Няма защо да се залъгваме: режимът на Путин в Русия е стабилен. Не е ясно обаче колко още непредвидени кризи като атентата в Москва ще понесе той, след като всички сили на властта са хвърлени във войната срещу Украйна.
Засега отвън поне не се забелязват пукнатини в структурата на властта: тя устоя по време на бунта на водача на „Вагнер“ Сергей Пригожин през лятото на 2023 година, бизнес елитът все още пази гърба на Путин, поддържайки държавните финанси и икономиката стабилни и осигурявайки необходимите ресурси за руската военна икономика, пише АРД в свой анализ.
Провал на тайните служби
Но терористичният акт в концертната зала в покрайнините на Москва на 22 март поставя под въпрос пактът, който Путин е сключил с руснаците: той се грижи за сигурността и благополучието им, а те в замяна не му се месят в политиката. Именно с борбата срещу тероризма Путин оправдава разширяването на полицейщината и господството на т.нар. „силовики“ – хората от тайните служби, въоръжените и разследващите органи.
Но ислямисткият терор се завърна в Русия със страшна сила, а това отново повдига въпроса провалят ли се тези така всемогъщи органи за сигурност. Такъв беше случаят с бунта на Пригожин, който успя да стигне почти до Москва, преди бойците му да бъдат спрени от военните. Освен това войната срещу Украйна се усеща все повече в ежедневието на хората в Русия - заради украинските нападения с дронове по инфраструктура вътре в страната. Нещо, което жителите на руския град Белгород все повече изпитват на гърба си.
Неосмислени остават мащабните грешки на руското разузнаване или по-скоро на онова, с което то мотивира Путин, за да започне тъй наречената „специална военна операция“ в Украйна. Вместо „блицкриг“ и бърза капитулация на Украйна, Русия сега е въвлечена във война на изтощение, която в крайна сметка ще доведе до грабеж на населението и на ресурсите в страната, посочва АРД.
Демографска криза
Путин иска от народа да приеме всички тези лишения като патриотичен дълг. Но е ясно, че той няма да изпълни в обявения обем обещанията си от предизборната кампания за увеличаване на пенсиите и други социални мерки.
Вярно е, че войниците и техните семейства се радват на по-високо от средното заплащане и получават високи бонуси в случай на смърт или нараняване. Икономиката също расте в номинално изражение благодарение на огромните инвестиции във военно-промишления комплекс и снабдяването за армията. Въпреки това големият брой загинали и ранени войници задълбочава демографския проблем на страната - намаляващо население и нарастващ недостиг на квалифицирана работна ръка, включително и поради това, че стотици хиляди руснаци напускат страната.
Намаляват инвестициите в други отрасли и в инфраструктура, а и Москва трябваше да снижи цените на петрола, защото страни като Китай и Индия решиха да се възползват от затруднената ситуация на Русия. Ако тя все пак успява по заобиколни пътища - чрез трети страни - да си набави важни технологични компоненти, това е свързано с повече време и излиза по-скъпо, коментира още АРД.
Признаци на недоволство?
Засега няма признаци, че Русия е достигнала предела на възможностите си и че се заражда бунтовно настроение. Изследователите на общественото мнение изчисляват, че половината от населението се опитва да води живота си незабележимо, докато 25% открито подкрепят войната, а също толкова хора са против нея.
Социолози твърдят, че резултатът от президентските избори на 17 март всъщност не е бил така убедителен за Путин, както ни го представиха. Анализирайки резултатите от цялата страна, предоставени от Централната избирателна комисия, опозиционната медия „Медуза“ стига до заключението, че най-малко 22 милиона гласа са били фалшифицирани, което ги превръща в най-манипулираните избори в съвременната история на Русия.
След като населението изглежда приема тази очевидна изборна измама, то ще се примири и с неправдоподобните обяснения на Путин за терористичния акт от 22 март, смята експертът по тайните служби Андрей Солдатов. Страхът и недоверието вече доведоха до появата на всевъзможни конспиративни теории, които поставят под въпрос всички твърдения на Кремъл, пише той в статия за британския вестник „Гардиън“.
Още колко непредвидени събития може да понесе режимът на Путин
Антитерористичното законодателство от 2006 г. насам служи повече за поддържането на властовия апарат, а не за защитата на населението. Отговорните служби и органи винаги са действали с крайна твърдост, за да покажат, че всички атаки срещу монопола на държавата в сферата на сигурността, се наказват без оглед на евентуалните жертви. За това свидетелстват например заложническите драми в театъра „Дубровка“ в Москва през 2002 г. и в училището в Беслан през 2004 година.
Подобно на други диктаторски режими в историята, и този на Путин не бива да бъде подценяван по отношение на устойчивостта. Въпросът е колко още неочаквани събития ще може да понесе той, особено ако агресивни и екстремистки организации като „Ислямска държава“ решат да се възползват от факта, че режимът на Путин сега концентрира всички свои сили във войната срещу Украйна, се казва в публикацията на АРД.
