С желанието да денонсира договорите си с България, Гърция и ЕС, Скопие е на път да превърне еврочленството си в химера, да обтегне докрай отношенията със съседите и да се постави в пълна зависимост от Москва и Белград
Северна Македония доближава ръба на самоубийствената политика - и това не е изненада. Победилата на парламентарните и президентски избори ВМРО-ДПМНЕ изпълнява обещанията си, за които получи значителна обществена подкрепа (макар че мнозинството от гражданите не отидоха да гласуват) в похода за национална идентичност за чужда сметка. С желанието да денонсира договорите си с България, Гърция и ЕС, Северна Македония е на път да превърне еврочленството си в химера и да обтегне докрай отношенията със съседите, като същевременно се постави в пълна зависимост от Москва и Белград.
Дестабилизация - вътрешна и регионална
Националистическото мнозинство в Северна Македония дестабилизира и етнически страната - след постигнатия относителен баланс между македонци и албанци с Охридското споразумение от 2001 година. Проевропейски настроените албански партии отдавна негодуват заради спъваната от скопските управляващи европейска перспектива на страната - така, както и Албания страдаше от пакетирането си със Северна Македония за старт на преговорите за членство в ЕС, отлаган заради българското вето над Скопие.
Новите управляващи край Вардар дестабилизират и Балканите в напрегнатата геополитическа обстановка днес. Северна Македония отваря сериозна дупка в сигурността на региона, с потенциал да разпалва регионални конфликти, а оста Москва-Будапеща-Белград се разширява със Скопие. Членството на Северна Македония в НАТО допълнително задълбочава този пробив в сигурността, защото пробит съюзник създава повече грижи от неприятел.
Как това ще повлияе на българската вътрешна политика
Сериозен въпрос за България е и дали ревизионистичният поврат в Скопие ще повлияе на нестабилната политическа ситуация у нас. Една от големите ползи за България от утвърденото преди близо две години френско предложение за старт на преговори на Скопие с Брюксел бе, че свали „македонския проблем“ от българския дневен ред.
Проблемът с вдигането на ветото за начало на преговорите на Скопие с Брюксел, наложено в края на 2020 г. от кабинета на Бойко Борисов, бе в центъра на вътрешнополитическия дневен ред и се оказа един от поводите за свалянето на кабинета на Кирил Петков, инициирано от ИТН. И едва през юни 2022 г., под акушерството на съпредседателя на ДБ Христо Иванов, Народното събрание с конституционно мнозинство от 170 гласа прие френското предложение и свали ветото над Скопие. Условието за старт на преговорите за членство бе българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония като държавнотворен народ, редом с останалите малцинства там. А по-важното бе, че това не е двустранен договор, а договор на целия ЕС със Скопие, който поставя като условия в хода на преговорите и положенията от Договора за добросъседство с България от 2017 година. Парламентът на Северна Македония не събра мнозинство за промяна на конституцията, а новите управляващи поставят открито въпроса за ревизия на преговорната рамка за еврочленство, което категорично им бе отказано от Брюксел и София.
Вероятно политически сили в България ще се опитат да използват скопския ревизионизъм в ответно националистическо съревнование, за да трупат политически дивиденти. Но при постигнатия преди две години политически консенсус трудно може да се намери писта някой да излезе по-голям патриот - независимо, че и у нас има много спорове и недоволства по това как с френското предложение са защитени българските интереси. Това не значи, че отново няма да има изкушени от компроматния бизнес, които да търсят в „македонската карта“ улики срещу политическите съперници за колаборация и предателство срещу българските интереси, за да наваксат собствени партийни дефицити.
Край на националистическите ексцесии по „македонския въпрос“?
Националистическият радикализъм в Скопие обаче е и шанс за нас консенсусът по „македонския въпрос“ да надскочи дори евроатлантическото ни мнозинство и постепенно той да престане да бъде люпилня за националистически ексцесии. И така в България да се очертае ситуация, асиметрична на тази в Северна Македония. При радикалния развой в западната ни съседка вече няма да има по-малко виновни - и СДСМ, и ВМРО-ДПМНЕ бяха полуприкрити или съвсем открити противници на договорите, които Скопие подписа. Затова и двете политически сили ще берат негативите от предизвестения провал. В България пък няма да има по-заслужили по въпроса за българските интереси спрямо Северна Македония - от ВМРО, „Възраждане“, ИТН и президента, през ГЕРБ, та чак до ПП-ДБ, защото никой не може да си позволи да изостави укрепения рубеж „френско предложение“ с безразсъдно отстъпление от него или настъпление извън него. Очертава се и стратегическо единодействие с другата жертва на скопския ревизионизъм - Гърция, отнесла първа незачитане на своя договор - Преспанския от 2018 г., наложил името Северна Македония, което Гордана Силяновска-Давкова отказа да произнесе в клетвата си като нов президент.
Най-негативният резултат от поредното закипяване на балканския котел е разпалването на омраза между съседните народи. Особено омразата на македонците към българите, избуяла след българското вето, която вероятно ще се усили още - и реципрочно, макар и с по-малък интензитет, навярно ще порасне и неприязънта на българите към македонците. Надеждата е по-малкият брат най-накрая да порасне, а по-големият да не се инфантилизира заради него. И това да се случи, преди да се стигне дотам самото съществуване на държавата Северна Македония да бъде поставено под въпрос.
