По-голямата част от населението на Сирия живее в тежка бедност и разчита на помощи. Само че те стават все по-малко. Покрай войните в Газа, Украйна и Судан сякаш страданието на сирийците остава на заден план.
Провинция Идлиб, Северозападна Сирия. Сред палатките играят деца, жените перат в легени на земята, прането се суши на въжета между паянтовите бараки, служещи за временни убежища. Бедността на вътрешните бежанци в Сирия е огромна, пише в репортаж германската обществена телевизия АРД. Над 13 години след началото на гражданската война много хора в Сирия все още нямат никаква перспектива.
"Докато си бяхме вкъщи, имахме нива, отглеждахме продукти, които можехме да продаваме", разказва пред германската медия сирийката Рудайна ал-Салим. Сега тя живее в бежански лагер. "От десет години бягаме от войната, а тук нямаме нищо. И всичко е толкова скъпо." Първоначално получавали подкрепа от различни организации, но днес до тях не достига нищо.
Над 15 милиона души в Сирия разчитат само на хуманитарните помощи, информира АРД, като посочва, че става дума за по-голямата част от сирийското население. Тази година обаче е било осигурено финансиране само за 6% от плана за помощи на ООН за Сирия. Заради други войни - като тези в Газа, в Украйна и в Судан - страданието на хората в Сирия отстъпва на заден план.
Хората са зависими от хуманитарната помощ
В особено засегнатите северозападни области положението е изключително тежко, казва пред АРД координаторът на ООН за Сирия Дейвид Кардън. "В края на юни 160 здравни служби ще трябва да затворят, ако не получим средства", казва той. А относно помощите за храна добавя, че вероятно ще бъдат отпуснати само за около 600 000 души - за крайно нуждаещите се, "за тези, които в противен случай ще умрат". Но като цяло поне 3,6 милиона се нуждаят от хранителни помощи, посочва Кардън.
След гражданската война Сирия е разпокъсана: северозападната ѝ част е в ръцете на ислямистките бунтовници, северната е под контрола на кюрдите и донякъде - на Турция. "Ислямска държава" пък още е активна в източната част на страната. САЩ са разположили войски на североизток, а останалата част на страната се управлява от диктатора Башар Азад с помощта на неговите съюзници Русия и Иран, както и от ливанската Хизбула. На този фон в Сирия по никакъв начин не може да става дума за сигурност, посочва АРД.
Заради войната към 14 милиона е трябвало да напуснат домовете си и да бягат, а това е повече от половината на сирийското население. Ужасяващото земетресение в Турция и в Сирия миналата година също засегна в най-голяма степен именно тези и така бедни хора в северозападна Сирия.
Възможна ли е дългосрочна подкрепа?
Заради намалените международни помощи почти е невъзможно да се реализират дългосрочни проекти за развитие, казва пред агенция "Асошиейтед прес" фермерът Халед Мустафа, който работи за една селскостопанска организация в Идлиб. "Подкрепата намаля драстично, затова не можем да обработваме голяма част от площите." Напоителните системи също не функционират. "Иска ни се помощта да е трайна и да могат да се осъществят дългосрочни проекти - например за изграждането на оранжерии."
Хората в Сирия биха искали и сами да си помогнат, но са много далеч от икномическата независимост. Сега от ООН се надяват да съберат 4 милиарда долара на конференцията на донорите в Брюксел. За да не се окажат сирийците напълно изоставени, посочва АРД.
