Прехвърляне на проблеми за по-нататък, командно-партийни методи на управление и частни интереси владеят енергетиката на България. Затова не е чудно, че прогнозата за поскъпване на тока от 1 юли може и да се окаже вярна.

Ако енергетиката в България се управляваше на пазарен принцип, а не чрез командно-партийни методи и частни интереси, нямаше да страда от хронична финансова нестабилност и задлъжнялост в рамките на системата. Но поради редовното забавяне и отлагане на пазарните реформи, служебният министър на енергетиката Владимир Малинов може да си позволи прогнози като вчерашната по БНТ - че има висок риск от 1 юли токът да поскъпне. Причината била дефицитът във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС), но както обясни министърът вече се взимали “необходимите мерки за смекчаване”.

Малинов не е от вчера в енергетиката, макар да не е енергетик - но преди да стане служебен министър беше изпълнителен директор на “Булгартрансгаз”, където го постави властта на ГЕРБ. При назначението му в служебното правителство на Димитър Главчев, Антикорупционният фонд съобщи, че Малинов е последният човек, за когото се предполага, че е редактирал изчезналата от Министерството на енергетиката пътна карта за строителството на газопровода „Турски поток“.

Предизборни игри

Цената на тока е тема, чувствителна за около 2,8 милиона българи (43% от населението), които попадат в категорията енергийно бедни - според изчисления по новата методика в Закона за енергетиката. “Подгряването” с подобни изявления е в рамките на започналата предизборна кампания, тъй като не министърът “вдига” и “сваля” цената на електроенергията. Прави го регулаторът - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която взема тези решения на база предложения от трите електроразпределителни дружества. За това напомниха на служебния министър и от коалицията ПП-ДБ - да не изземва функциите на КЕВР, питайки го “как така ще се увеличи цената на електроенергията за хората при много по-ниската ѝ цена днес в сравнение със същия период на миналата година.”

Дефицитът във ФСЕС е над 1 милиард лева, но не е редно гражданите да плащат заради политическа нерешителност и некомпетентност. Решенията как да се осигурят постъпления във Фонда трябваше да се вземат много по-отрано, тъй като вече е факт забавянето му по плащания на премии и компенсации на производители на ток. ФСЕС беше създаден през 2015 г., за да покрива разходите на обществения доставчик НЕК, който изкупува ток на преференциални цени от производители на възобновяема енергия, на ток от когенерация при топлофикациите, също по дългосрочния договор с американската централа AES, изтичащ през 2026 година - и го продава на по-ниски.

Отговорност за дефицита му обаче носи и бившият вече министър на енергетиката Румен Радев, който не предложи адекватни мерки, въпреки че “дупката” във ФСЕС започна да се разширява още от 2023 година. Цената на тока започна да се понижава, което намали постъпленията във Фонда, тъй като всички частни и държавни производители са длъжни да внасят в него 5% от ежемесечните си приходи от продадената електрическа енергия без ДДС. В края на 2023 г. цените на въглеродните емисии отбелязаха драстично намаление - от 100 евро/тон през февруари през декември спаднаха под 60 евро и продължиха, а ФСЕС се пълни и с приходите от продажбите на квоти парникови газове.

Освен това и компенсациите, изплащани от Фонда на бизнеса заради високите цени на тока, надхвърлиха 5.3 млрд. лева в края на 2023 г. А от началото на годината ФСЕС има проблеми с плащанията. През март на енергиен форум, организиран от Института за енергиен мениджмънт, стана ясно, че през февруари т.г. Фондът се е издължил на 75% от средствата, които е трябвало да плати на дружествата, а на НЕК дори не е платено.

Отлагане - но и поскъпване

Но така и не бяха предложени мерки за осигуряване на ликвидност на ФСЕС още в края на 2023-та, след като през септември ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС приеха промените в Закона за енергетиката, с които от 1 юли 2024 г. трябваше поетапно да започне либерализацията на пазара на електроенергия. От тази дата НЕК спираше да е обществен доставчик и с това се заемаха трите електроразпределителни дружества, които щяха купуват тока от борсата. А ФСЕС трябваше да плаща по-високи компенсации - за битовите потребители беше изчислено, че ще са 500 млн. лева.

Нищо от това не се случи, защото управляващите не бяха готови с либерализацията, имаше големи неясноти за всички страни в процеса - и преди да излезе в предизборна ваканция, 49-ият парламент я отложи с една година по предложение на ГЕРБ и ДПС. Пак по тяхно предложение депутатите задължиха министърът на финансите Асен Василев до края на март да преведе 1 милиард лева от бюджета във ФСЕС, за да запуши “дупката”. Последното не беше изпълнено, защото редовното правителство изпрати решението на парламента в Конституционния съд.

Така че проблемът с ликвидността на Фонда “Сигурност на електроенергийната система” остава. Вариант да се попълни липсващия милиард беше връщането на такса „задължения към обществото“, която се плаща от всички крайни клиенти, в размер на 30 лева/MWh. Предложението, лансирано през март, разгневи бизнеса, който се противопостави с аргументите за отрицателен индекс на промишленото производство за 13-ти пореден месец и спад на поръчките. Още тогава изчисленията показаха, че ако се върне таксата, цената на тока ще се повиши с поне 20% за битовите потребители.

Колко ще струва на гражданите

Токът щеше да поскъпне от 1 юли и заради готвената либерализация - ето тогава цената му щеше да се определя от правителството. Въпреки отлагането на тази радикална реформа, каквато е отпадането на регулираните от държавата цени, поскъпване на тока вероятно ще има. С колко - ще се разбере, когато електроразпределителните дружества внесат заявленията си през юни.

Никой не калкулира колко струва на гражданите отлагането на реформите в енергетиката и прехвърлянето на проблеми, заредени със социално напрежение, за “по-нататък”. Отложената за 2025 г. либерализация дава още малко живот на въглищната индустрия, не и бъдеще за миньорите и енергетиците. България не е получила и едно евро от 1,2 милиарда за въглищния преход, а за гласуваните от 49-ия парламент 1 милиард лева за държавните мини (по 250 милиона лева за 4 години) e поискана нотификация от Европейската комисия на 29 април. Ако не бъде дадена, тъй като е де факто държавна помощ, ще трябва да се търси ad hoc решение. Какъвто и да е изходът, накрая ще платят гражданите. Но някой трябва да се осмели да светне тока в енергетиката