руски фотоси Русия е ускорила унищожаването на фронтовите градове в Украйна през 2024 г. до невиждани досега мащаби във войната, използвайки плаващи бомби и разширяваща се мрежа от летища.
Резултатите могат да се видят в интензивността на последните руски атаки. На Русия ѝ беше необходима една година, за да унищожи Бахмут, където бомбите бяха използвани за първи път. Последваха разрушения в Авдийвка, които отнеха месеци. След това само седмици са били необходими, за да се направи същото във Вовчанск и Часив Яр, според снимки, които показват тлеещите руини на двата града.
Сателитни снимки и снимки от руски авиационен канал в Телеграм показват, че сега Русия довършва още една въздушна база на по-малко от 100 км от Украйна и изстрелва бомбите от множество други бази.
При бомбардировката на „Епицентър“ в Харков загиват 19 души, включително две деца. Според Спартак Борисенко от Харковската областна прокуратура през тази година бомбите са поразили града повече от 50 пъти. Той показа документи от разследването, в които се посочват най-малко осем руски военновъздушни бази, използвани за нападенията, всички в радиус от 100 км от Украйна. По думите му поне един от боеприпасите е имал чуждестранна електроника и е бил произведен през май. Тази дата предполага, че Русия използва бомбите бързо и че успешно е заобиколила санкциите за изделията с двойна употреба.
Снимки в руските военни канали в Телеграм показват изстрелването на три и четири плаващи бомби наведнъж. При едно изстрелване на четири бомби АП проследява местоположението на самолета до руския град Белгород, близо до изграждащата се въздушна база. И четирите бомби на снимката са насочени на запад - с Вовчанск и Харков на пряката им огнева линия.
В края на май украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия пуска повече от 3000 бомби всеки месец, като само през май са използвани 3200.
Олех Катков, чийто военно ориентиран сайт Defense Express пръв проследи мястото на изстрелването, заяви, че поразяването на въздушните бази е от ключово значение за забавяне на темпото на бомбардировките, тъй като принуждава руските самолети да изстрелват от по-далечно разстояние.
„Това не означава, че те ще спрат напълно бомбардировките, но ще им бъде по-трудно. Те ще могат да извършват по-малко полети на ден“, изтъква Катков.
В продължение на месеци украинските ръководители се оплакваха от ограниченията за използване на оръжия, доставяни от Запада, срещу цели в Русия, включително летища, на които се намират руските бомбардировачи. Съединените щати и Германия наскоро разрешиха използването им по някои цели в Русия, но много други остават забранени.
Най-новото летище край Белгород разполага с писта, дълга 2 километра. Строителството е започнало в края на лятото на 2023 г., по време на неуспешната украинска контраофанзива.
Сателитна снимка показва новата писта. Снимка: АП
Служител на украинското разузнаване заяви, че неговото правителство следи отблизо строежа, който все още не изглежда завършен на снимка, направена в средата на юни. Той отбеляза, че Беларус е убежище за руските бомбардировачи. Карта, създадена от украинския сайт за анализ на бойното поле DeepState, показва 10 летища в Беларус, пет от които точно от другата страна на границата с Украйна.
Картата на DeepState показва 51 бази, използвани от Русия в радиус от 600 км (370 мили) от контролираната от Украйна територия, включително три в окупираната Източна Украйна, шест в незаконно анексирания полуостров Крим и 32 в Русия.
„Най-голямото стратегическо предимство, което Русия има пред Украйна, е предимството й в небето. Това е ракетен и бомбен терор, който помага на руските войски да напредват по земя“, заяви Володимир Зеленски миналата седмица.
Русия изстрелва до 100 управляеми бомби дневно, допълни украинският президент. Освен ракетите и безпилотните самолети, които Русия вече рутинно използва за нападения, бомбите предизвикват „безумни разрушения“.
Базовият материал за плаващите бомби идва от стотици хиляди неуправляеми бомби от съветската епоха, които след това се дооборудват с прибиращи се перки и системи за насочване, за да носят от 500 до 3000 кг експлозиви. Според Центъра за анализ на европейската политика модернизацията струва около 20 000 долара на бомба, а бомбите могат да бъдат изстрелвани на разстояние до 65 км от целта - извън обсега на обикновените системи за противовъздушна отбрана на Украйна.
Концепцията на бомбите е сходна с тази на американските ракети Joint Direct Attack Munition (JDAM), чиито GPS системи бяха успешно заглушени от руските сили в Украйна.
Тъй като Русия няма сили да окупира източните градове като Харков, бомбардировките са предпочитаният вариант, казва Нико Ланге, анализатор от Центъра за анализ на европейската политика.
„Стратегията изглежда е да тероризират градовете достатъчно, за да бъдат напуснати от хората“, каза Ланге.
Записите от видеонаблюдението, направени непосредствено преди експлозиите в магазина за домашни потреби „Епицентър“, показват как продавачката Нина Корсунова върви към мястото, което е обслужвала този ден. След това последва ослепителна светкавица и камерата прекъсва записа.
Корсунова се свива в ембрионално поза, когато върху нея се срутва витрина. Тя отваря очи точно навреме, за да види как втората бомба пада вътре. С пробитите си тъпанчета тя не чуваше нищо и не виждаше нито един признак на живот.
„Мислех, че съм сама и че са ме изоставили. Това ми даде сили да се измъкна“, казва тя.
Жената пълзи през купчини счупени лампи, а кабели оплитат краката ѝ, докато се изкачва през отломки от пътеката за електроуреди.
Две седмици по-късно скелетът на сградата миришеше на дезориентираща комбинация от обгорял метал и перилен препарат, който се лее от разтопените бутилки за почистващи препарати.
Нито Корсунова, нито управителят на магазина имат намерение да напуснат родния си град.
„Това не ме сломи. Ще остана в Харков. Това е моят дом“, казва жената.
