България на три морета е блян за много българи. Смятаме се за държавотворен народ. Дори за малко да спрем някъде, създаваме държави и каменни градове. Когато обаче, изправени пред исторически реалности, мокрите ни сънища за "етнически" граници и топли морета секнат, градивният ни нагон се развихря по вертикала. Дълбаем, вместо да изграждаме. До несвяст, десетилетия наред се лутаме в правни, политически и етични лабиринти, губейки ценностни ориентири за Добро и Зло.

Затова сега сме поданици поне на три държави, които "парцелират" общото ни битие.

Триетажната България

Отгоре, на светло, е държавата от Конституцията и от географските справочници - парламентарна република, в която властта е от хората, на хората и за хората, държавата, която гледаме по "Панорама" и на жълтите павета.

Отдолу, в мрака, е подземието на бандитите, с неговите неписани закони, лидери и йерархии.

Най-многолика е средната земя, обитавана от призраци и сенки, които в разни превъплъщения посредничат между горния и долния свят. Това е границата - дълбокото сенчесто приземие на държава, на което сме поверили силата, за да ни пази от лошите.

В светлата държава властта, която даваме на избраниците ни, е ограничена със закони и мандати. Последните министри и депутати рядко изкарват цял сезон. За разлика от тях босовете и йерархиите в криминалното подземие и в силовите държавни структури са дълговечни. На средната земя прокурорите и следователите са несменяеми и недосегаеми и заради функционалния им имунитет. Затова йерархиите в ъндърграунда и службите за сигурност са много по-трайни и стабилни от тези в другите власти. Това им дава сила и устойчивост, каквато нямат депутатите еднодневки и избраните от тях министри. Работата им - на лимеса между горната и долната земя, между светлината и тъмнината, на ръба на закона и морала, ги прави трудни за контрол и уязвими от подмолни изкушения.

Когато официалната власт е слаба, а лицата ѝ твърде често се менят, правоохранителните органи не устояват на гравитацията към непоклатимите подземни авторитети.
Под прикритието на агенти и сътрудници шефове на държавни силови структури се сближават с престъпни босове. От щит на гражданите и държавата срещу бандитите правоохранителният апарат става удобен и угоден корупционен посредник между мафията и властта.

Чрез тях организираната престъпност си купува чадър срещу закона, гарантиран от несменяеми и "имунизирани" магистрати и със силата на службите за сигурност. Таксата "спокойствие" (нещо като корупционен акциз), която мафията плаща, се канализира и потъва в лични офшорни сметки, в предизборни и пропагандни кампании.

Така, зад кулисите на законите и Конституцията, зад фасадите на представителните институции, функционира реалната власт в България. Когато тя излезе на светло, я разпознаваме по неумолимата ефективност. КТБ бе срината за часове, Гешев беше разкостен от насъсканите срещу него "въшки" в пурпурни тоги за дни, а шефката на митниците с най-високата разкриваемост на наркотици за минути стана тартор на контрабанден канал, ръководен от митичния бай Паскал.

След зловонията покрай трупа на Мартин Нотариуса, съмнението на премиера Денков, че Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) прикрива наркотрафик, разкри истинския размер на трагедията.
Фасадната ни държава, подобно на кралските особи в конституционните монархии, има главно представителни и ритуални функции.

Тя организира избори, провежда военни паради и чествания на националните ни празници. Нейни хора правят новогодишни обръщения, пътуват в чужбина и се карат в парламента и по телевизорите. Остатъчна държавност с регулаторни функции мъждука само там, където мафията и овладеният от нея "държавен" силов апарат нямат сериозни интереси. Правоохранителната система пълни съдебните зали и затворите със самодейци и аматьори, драпащи към защитените от дълбоката държава престъпни триади.

Какво да се прави

Първият сценарий е на филм, който вече сме гледали. Гневни, безсилни, лишени от разум и въображение, овластяваме "силната ръка". Диктаторите нямат нужда от престъпност, с която да делят корупционната плячка, нито от сенчести служби, които да посредничат при мародерството над гражданите. При тях грабежът е легитимиран, издигнат в култ и идеологически оправдан, а законът - заменен с целесъобразност. Затова те бързо и безмилостно смазват организираните бандити като паралелна власт. Какво става после, информираните знаят, а паметливите помнят. Дано датата на следващите избори - 9 юни, не провокира такава историческа носталгия.

При втория сценарий правоохранителните органи са превзети, а гражданите и оцелели парчета от легитимните им институции опитват да спасят републиката чрез ad hoc създадени процедури. Това прави сега парламентарната комисия за изясняване на казуса с "Нотариуса". Сблъсъкът между шепа депутати идеалисти и динозаври от корупционното подземие е епичен, но обречен. Визуално той напомня красив епизод от Втората световна война, в който кавалерия атакува танкове...

Ако и този отчаян жест не събуди закърнелите ни морални рецептори и не върне ориентирите ни за Добро и Зло, поредните избори нищо няма да променят. Тогава ще трябва да приемем, че сме лоши хора, които градят държавата си по свой образ и подобие, или на улицата да проверим и дали имаме сила да преучредим Републиката, превърната в "животинска ферма".