За пръв път от 17 години и половина Българският футболен съюз (БФС) ще има различен президент от Борислав Михайлов в края на тази седмица. На 15 март предстои извънредният конгрес на съюза, на който ще бъде изборът на нов.
Промяната идва, след като на 26 ноември миналата година дългогодишният президент Борислав Михайлов подаде оставка след поредна серия искания да се оттегли, след сблъсъци на запалянковци и полиция в центъра на София и след като се разбра, че е загубил политическа подкрепа. Бившият вратар оглави БФС на 21 октомври 2005 г., след което беше преизбиран няколко пъти, а два пъти подаваше оставка - 2019 и 2023 г. В тези периоди БФС е имал и.д. президент, но не и постоянен такъв, който да не бъде Борислав Михайлов.
На предстоящия конгрес в битката за президентския пост влизат седем души: Димитър Бербатов, Георги Градев - най-известен като специалист по спортно право, бизнесменът Манол Иванов, мениджърите Петьо Костадинов и Георги Захариев, както и двама души от структурите на футболния съюз - дългогодишният вицепрезидент и и.д. президент Михаил Касабов и техническият директор на организацията Георги Иванов-Гонзо.
Как се избира президент на футбола
На предстоящия конгрес на БФС право на глас ще имат 540 клуба, съобщиха от организацията още в края на 2023 г. Уставът гласи: "Президентът се избира с мнозинство от присъстващите делегати. В случай че никой от кандидатите за президент не получи необходимия брой гласове, се провежда второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове на първото гласуване."
Освен седемте финални кандидати имаше още двама, които се оттеглиха - собственикът на "Локомотив" (Пловдив) Христо Крушарски и бившият футболист Илиан Стоянов. Сега състезаващите се за поста ще бъдат с един повече от 2021 г., когато бяха шестима.
"Дневник" представя кой кой е сред искащите да управляват футбола в България:
Димитър Бербатов - "вечният" кандидат-президент
Така беше наречен Димитър Бербатов от дългогодишното управление на БФС заради това, че оглавяваше опозицията срещу Борислав Михайлов. Бившият нападател се яви срещу Михайлов на конгрес през 2021 г., но загуби с 230 срещу 241 гласа, а по-късно го обяви за нелегитимен и обжалва.
Преди и след конгреса през 2021 г. и в подготовката на настоящия Бербатов винаги беше представян като кандидат за президент.
Бившият нападател, който вече е на 43 години, е най-успешният български футболист в последните 25 години.
В кариерата си Бербатов игра в "Манчестър юнайтед", както и в още няколко големи клуба в Европа ("Байер" - Леверкузен, "Тотнъм" и "Монако"), подобри рекорда по голове за националния отбор (48), а след края на професионалния си път основа фондация, с която подпомага талантливи деца.
Сред критиките към него през 2021 г. беше, че не е представил достатъчно ясно програмата си.
Три години по-късно Бербатов е със същия екип, в който са бившите му съотборници в националния отбор Стилиян Петров и Мартин Петров, както и футболни деятели, работили в миналото в БФС при Борислав Михайлов.
В последните седмици имаше няколко призива вместо Бербатов кандидат да стане Стилиян Петров. За обединение около бившия капитан на националния отбор призова Георги Градев. Илиан Стоянов също заяви, че подкрепя Петров, а Христо Крушарски каза, че би гласувал за него, ако той беше кандидатът.
Самият Петров обаче заяви, че позициите в екипа няма да се променят. "Призовавам хората - ако някой иска Стилиян Петров да е в българския футбол, да гласува за Димитър Бербатов. Постоянно слушам, че някой се опитва да ни раздели, да създаде мнение, че Димитър и Стилиян не са на една вълна. Това, което ние искаме да постигнем за българския футбол, е по-добро бъдеще. Логистиката тук е по-добра Димитър Бербатов да е първи, Стилиян Петров да помага", каза той пред "Дарик радио".
Петров заяви още, че и други кандидати са го канили в екипа си: "Аз съм поканен от почти всичките кандидат-президенти да бъда в техния екип като първи вицепрезидент или като някаква длъжност. Казвам на всички - аз съм поел ангажимент към Бербатов и аз следвам и ще продължавам да следвам това, което той се опитва да прави за българския футбол."
© Велко Ангелов, Димитър Бербатов заедно със Стилиян Петров
Четири дни преди конгреса Бербатов представи и хората, които би включил в Изпълнителния комитет (т.нар. Изпълком), който е ръководният орган на футболния съюз. От хората в него направи впечатление присъствието на хора, които най-общо може да се каже, че са свързани с управляващото досега мнозинство, но има и връзка към президента. Сред номинираните членове са кметът на ГЕРБ в Пловдив Костадин Димитров, този на Благоевград (родният град на Бербатов) Методи Байкушев ("Продължаваме промяната - Демократична България"), както и бившият министър в две служебни правителства, назначени от Румен Радев - икономистът Атанас Пеканов.
"Когато си лидер, трябва да взимаш непопулярни решения. Ние знаем, че тези решения са за доброто, без да подценявам качествата на хората, които са били в предишния Изпълком. Каузата е по-голяма от всички нас. Каузата е за развитието на българския футбол", така Бербатов мотивира промените, които иска да направи в ръководството.
От екипа на бившия футболист изразиха увереност, че "ако има честен конгрес, то Бербатов би трябвало лесно да спечели".
Михаил Касабов - незаобиколимото присъствие в БФС
Дългогодишният вицепрезидент на футболния съюз и в момент и.д. президент Михаил Касабов е един от последните, които се включиха в надпреварата, но е определян като един от сериозните кандидати. Неговата номинация беше издигната от президента на "Славия" Венцислав Стефанов.
"Доста разговори ми трябваха, за да убедя Михаил Касабов, че трябва да се кандидатира за президент на БФС", каза Стефанов, добавяйки, че "той винаги е бил опозиция на Боби (Борислав Михайлов). Той никога не е бил послушник. Винаги е имал собствено мнение".
Касабов, който след година ще навърши 70, е човекът с вечното присъствие във футболния съюз. Само на 24 години през 1979 г. той започва почасово работа в Българската футболна федерация (БФФ) като служител на международния отдел.
Говорейки немски език, той поддържа контакта между БФФ и Германския футболен съюз (DFB), освен това през него минава и комуникацията с "Адидас", доставчик на екипировка на националния отбор по онова време.
© LAP.bg
Касабов остава в БФФ в продължение на пет години, след което в периода 1984-1985 г. започва работа в "Левски", който е и неговият любим отбор. Следва ново завръщане вече в БФС, както е прекръстена футболната федерация, за да оглави международния отдел.
Единственият период, в който Касабов не работи в БФС, е в началото на 90-те години (1991 - 1994 г.). Тогава начело на съюза са пловдивските брокери Христо Данов и Христо Александров. По това време Касабов е за кратко вицепрезидент на "Левски", а след това няколко години член на управителния съвет на клуба.
През 2016 г. става ясно, че Михаил Касабов заедно с още десет души в ръководството на футбола са агенти на Държавна сигурност. Вече временно изпълняващият длъжността президент е вербуван като агент от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) под псевдонима ИВАН през 1986 г.
На 21 ноември 1995 г. той става вицепрезидент на БФС, след като на власт идва Иван Славков. В продължение на 10 години е до президента, а след смяната на властта и оглавяването на БФС от четвъртите в света начело с Борислав Михайлов остава на поста си заради големия си опит.
"Мисля, че има някои неща, които могат да бъдат променени, и аз ще ги направя, ако ме изберат. Основното е постепенното преминаване на професионалния футбол към Професионалната лига, защото така е във всички държави. Аз още в началото на кампанията обявих, че в Изпълкома няма да поканя собственици и президенти на клубовете, тяхното място е в Лигата", това коментира Касабов в интервю за БНТ (цитиран от "Гонг") за плановете си, ако бъде избран.
Георги Градев - човекът в епицентъра на скандалите
Специалист по спортно право - по този начин се представя и е известен в публичното пространство Георги Градев. Заяви, че се кандидатира за президент на БФС, след като напусна екипа на Димитър Бербатов. Направи го с твърдението, че "Бербатов не умее да води екип и да решава бързо".
"Почти няма клуб, футболист или треньор, на когото да не съм помогнал. Изградих име и контакти във всички международни футболни организации като ФИФА, УЕФА, ЕКА, ФИФПро, КАС и други. Имам зад гърба си повече от 600 дела в спортни инстанции. Помагам на малки и големи еднакво", представи себе си Градев.
Той работи не само във футбола, а също така във волейбола и плуването. В последните месеци и в шахмата. Градев беше секретар на временната комисия на Международната федерация по шахмат (ФИДЕ), която ръководеше българския шахмат и е правен съветник на Българската спортна федерация по шахмат (БСФШ), която получи международно признание и беше избрана за член на ФИДЕ.
© LAP.bg
Към него обвиненията са, че не е адвокат, независимо че е представян като такъв. Наскоро самият той обяви, че "не е адвокат" и диплома за такъв не му трябва. През 2009 г. той завършва курс за международно спортно право в Лондон и е съдружник в международната кантора SILA.
Във "Фейсбук" Градев добавя, че от 2017 г. преподава в Мадрид "футболната юриспруденция на Спортния арбитражен съд на студентите по спортно право".
Във футболните и спортни среди той е известен, че е в епицентъра на скандалите, като води дела за неполучени заплати, забавени плащания и спорове между клубове. Градев е и човекът, който представлява плувеца Антъни Иванов в спора му с Българската федерация по плувни спортове.
Издигнат е от аматьорския клуб "Балкан" (Варвара).
Впечатление в изказванията на Градев освен критиките към Бербатов и останалите кандидати беше подкрепата му за Стилиян Петров. Няколко пъти той призова всички да се обединят около Петров.
Георги Иванов-Гонзо - избраният наследник
Изненадващо или не, сред кандидатите е и Георги Иванов-Гонзо. Той изпълнява длъжността технически директор на футболния съюз от 2022 г. и според мнозина от футболните среди е кандидат на сегашното ръководство на БФС. В края на 2023 г., когато заговори за оттегляне, Борислав Михайлов анонсира, че подготвя "група от заместници".
В последните седмици Иванов страни от публичното пространство, въпреки че проведе няколко срещи в страната.
"Няма да говоря празни приказки, имаме програма 2022 - 2026 година, която искам да завършим. Тя е приета от ФИФА и УЕФА", коментира Иванов.
Конкурентите му го обвиниха, че е в конфликт на интереси, тъй като използва средства и автомобил на футболния съюз, за да представя кандидатурата си.
От всички претенденти за поста Иванов е с най-дългогодишен опит конкретно като футболен ръководител (Михаил Касабов е заемал мениджърски позиции - бел. авт.).
След края на кариерата си известният с прякора Гонзо футболист беше няколко пъти треньор на "Левски", а след това и два пъти на "Черно море". Иванов също така е бил спортно-технически директор на "Левски" и "Локомотив" (Пловдив), където пък шеф му беше Христо Крушарски.
© LAP.BG
Откакто работи във футболния съюз, 47-годишният Иванов повече се замесва в скандали или обира негативното мнение на запалянковците към ръководството на БФС. През пролетта на 2023 г. той влезе в пререкание с фенове в Разград след мач с Черна гора, а преди негово изказване доведе до обвинения в расизъм.
"Докато аз съм директор на националните отбори, чужд играч, с чужд паспорт, с друг цвят на кожата няма да играе в българския национален отбор", казва Иванов на среща в Монтана с представители на детско-юношеските отбори от областите Монтана, Видин и Враца.
Иванов за момента е подкрепен и от най-много клубове. Неговата кандидатура издигат аматьорските "Ахелой" (Б-областна Бургаска група), пловдивският "Пълдин", както и "Добруджа", който се състезава във Втора лига.
Във футболния фолклор сред запалянковците Иванов е известен с постоянните подмятания, че е учил само до 8 клас. Преди няколко години в интервю за "24 часа" ректорът на Техническия университет в Габрово доц. Дешка Маринова съобщава, че е учил там задочно. "Той е записан през учебната 2000/2001 г. и се е дипломирал на 7 юли 2006 г. Дипломата му е №049557, серия ТУГ-2006". Попитан за спекулациите относно образованието му, Иванов отговори: "Ако имаш висше образование, трябва да имаш и средно. Няма да коментирам хора, които са предприели тази негативна кампания срещу мен. Те имат проблеми със себе си, нещо ги изяжда отвътре."
Той отхвърли и обвиненията, че е кандидатурата на досегашното ръководство: "Аз се казвам Георги Иванов. Ако се смята, че някой може да ме мести така наляво, надясно, много се бърка."
(Не)сериозните кандидатури
"Както и на предишния конгрес, кандидатирам се с една-единствена цел - да дам различна насока на дебатите" - така футболният мениджър Георги Захариев последен се включи в битката за президентския пост на БФС. Той го прави за втори път след 2021 г. На въпросните избори обаче последва самоотвод, като Захариев подкрепи Димитър Бербатов.
"Темата детско-юношески футбол отново остава в ъгъла, което ме провокира да се включа в битката за поста. Каня всички кандидати на публичен дебат", каза още Захариев.
Той е основател на академията "Кампиония". Тя се занимава с обучение на треньори и футболисти, скаутинг и организиране на лагери за подрастващи в България и чужбина.
В края на януари бизнесменът Манол Иванов, дотогава непознат за широката публика, също се кандидатира за президент. Той е син на бившия футболист на "Левски" Александър Манолов, който играе за сините между 1965 и 1969 г. Роденият през 1964 г. Манол Иванов тренира футбол в школата на "Левски", но след това спира и получава юридическо образование. Опитът му във футбола пък е като изпълнителен директор на "Нефтохимик" в периода 2020-2021 г.
Манол Иванов / © LAP.bg
"Мераклия съм, и то голям", каза Иванов при представянето на програмата си пред репортери. "Обаче мога да върша работа. Мисля, че се сещате за какво става въпрос. Ако бъда избран, в мое лице ще видите наистина един изключително добър съмишленик, диалогичен човек, който решава бързо въпросите и не ги оставя за следващия ден", представи се Иванов.
Справка в Търговския регистър показва, че той развива частен бизнес, като е свързан с няколко фирми.
Сред кандидатите е и още един футболен агент - Петьо Костадинов. Той беше издигнат от играещия в Трета лига "Гигант" (Съединение). Костадинов (60 г.) е с военно образование, след което започва работа като журналист, а в края на 90-те години и в ЦСКА АД - дружество, собственост по онова на Илия Павлов, който тогава е собственик на ЦСКА.
След това работи с Емил Данчев (дългогодишния мениджър на Димитър Бербатов), преди да основе своя агенция. Сред клиентите му през годините беше младият Ивайло Чочев. Костадинов, който представя себе си като фен на ЦСКА и е сред основателите на "ЦСКА 1948", често присъства на мачове на този отбор, както и на "Славия", където пък единият от синовете му е администратор.
Исках, но нямах желание
Двама души изразиха голямо желание и енергия да се включат в битката за президентския пост, но впоследствие се оттеглиха. Това са собственикът на "Локомотив" (Пловдив) Христо Крушарски, който беше казал, че има намерение да въведе "ред и порядък", но не и да дава голи обещания.
Бизнесменът, който е на 56 години, обяви, че ще се кандидатира още през януари, но в последния ден от дадения срок (29 февруари) "даде назад", но излъчи своя фаворит. "Все пак годините са си години, а и имам доста работа, която ще се отваря тепърва. Ще подкрепя един и той е достоен. Това е мое решение. Да, ще подкрепя Михаил Касабов. Той е най-подготвен."
© LAP.BG
В края на 2023 г. сред желаещите се нареди и бившият футболист Илиан Стоянов, по-известен като Коловати. Чрез пост във "Фейсбук" той съобщи, че влиза в битката за футболния съюз. Бившият играч на ЦСКА, "Левски", "Велбъжд" (Кюстендил) и японските "Джеф юнайтед", "Санфрече" и "Фагиано" го направи дни преди Коледа. След дълго мълчание на 29 февруари Стоянов заяви: "Поради невъзможност да напусна Япония, свързана с особености в местното законодателство, се отказах от това си намерение. Пожелавам успех на екипа на Стилиян Петров. Зная, че той не е лице на този екип, но той беше моят избор, защото е обединителна фигура и човек с голямо сърце."