Основни национални символи на българската държава са знамето, химнът и гербът на Република България. Държавните символи имат изключително важна роля при създаването и утвърждаването на институционалната идентичност на държаваната администрация. Те символизират независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

Като официални национални символи тяхното представяне и използване във всички видове приложения и комуникации задължително следва строги норми и правила.

Кой е авторът на българския химн? Трябва ли да има герб върху изработеното, според изискванията на закона, национално знаме? Колко лъва има на герба на България?

Какъв по-добър повод от деня, в който честваме националния ни празник, да си припомним отговорите на тези въпроси.

Националното знаме на България

Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава. Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу. Цветните полета са еднакви по форма и размери. Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5.

Българският герб

Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове.

Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".

Националният химн на България

Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина", написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път - през 1990 г.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина", с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино" - в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
 

Настояща версия на химна

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета , които след 1990 г. отпадат:

Паднаха борци безчет

за народа наш любим,

Майко, дай ни мъжка сила

пътя им да продължим.

Дружно братя българи,

с нас Москва е в мир и бой,

партия велика води,

нашият победен строй.