153 хиляди млади младежи нито учат, нито работят, показват данни на Евростат
Около 153 хиляди са младежите у нас, които нито учат, нито работят. Макар и делът им да остава висок за средния в Европа, добрата новината е, че намаляват с най-бързи темпове. Работещите са ангажирани основно в търговията и охранителната дейност. Тази сряда в „Числата на седмицата“ Ева Костова разкрива профила на младите у нас.
Концепцията за „младежи“ през последните години постепенно се изменя, при това на европейско ниво. Ако преди за младежи се считаха от 15 до 24-годишните, сега към тях вече се причисляват и тези до 29-годишна възраст. Последното преброяване провело се у нас през 2021 г. изчислява броя им на близо 1 милион души. Най-голям е техния дял в Югозападна България, а най-малко са те в Северния централен район. Младите напускат дома на родителите си на средно 30 години, което ги нарежда на четвърто място в Европа след Хърватия, Словакия и Италия, като мъжете се позастояват в родния си дом с 4 години повече от жените. С висше образование са 36% от младите между 25 и 34 години, а рано напусналите образование на възраст от 18 до 24, са 9%. 75% от младежите с някаква степен на образование, владеят чужд език.
Според Националната статистика, заетите лица до 24-годишна възраст, са малко над 100 хиляди, но какво работят? Най-голяма част от тях – близо половината, са ангажирани в търговията и охранителната дейност. Следват професии неизискващи специална квалификация. Според експерти през следващите години тези позиции ще стават все по-примамливи заради променящия се пазар на труда, тъй като работодателите вече са склонни да наемат млади хора и без опит, на които да предлагат добри условия, стига само да искат да работят.
За младежите, които нито учат, нито работят, си има абревиатура - „NEETs“. По последни данни на Евростат такива са средно 12% от младите на възраст между 15 и 29 години. Но къде сме ние? Феноменът оказва се, е най-характерен за държавите от Южна Европа и Балканите. И като такава, заемаме четвърта позиция в класацията, непосредствено след съседите от Гърция, където неактивните младежи са малко повече от нашите. Най-много са те обаче в Румъния и Италия – близо 20%, а най-нисък е процента им в Нидерландия – едва 4. И докато амбициите на Европейския съюз са до 2030 г. средният процент в държавите членки да бъде свален до 9, има и добра новина на нас. Защото България е една от страните, в която неактивните младежи са намалели най-много – с 10% за 10 години. Броят им се изчислява на около 153 хиляди души. Голямата част от тях са с по-ниска степен образование, живеят предимно в слабо населени места, а за издръжката им помагат родители, близки или съпрузи, когато става въпрос за омъжени жени, чиито дял е по-голям от този на мъжете.
Друга добра новина е, че все по-малко са младите, които имат намерение да емигрират. Изчисленията са на Националната стратегия за младежта за периода 2021-2030, приета от Народното събрание. Макар и все още висок, процента на младежите, които биха заминали да живеят в чужбина, е вече под 30%. 18% биха сменили населеното си място с друго, но в пределите на България. Доволни от мястото, където живеят в момента са 43%, а 12% нямат мнение по въпроса. Желанието за емиграция е свързано на първо място със стремеж за по-добър живот, после за по-добро образование и накрая за по-висок стандарт и заплащане.
