„Обвинителният акт от 13 хиляди страници за „грабежа на века“ - потъването, или още източването на 4.2 млрд. лв. от Корпоративна търговска банка (КТБ), е готов, предстои внасянето му в съда." Това обявява тържествено през юли 2017 г. на специална пресконференция шефът на специализираната прокуратура и наблюдаващ разследването Иван Гешев, представяйки свършеното от екипа му от юни 2014 г. до момента като грандиозен успех, постигнат с много труд и с изключителна сложност на работата - „като да стигнеш с дизелов двигател до Луната“.
В представеното от Гешев резюме журналистите не чуха нито веднъж името на Делян Пеевски дори и като свидетел, а публично се твърдеше, че и свързани с него фирми са били кредитополучатели от КТБ. И попитаха Гешев, а той направи онова оневиняващо изявление, показателно и за срива на КТБ, и за процеса по него: „В обвинителния акт по КТБ няма Пеевски, но ги няма и Путин и Обама. По време на разследването не са установени неща, свързани с господин Пеевски. Няма данни, че той е получавал пари от КТБ. Има 24 други производства, които трябва да проверят къде са изчезнали 1.5 млрд. лева, раздавани в пликчета и чувалчета."
От декември 2017 г. делото е в съдебна фаза с 18 обвиняеми за длъжностни присвоявания като организирана престъпна група начело с бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, включваща бившите изпълнителни директори на банката, счетоводители и касиери.
Василев е обвинен за 146 престъпления, а за престъпната група е посочено, че е отговорна за присвояването на 2.559 млрд. лева (1.308 млрд. евро) от КТБ и други 205.9 млн. лева (близо 105.3 млн. евро) от главната ѝ каса.
По делото има 600 души свидетели, от които допреди няколко месеца бяха разпитани... осем. Основният свидетел на обвинението Бисер Лазов - бивша дясна ръка на Цветан Василев във фирмата му „Бромак“, беше разпитван цяла година. В началото живописно препълнената с обвиняеми, свидетели, журналисти и двайсетина адвокати съдебна зала привличаше вниманието, след седем години от началото на делото и 10 години след затварянето на банката медийният интерес към процеса едва мъждука.
Цветан Василев, който получи политическо убежище в Сърбия, дава от време на време интервюта по видеовръзка от Белград или коментира в „Туитър“.
След прекратен предсрочно мандат като главен прокурор Иван Гешев влезе в политиката и получи 3003 гласа на току-що отминалите предсрочни парламентарни избори. В началото на тази година в интервю за „Свободна Европа“ на въпроса защо не е разпитал Пеевски в делото КТБ той отговори: „Защо да правиш нещо, което е безсмислено."
Делян Пеевски е съпредседател на ДПС, класира партията на второ място на този вот и е по-близо от всякога (по оценките и на анализатори, и на политици) до това да е „властелин на държавата“. Според Василев преди 10 години той се е изживявал като такъв. „В последната година стигна прекалено далеч. Той е човек, който вече се изживява като властелин на България“, коментира на 18 юни 2014 г. банкерът в интервю за Би Ти Ви.
Десетина дни през юни 2014: координирана акция на прокуратура и употреба на медии
През 2014 г. прокуратурата, ръководена от Сотир Цацаров, използва сигнал на гражданското сдружение „Протестна мрежа“ (подаден в началото на същата година), за да започне проверка, чиято цел, както се разбира от събитията след това, е предварително решена.
На 13 юни 2014 г. във фирми на Цветан Василев влизат барети по искане на прокуратурата, които твърде видимо и зрелищно се трупат по входовете, междувременно пристигат фотографите и камерите. Предишния ден пак от прокуратурата неофициално е спуснато до медии, че трима души са задържани за подготовка на убийството на Делян Пеевски (по това време депутат от ДПС). И пак неофициално през медии, че мажоритарният собственик на КТБ е проверяван за поръчителство на убийството.
На 14 юни, докато съдът се готвеше да разгледа мерките им за неотклонение, единият обвиняем беше откаран в болница със сърдечен пристъп, впоследствие и тримата бяха освободени от ареста, по-късно прокуратурата призна, че е сбъркала, а след няколко години те я осъдиха.
Още преди комбинацията от събития вече се говореше, че собственикът на КТБ Цветан Василев и неговият (политически) партньор Делян Пеевски са в конфликт от месеци. А след като институционалната атака започна, пред Би Ти Ви изпълнителният директор на КТБ Георги Христов заяви, че фирми, за които се твърди, че са контролирани пряко или непряко от Пеевски, са обект на съдебни действия от страна на банката наред с други длъжници.
Няколко години по-късно същият директор - вече бивш, Георги Христов, заедно с другия директор Георги Зяпков, вече като обвиняеми, отново потвърдиха - пред TV1, че прокуратурата не разкрива, а толерира крадците на активите на банката. И че Делян Пеевски, макар формално да не стои в дружества, които са придобили активи на безценица, проследяване на паричните потоци и отчисленията от тях могат да покажат връзките.
Паниката сред вложителите, подпомогната от публикации в някои издания, натрупа в средата на юни опашки пред банковите клонове. По-късно изчисления показват, че за десетина дни (13 - 23 юни) са изтеглени около милиард лева.
На 20 юни БНБ поставя КТБ под специален надзор. В банката, обявявана довчера за пример и награждавана с престижни титли, влизат квестори.
Скандалът, гарниран с разпространявани твърдения за изнесени милиони в чували, се завихря, президентът Росен Плевнелиев свиква консултативна среща на лидерите на парламентарните партии, гуверньора на БНБ Иван Искров, главния прокурор Сотир Цацаров.
От публикуваната години по-късно стенограма от президента Радев изпъква най-вече безпомощността на гуверньора да обясни как така БНБ не е знаела, че „в банката имало дупка от 200 милиона“, а председателят на парламента Михаил Миков се възмущава от ниското ниво на понятията, с които се борави на срещата - какво е това „дупка“, „източване“, та се наложило Бойко Борисов да се намеси с по-експертното уточнение - „дупка значи яма“.
По време на събитията през юни 2014 г. Цветан Василев се оказва във Виена, от там заминава за Белград и повече не се връща.
След „ямата“ - с любезното съдействие и на съда
През ноември 2014 г. КТБ е обявена в несъстоятелност, впоследствие е отнет лицензът й, за да се тръгне към фалита й, и идва ред да си каже думата Върховният административен съд (ВАС). През март 2015 г. петчленен състав на ВАС с личното участие на председателя Георги Колев взема знаменателно решение, което ще остане в историята на административното правосъдие, освен че илюстрира предварителна координираност на всички компетентни институции за заличаване на банката.
Акционерите нямали правен интерес да бъдат страна в делото за отнемане на лиценза - това каза ВАС. Седем години по-късно Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе, че лицензът е отнет с редица нарушения.
ЕСПЧ реши, че КТБ е била лишена от справедлив съдебен процес при делото за отнемането на лиценза ѝ и е било погазено правото на собственост на акционерите.
Делото за фалита на КТБ влиза в съда
И други решения на ВАС се открояват в дългия сюжет КТБ, сред тях е и пълното оневиняване на шефката на „Банков надзор“ на БНБ Нели Кордовска за конфликт на интереси, която си изтегля вложенията в КТБ на 19 юни 2014 г. - ден преди банката да бъде поставена под специален надзор.
ВАС обясни, че директорът в „Банков надзор“ и изпълняващ функциите на подуправител на БНБ не е извършила нищо повече от другите граждани, които също си изтеглили парите. И че тя, която е и подуправител на БНБ и само след часове ще заседава, за да постави под специален надзор банката, в която от 18 юни действа надзорна инспекция именно от дирекцията на Кордовска, може да е била длъжна да има информация (според длъжностната й характеристика), но да е нямала информация де факто.
Това ВАС описа като основание да бъде отхвърлен конфликтът на интереси. Извън това, че подуправителят на БНБ е поставена наравно с другите граждани, които се втурнали да теглят парите си. А пълното оневиняване е през 2019 г., председател на ВАС е вече друг - Георги Чолаков, но системата за координирани услуги изглежда същата.
Дори морален укор не застига бившата шефка на „Банков надзор“ от никой властимащ във финансовата система, нито от наследника на Иван Искров в БНБ, напротив. Тя стана заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете, след като напусна БНБ.
И не Кордовска персонално заслужава цялото внимание в сагата КТБ, нейният случай само илюстрира как е конструирана машината, която трябва под диктовка да се справи с една банка така, че да няма отговорни, камо ли доказано виновни сред контролните органи, на първо място БНБ, за разгрома, колкото и спорно и порочно да е било изграждането и укрепването на тази банка.
А това, че стартът на разправата с КТБ съвпадна със счупването на бизнес-политическия тандем Василев - Пеевски, показа, че командният център е там - сред отговорните за възхода й, които вече са решили съобразно интереса си да я разрушат, затова изпълнителите на задачата трябва да останат недосегаеми.
Затова не е случайно, че в делото КТБ няма нито един обвиняем от контролните органи. Сякаш банката е източвана, разграбвана, раздавала кредити със съмнителни обезпечения и на свързани фирми, приемала вложения с нереалистични лихви, сякаш в безвъздушно пространство - няма ДАНС, няма Комисия за финансов надзор, няма БНБ, няма прокуратура.
Голямото табу на институциите по темата КТБ
Усилията на институциите всъщност са съсредоточени да удържат извън общественото внимание големия, основния въпрос: защо КТБ стана лоша едва след „сбиването“ между собственика Цветан Василев и кредитополучателя и политически гарант на банката Делян Пеевски. Този въпрос насочва към командния център, разпореждащ на БНБ, контролни органи, прокуратура, ДАНС, съдебна власт.
Че стартът на 14 юни е даден „отвън“, си личи и от факта, че само дни по-рано БНБ изпраща официално съобщение, че всичко е наред с КТБ и в целия банков сектор и не предстоят никакви фалити. Нещо повече - само седмица по-рано БНБ е разрешила на КТБ да купи търговската банка „Виктория“.
Така че няма основания да се мисли за разкриване на истината за „големия грабеж КТБ“ чрез делото КТБ.
Обратното. Делото на живота на Гешев, което го атестира за главен прокурор, по-късно не го спаси от сваляне - напомняне, че в командния център няма сантименти, само интереси.
Широко затворените очи на институциите остават и през годините след сриването на банката, а при необходимост те са активирани да пазят от истинско разследване.
През миналото лято се разбра, че кредитните досиета на КТБ, които поне на теория биха помогнали за възстановяване на имуществото ѝ, липсват. Това показа доклад на Сметната палата, свързан с проверка на дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От там обяснили на одиторите, че досиетата са иззети от прокуратурата при затварянето на банката. А бившият шеф на палатата Цветан Цветков свърза отстраняването му от поста по това време именно с този доклад за действията на фонда след фалита на КТБ, който наследникът му - Димитър Главчев (настоящ служебен премиер) - се бави да огласи.
В края на 2019 г. Антикорупционният фонд публикува свое разследване, че в делото за фалита на КТБ има десетки документи, които свързват Пеевски със затворената банка, и те не са били разследвани от прокуратурата. В писма, записки и работни документи на ръководството на банката са описвани не само официални кредити, свързани със семейството на депутата на ДПС, но и за задължения, записани на името на „фирмите на семейството“, „фирмите на фамилията“ или „фирмите на ДП“.
С вестник можеш да убиеш банка. Изданията на Пеевски (по онова време) при затварянето на банката
А в първите месеци на тази година се разбра, че от нови документи, представени от защитата на Василев едно от най-важните за държавното обвинение доказателства - експертизата на международната одиторска фирма „Бейкър Тили“ - може да се окаже с неясен произход.
Примерите могат да бъдат продължени.
Юристи, които са врели и кипели като страни в съдебни процеси за финансови престъпления, са категорични, че
делото КТБ е конструирано така, че да не свърши никога
Няма как към 2025 - 2026 - 2027 година и по-късно да се иска от свидетели да си спомнят и потвърждават събития и факти, станали през 2013 г. и по-рано.
Неслучайно многократните настоявания на главния обвиняем - Василев - да бъде разпитан чрез конферентна връзка с Белград бяха отхвърляни от прокуратурата. И неслучайно разследваните добавяха или променяха детайли в обвинението, за да започва в Белградския съд нова процедура за екстрадиция, да не би случайно да вземат да го върнат.
Главният виновник не ни трябва, особено пък сега - да смущава дневния ред на някогашния си любимец и актуален враг Пеевски. Той се готви да управлява и да спасява държавата.
Точно преди десет години (на 18 юни 2014) Пеевски заявява:
Г-н Василев не може да приеме, че отказах да го подкрепя и да бъда до него в амбицията му да стане министър-председател. Не го направих, защото той отдавна е загубил представа за времето, в което живеем и премина границата между реалното и нереалното.
Делян Пеевски, 18 юни 2014
Преди четири години на въпрос дали е искал да бъде премиер Василев реагира: „Ако Борисов може да е премиер, защо аз не бих могъл?" Преди месец съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обяви, че планът бил Пеевски да е премиер, а Борисов да се пенсионира като президент.
Докато нищо не се промени в институциите и регулаторите - всичко е възможно. Сагата КТБ е перфектният пример.
