Европейският съюз изглежда ще отложи за след европейските избори закона за възстановяване на природата - ключов регламент от Зелената сделка.
След като окончателното му приемане се провали на 25 март, когато Унгария внезапно промени позицията си, лишавайки Съвета от нужното мнозинство, в понеделник знак за това даде и Белгия.
В интервю за в. "Де Зондаг", цитирано от "Политико", белгийският премиер Александър де Кро казва, че законът е "лош" и трябва да се преработи след изборите.
Законът за възстановяване на природата, който има за цел да възстанови 20% от увредените местообитания в ЕС до 2030 г., увисна, след като Белгия оттегли окончателното му гласуване миналия понеделник от дневния ред на европейските екоминистри, заявявайки, че необходимото мнозинство не е налично.
Белгия в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС и на нея се разчита да намери мнозинство за окончателното приемане на закона. Тогава екоминистърът в кабинета на Де Кро Ален Марон заяви, че законът не е мъртъв и че усилията за окончателното му приемане ще продължат.
В интервюто за белгийското издание, цитирано от "Политико", Де Кро казва, че законопроектът "може да звучи добре, но е лош закон".
"Не съм против закон, който защитава нашата природа, напротив. Аз съм против лошото законодателство. Това трябва да се върне на чертожната дъска. Нека разберем внимателно в следващия законодателен орган как трябва да подходим към това."
Досега известната позиция на Белгия беше да се въздържи при окончателното гласуване на закона заради липсата на консенсус сред правителствата на нейните региони.
Де Кро обаче втвърдява тона, казвайки, че законът "ще създаде повече несигурност", въвеждайки по-строги нормите за строителство и за земеделие.
Законът за възстановяване на природата беше приет трудно от Европейския парламент, а предхождащото белгийското испанско председателство на Съвета договори текстовете му от името на държавите членки.
Така последното гласуване в Съвета на 25 март трябваше да е формалност, но в последния момент Унгария обяви, че има резерви и не може да потвърди вече приетата и от нея сделка. Това доведе до загуба на необходимото мнозинство и окончателното гласуване беше отложено до намиране на необходимата подкрепа.
Законът беше сред новото европейско законодателство, което предизвика гнева на фермерите в различни части на Европа няколко месеца преди насрочените за юни европейски избори. Най-голямата европейска партия - ЕНП, се обяви против него, заявявайки, че той ще навреди на земеделците, но не успя да наложи позицията си и Европейският парламент го прие.
Още при договарянето на текста между европейските институции първоначалното предложение беше отслабено и изискванията за възстановяване на земеделска земя бяха направени доброволни за фермерите и частните собственици на земя. Законът беше префокусиран основно върху мерки за подобряване на зоните от "Натура 2000".
По данни на Европейската комисия 80% от европейските местообитания са засегнати и състоянието им е влошено в резултат.