Коментарът е препубликуван от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на „Дневник“.

Месеци от сведенията на бившия районен прокурор на София Невена Зартова за кръга „Семейството“ магистрати, свързани с Петьо Петров - Еврото. Десетина дни от публикацията на Антикорупционния фонд (АКФ) за справката на ГДБОП с конкретни имена на магистрати и служители на МВР (публикувани от нас само с инициали), свързани с Мартин Божанов - Нотариуса.

Засега никой от самите системи на правосъдието и вътрешната сигурност не изглежда като дори просто да се поинтересува кои са тези хора и какви са данните за тях. Да се разчепкат нещата и да се изяснят. Може пък и да няма нищо.

Никаква видима реакция. Нула.

За свързаните с Еврото и Нотариуса може и даже да не е възможно доказването на конкретни престъпления (ако имаше желание за разследването на такива), но поне по „етична“ линия, най-малкото на т.нар „хигиена на контактите“, би трябвало да им се потърси някаква отговорност.

Но, хайде, дори и там да не може нищо да се направи при институционалната пасивност на натоварените с това етични комисии, инспекторати и прочее. Изглежда като че дори у общностите на техните колеги няма какъвто и да е, ей така минимално проявен, стремеж, ако не друго, поне да се разграничат от тези конкретни хора. Да ги накарат да се почувстват изолирани. Нежелани сред останалите. Както би трябвало да се чувстват онези, директно плюли на клетвата, която всички са полагали.

Напротив, единственото, което ясно се чува отвътре, е проявление на защитна реакция срещу „очернянето на магистратите“ чрез вадене на показ на безобразията.

С такава нагласа по толкова явен проблем, перспективите пред системите на правосъдие и вътрешна сигурност няма как да са добри. С или без каквито и да е реформи.