Миналогодишното широко рекламирано контранастъпление на украинската армия се провали. Руснаците превзеха Авдеевка, което беше най-голямото им военно постижение през последните девет месеца. Президентът Владимир Зеленски беше принуден да признае през зъби новата военна реалност.

В момента стратегията на президента Байдън е да поддържна украинската отбрана до края на президентските избори в САЩ, надявайки се това да отслаби руските въоръжени сили в продължителния и изтощителен конфликт.

Тази стратегия изглежда разумна, но е свързана с една важна последица и има един катастрофален недостатък, който засега не се обсъжда сериозно в публичните дебати на Запад или в Украйна. Последицата е, че ако Украйна постоянно се намира в състояние на отбрана (дори ако го прави успешно), това означава, че териториите,завзети в момента от Русия, ще бъдат загубени. На масата за преговори руснаците няма да се съгласят да върнат земите, които успяха да удържат в хода на сраженията.

Разбира се, това не означава, че трябва да предложим на Украна официално да се откаже от тези територии, защото това ще е невъзможно за всяко украинско правителство. То обаче означава, че – както предлагаше и Зеленски в началото на конфликта по отношение на Крим и Източин Донбас – териториалният въпрос ще трябва да бъде отложен до началото на евентуални бъдещи мирни преговори.

Както знаем, на примера на Кипър, който от 1974 насам е разделен между признатата от международната общност Република Кипър и признатата само от Анкара Севернокипърска турска република, подобни преговори могат да продължават с десетилетия без да бъде намерено решение, но и без възобновяването на конфликта. Ситуацията, в която Украйна запазва своята независимост, свободата да се развива като западна демокрация и 82% от своята територия (включително всичките и основни исторически земи), щеше да бъде оценена от предишните поколения украинци като истинска, макар и непълна победа.

Както самият аз установих през миналата година в Украйна, мнозина украинци изразяват в частни разговори готовност да приемат загубата на някои територии като цена за мира, ако Украйна не успее да си ги върне на бойното поле и, ако алтернативата е години на кървави сражения с малки шансове за успех. Администрацията на Байдън би следвало да ангажира с тези подходи и Америка.

Въпреки това, нашите, т.е. американските привърженици на пълната победа на Украйна продължават да хранят надежди в това отношение, вариращи от прекалено опгимистични до напълно фантастични. Именно на фантастичния край на този спектър е идеята, лансирана от генерала от резерва от армията на САЩ Бен Ходжис, че Русия може да бъде победена и дори изтласкана от Крим, с помощта на ракетни атаки с голям обсег.

Това е пълна глупост. Украинците постигнаха известни успехи в операциите против руския Черноморски флот, но за да си върнат Крим ще трябва да могат да осъществят масиран десант – т.е. изключително сложна операция, надхвърляща далеч техните възможности от гледна точка на наличието на бойни кораби и личен състав на ВМС. Сегашните украински нападения срещу руската инфраструктура са като убождания с карфица, предвид размерите и ресурсите на Русия.

По-реалистична изглежда идеята, че преминавайки към отбрана през тази година, украинците ще успеят да нанесат такива загуби на руснаците, че ако им бъде предоставено повече западно въоръжение ще могат успешно да ги контаатакуват през 2025. Това обаче зависи от начина, по който руснаците ще водят играта, т.е. дали ще играят по правилата, налагани от Киев и Вашингтон. В момента руската стратегия е съвършено различна отпреди. Руснаците ангажираха украинците в продължителни сражения на ограничени територии, като Авдеевка, където руската армия разчита на превзходството си по отношение на артилерията и боеприпасите, позволяващи и да изтощава украинските сили с постоянни бомбардировки. На всеки украински снаряд, руснаците отговарят с поне три. Освен това, Русия съумя да разгърне на фронта много голямо количество дронове.

Военната история показва, че за да имат шанс за успех украинците ще трябва да разполагат с предимство поне в съотношение 3:2 в жива сила, както и със значително по-голяма огнева мощ. Украйна имаше такива предимства през първата година на войната, но сега с тях разполага Русия и е много трудно да си представим, как Украйна би могла да си ги върне.

Администрацията на Байдън е напълно права, предупреждаваййки, че без по-нататъшна мащабна военна помощ от страна на САЩ украинската съпротива най-вероятно ще рухне още през тази година. Американските официални лица обаче следва да признаят и, че дори ако тази помощ продължи, Украйна няма реални шансове да постигне пълна победа нито през следващата година, нито по-късно. Дори ако украинците съумеят да увеличат силите си, Русия може още повече да разшири дълбочината на своята отбрана.

Администрацията на Байдън има сериозен стимул да провери доколко искрен или не е президентът Владимир Путин в твърденията си, че Русия е готова за мирни преговори. Несъмнено, успешният мирен процес ще изисква определени болезнени отстъпки от страна на Украйна и Запада. Въпреки това тази „болка” ще е по-скоро емоционална, отколкото реална. В същото време мирното урегулиране ще изисква от Путин да се откаже от плана, с който започна инвазията, т.е. от превръщането на цяла Украйна във васална на Русия държава и, паралелно с това, да признае териториалната цялост на Украйна в рамките на сегашните и фактически граници.

Завладените от руснаците украински територии вече са загубени за Киев А членството на Украйна в НАТО е безмислено, след като алиансът не е готов да изпрати свои войски да са сражават с Русия заради нея. Преди всичко, следва да сме наясно, че колкото и болезнено да е мирното споразумени днес, то ще стане много по-болезнено, ако конфликтъ продължи и Украйна претърпи поражение в него.

АНАТОЛ ЛИВЕН

*Авторът е професор в Кембриджкия университет и водещ научен сътрудник в Института Куинси, анализатор на списание Time

Списание "Геополитика"