Все повече жени във Великобритания твърдят, че гримът на основата на талк им е причинил мезотелиом, свързан с азбеста, пише „Гардиън“. Защо тогава талкът все още присъства в почти всички козметични продукти?

Когато става дума за болести, причинени от азбест, обикновено първата асоциация са старите подови плочки или изолацията в домове и офиси; корабостроенето или строителството - тежка промишленост, в която работя предимно мъже. Малко са хората склонни да мислят, че друго опасно място за среща с азбеста е козметичната индустрия - едва ли на някого ще му хрумне, че палитрите със сенки за очи или ружовете са опасни за здравето.

И все пак десетки британски жени съдят водещи козметични компании в Съединените щати, твърдейки, че са се заразили с мезотелиом, който причинява рак на лигавицата на белия дроб, сърцето или стомаха, при употребата на козметични продукти.

Съставката, която смятат за отговорна, е талк на прах, който се използва масово в грима. Ще го намерите в бронзантите, ружа, сенките за очи, фон дьо тена, спиралата, червилото и дори в сухия шампоан, защото върши отлична работа при абсорбирането на влагата и предотвратяването на слепване. Талкът е минерал, който се добива от подземни глинести находища – но често може да съдържа следи от азбест.

Почти всички големи марки използват талк в своята козметика и отхвърлят всякакви предположения, че могат да бъдат обвинени в причиняване на рак. Групата Estée Lauder Companies, която включва Clinique и Bobbi Brown, както и самата Estée Lauder, твърди, че използва само талк, който е тестван и сертифициран като продукт без азбест. „Освен това, всички наши съставки преминават цялостен преглед и оценка на безопасността и нашите продукти са безопасни за използване“, казват от козметичния гигант.

Разбира се, по-голямата част от хората, които са използвали тези продукти от години, не са развили мезотелиом, отчасти защото азбестът не е разпределен равномерно в талка (което го прави особено труден за тестване), но също и защото са имали късмет, че азбестовите влакна не са се настанили плеврата на белите им дробове (външна обвивка на белите дробове) или перитонеума (мембраната, която покрива коремната кухина и вътрешните органи).

Хана Флетчър няма такъв късмет. През 2016 г. тя заема висок пост в сферата на комуникациите в British Airways. Започва да се чувства изключително уморена, появяват се стомашни болки. След посещение при лекар ѝ е поставена диагноза перитонеален мезотелиом, причинен от излагане на азбест. Казват ѝ, че вероятно ѝ остава една година живот. По това време Хана е на 42 години с две деца на 4 и 10 години.

За щастие тя надживява прогнозата. През годините Флетчър преминава през всяко възможно лечение: в 12-часова операция нейният далак, жлъчен мехур и апендикс са отстранени, заедно с матката ѝ; преминава през имунотерапия и химиотерапия; наскоро ѝ отстраняват съсирек в белия дроб. Едва когато всеки друг потенциален източник на експозиция е изключен, нейният адвокат изпраща тъканна проба от перитонеума ѝ за биопсия. Оказва се, че биопсията съдържа влакна от азбест в талк.

„Виновни“ са пудрата, гримът и талкът на майка ѝ (с които Флетчър си е играла като дете), както използването на фон дьо тен и сенки за очи в по-късна възраст от нея. С помощта на адвоката жената завежда дело в САЩ – отчасти защото това е мястото, където са базирани повечето от големите козметични марки, но и защото е трудно да се поиска обезщетение за мезотелиом в Обединеното кралство, освен ако не е причинен от вредни условия на работа.

През 2023 г. Флетчър се съгласява на извънсъдебно споразумение. Нейният случай обаче отваря врати за десетки други британски жени с подобна диагноза, които предприемат съдебни действия срещу американски козметични компании.

Флетчър не казва за каква сума е обезщетението, нито кои компании е съдила, защото такива са условията на споразуменията, които подписва. Но екипът на „Гардиън“ установява, че това са Clinique, Estée Lauder и Avon, тъй като има публични съдебни документи, които ѝ дават разрешение да съди тези компании.

През 2020 г. Джейд Дженкинс – друга жена от Обединеното кралство, завежда дело срещу козметични компании в САЩ. В средата на 30-те си години тя получава стомашни болки. Изследване със скенер установява, че става дума също за перитонеален мезотелиом.

„Когато ми казаха, че ми остават една-две години живот, бях шокирана. Гримирам се всеки ден и да разбера, че това, което слагам на лицето си и което купувам от 12-годишна, е причинило този рак, беше ужасно. Чувствах се много виновна“, разказва Джейд.

Вниманието на света около проблема с козметичния талк беше привлечено през 2018 г. с лавина от съдебни дела срещу „Джонсън и Джонсън“ (J&J). Тогава се появиха твърдения, че бебешката пудра на компанията и други продукти с талк са замърсени с азбест (въпреки че повечето твърдяха те са причинили рак на яйчниците, а не мезотелиом). Разследване на Ройтерс установява, че J&J са знаели от десетилетия, че бебешката им пудра съдържа азбест. В момента козметичният гигант е изправен пред около 54 000 съдебни дела, свързани с талк в бебешката пудра, но твърди, че продуктите му не съдържат азбест и не причиняват рак.

Благотворителната организация за борба с рака Cancer Research UK твърди, че няма убедителни доказателства, че използването на талк причинява рак, въпреки че отново се отнася за рак на яйчниците, а не за мезотелиом, и призовава за по-обширни и задълбочени проучвания. Според Асоциацията за козметика, тоалетни принадлежности и парфюмерия на Обединеното кралство твърденията, че талкът, използван в козметичните продукти, е потенциално опасен, нямат основания.

„Всички съставки в козметичните продукти трябва да са безопасни и се изследват редовно от независими учени. Ако се установи, че дадена съставка не е безопасна, когато се използва в козметичен продукт, тя ще бъде забранена. Двете най-нови проучвания, изследващи дали козметичният талк може да причини мезотелиом ... не откриват причинно-следствена връзка“, твърдят от Асоциацията.

Вярно е, че проучванията са установили, че козметичният талк не е причинно-следствено свързан с развитието на мезотелиом. Въпреки това, един от основните проблеми с твърденията за безопасността на козметичния талк е методът, използван за тестването му за азбест. Най-чувствителният – и следователно най-надеждният – метод е трансмисионната електронна микроскопия, но най-разпространеният метод, използван от козметичната индустрия, е рентгеновата дифракция. Това е по-малко чувствително изследване, което не може да открие нива под 0,5%, но позволява на индустрията да твърди, че нейният талк съдържа „неоткриваем азбест“. Както се отбелязва в една рецензирана статия, документираща коварното влияние на индустрията за талк върху регулациите и политиката за обществено здраве: „„Без откриваем азбест“ не е същото като „без азбест“, констатира екипът направил проучването.

Неговите автори, сред които са британският медицински антрополог Тес Бърд и Дейвид Егилман, американски клиничен професор по семейна медицина и епидемиолог, твърдят, че самото понятие „козметичен талк“ (за разлика от „промишлен талк“) е „маркетингова конструкция“: „TM&MC (компаниите за добив и производство на талк) отдавна са наясно, че историческите и настоящите тестове за азбест в талк разкриват, че талкът не е и никога не е бил без азбест … „без откриваем азбест“ по същество позволява азбестът да присъства в нива, които са неоткриваеми за метода за изпитване.“

Анализ на проучване от 2020 г. от геолога и минералог Шон Фицджералд, използващ трансмисионна електронна микроскопия, открива азбест в три от 21 козметични продукта на прахообразна основа, закупени в САЩ. Документ от 2020 г. на патолога Тереза ​​Емори (и др.) изследва случаите на 75 души със злокачествен мезотелиом, чието единствено известно излагане на азбест е многократно използване на козметичен талк на прах, като заключава, че козметичният талк може да е причина.

Най-значимото скорошно изследване е проведено от лекаря по трудова медицина Жаклин Молин. Нейният доклад от 2023 г. представя случаи на 166 души с мезотелиом, всички от които са били изложени на козметичен талк. Проучване от 2020 г. на Молин описва 33 случая на злокачествен мезотелиом сред индивиди, за които не е известно излагане на азбест, освен при използване на козметичен талк. След като лекарите, наети от компаниите за талк, оспорват данните в този по-ранен документ, Молин преразглежда всички случаи и отбелязва, че при един от тях пациентът е имал допълнителен източник на потенциална експозиция на азбест.

Независимо от това, „Джонсън и Джонсън“ я преследват, обвинявайки я в манипулирани изследвания, които нанасят щети на репутацията ѝ. Миналия септември Молин поиска от съда да отхвърли делото срещу нея с аргумента, че това е опит за „сплашване“ и заглушаване на научни експерти. Нейните адвокати твърдят, че вместо съдебни спорове, „Джонсън и Джонсън“ трябва да публикуват свои собствени проучвания и да оставят научната общност да реши на чия страна е истината (обичайният начин за уреждане на научни разногласия). Предложението на Молин за уволнение е в процес на разглеждане. От „Джонсън и Джонсън“ отказват коментар.

Делото е само последният в дългата история опити, да се дискредитират или подкопаят учените и адвокатите, които хвърлят съмнения за безопасността на козметичния талк. Най-упоритата линия на атака е, че те са мотивирани от пари - хонорарите, които получават, за да представляват ищците, които съдят за обезщетение. Разбира се, експертите, които се появяват за компаниите за козметика и талк, също получават заплащане.

За предполагаемите жертви е обидна идеята, че делата им са за пари. През 2021 г., на 34-годишна възраст, Сара Плант от Тенеси е диагностицирана с плеврален мезотелиом, 10 месеца след раждането на третото си дете. „Спрях да пея на децата си, защото не можех да дишам“, описва състоянието си тя. Следва операция, довела до сепсис, химиотерапия и лъчетерапия (които я отнемат от децата ѝ за 22 седмици). Тя съди доставчиците на талк, козметични компании и „Джонсън и Джонсън“. „Искам техните продукти да бъдат махнати от рафтовете. Ако децата ми загубят майка си, ако съпругът ми загуби, дали става дума за пари?", риторично пита Сара. „Джонсън и Джонсън“ отново отказват коментар.

Може би най-шокиращ е фактът, че не е необходимо да се използва талк. Съществува друга съставка, която изпълнява същата функция в козметиката и е безспорно безопасна - царевичното нишесте. Някои козметични компании вече го използват, за да заменят талка.

През 1924 г. Нели Кершоу, текстилна работничка в Ланкашър, става първият човек, в чийто смъртен акт като причина за кончината ѝ е посочен азбестът. Сто години по-късно азбестът е проникнал в нашите бани и спални. Всички адвокати, лекари и хора с мезотелиом, с които е коментирана темата, настояват козметичният талк да бъде забранен. А дотогава би било добре да се четат внимателно етикетите на козметичните продукти.