Европейските държави преполовиха времето за изпълнение на плановете си за възстановяване до края на 2026 г., но получените пари са под 30% от планираното, а изпълнените реформи са само две трети от планираните до края на 2023 г.
Изпълнението на програмата от 800 млрд. евро за възстановяването от пандемията от COVID-19, която успоредно трябваше да върне европейската икономика сред световните лидери, изостава. Разногласията между столиците и Брюксел за реформите, заложени в плановете за възстановяване и устойчивост, задържаха плащанията, а инвестициите бяха забавени или инфлацията заличи чувствителнаа част от тях.
Европейската комисия хвърля основната вина върху войната с Украйна, която според еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони „промени всичко в икономическата среда в Европа“.
Независим доклад, поръчан от Европейската комисия, обаче казва, че изоставането в графиците, което се забелязва през 2023 г. в много страни се дължи на комбинация от фактори, сред които:
- изискванията на Брюксел за преработване на плановете,
- трудности при изпълнението на поетите ангажименти,
- смяната на правителства и техните приоритети,
- недостиг на административен капацитет,
- войната,
- енергийната криза,
- инфлацията,
- недостига на работна ръка.
Фондът „Следващо поколение на ЕС“, част от който са плановете, беше договорен през 2020 г., но влезе в сила през февруари 2021 г. в разгара на пандемията.
Държавите членки единодушно се съгласиха да поемат съвместно дълг от 800 милиарда евро, за да постигнат цели: да измъкнат икономиките си от рецесията и да инвестират в споделени приоритети като климатичните политики и цифровизацията и да ги направят по-ефективни, разчитайки на мащаба.
Постиженията
На средата на пътя Европейската комисия отчете, че програмата за възстановяване заедно с облекчаването на правилата за държавната помощ, успяха да успокоят пазарите и ЕС достигна предпандемичните нива на икономически растеж за по-малко от две години. През 2022 г. европейската икономика започна да се развива по-бързо от китайската и дори от американската, а най-големите бенефициенти на фонда за възстановяване -,Италия и Испания, надминаха средните нива за ЕС.
Половината от увеличението на публичните инвестиции между 2019 г. и 2025 г. се дължи на програмата за възстановяване. Еврокомисията очаква благодарение на нея реалният БВП на ЕС да се нарасне с до 1.4 % през 2026 г., а заетостта - с 0.8% в сравнение с моделите без парите от плановете за възстановяване.
Благодарение на плана са спестени 22 милиона MWh енергия годишно, осигурени са 18 милиона жилища с достъп до интернет,1.5 милиона предприятия са подкрепени и близо 7 милиона души са участвали в обучения.
„Структурни проблеми"
Първите три години от работата на механизма за възстановяване обаче показаха и конструктивни проблеми. Изпълнението през 2023 г. се забави навсякъде заради изискването за преработване на плановете, за да бъдат съобразени те с действителния ефект от пандемията върху националните икономики. В резултат държавите трябваше да предоговарят заложените реформи и проекти, за да ги намалят спрямо първоначалните и в същото време да добавят нови по добавените проекти за енергийна независимост от Русия.
Първоначално възприемана като революционна идея за плащане срещу изпълнени ангажименти вместо предварително разпределение на „полагаеми“ се средства, както е при еврофондовете, не се оказа твърде стимулираща за националните власти.
В някои държави, като Белгия, споровете между правителството и Еврокомисията за пенсионната реформа, забави плащанията. България пък загуби почти цяла година в опит да предоговори условията за затваряне на въглищните си централи, след като Народното събрание поръча това на правителството.
Отпадането на ангажимента за 40% намаление на емисиите до 2025 г. така и не се случи, но София значително се забави с другите си ангажименти и дори се отказа от допълнителни средства за енергийни реформи, ставайки една от едва пет държави, които не внесоха проекти по програмата за енергийна независимост от Русия RePowerEU, която беше добавена към Механизма за възстановяване и устойчивост.
От друга страна, Европейската комисия заяви, че плащане срещу свършена работа, е довел до увеличение на дела на направените по предложение на Брюксел реформи от 52% Европейската комисия изчислява, че делът на препоръчаните от Брюксел реформи, които са предприети от страните от ЕС, е нараснал от 52% през 2021 г. до 69% през 2023 г.
„Обратното броене"
На половината път времето се оказва основен проблем пред изпълнението на програмите за възстановяване, които трябва да приключат до края на 2026 г.
Напредъкът е различен във Франция, където над 58% от парите вече са получени и в Полша, където под 9% от средствата са усвоени. В България са преведени 24% от парите по плана, докато в Румъния те са 33%, а в Гърция 41%.
Комисията обаче е убедена, че страните могат да наваксат и да постигнат почти пълно изплащане, преди да изтече времето.
„Срокът е изпълним . . . Настоявам всички държави-членки да имат предвид и да работят към крайния срок“, призова Джентилони.
Според него изпълнение от 90-95% до края на програмата е осъществимо.
Макар, че е трудно предвидимо как ще се промени програмата след европейските избори и при новата Европейска комисия, договаряне на удължаване на механизма ще бъде сложно. Не само заради различните етапи на изпълнение, но и защото парите не са собственост на ЕС, а са заети на международните пазари и подлежат на обслужване.
През февруари ЕС трябваше да увеличи бюджета си до 2027 г. с 1.4 млрд. евро, за да обслужва поскъпналите кредити по механизма за възстановяване, а изплащането на главниците дори още не е започнало.
Къде е България
Планът за възстановяване изчезна от политическия дневен ред в България почти веднага, след като Народното събрание прие повечето от обещаните 20 закона, чието забавяне заради серията от предсрочни избори пречеше да се поиска ново плащане.
България върви със закъснение от началото на програмата за възстановяване и досега не е успяла да навакса пропуснатото време
През октомври правителството изпрати на Европейската комисия искане за второ плащане от 724 млн. евро, които тя все още не изплатила. Темата заглъхна, като финансовият министър Асен Василев, който пое управлението на плана, на няколко пъти отлагаше сроковете, в които парите ще бъдат одобрени, докато и той спря да коментира въпроса.
Към момента на заявяване на сумата четири от 62 условия за получаването им не бяха изпълнени. Почти пет месеца по-късно те все още не са факт. Става дума за два договора в Министерството на транспорта, намаляване на обществените поръчки с един кандидат, където изпълнител е Министерството на финансите и приемането на закона за частния фалит от Народното събрание.
България има право на безвъзмездни 5.69 млрд. евро. Досега е получено само едно плащане от 1.37 млрд. евро, през 2022 г. Това е 24% от предвидената за България сума. Миналата година не са получени никакви средства по плана за възстановяване.
Според предварително договорения между София и Брюксел ритъм второто плащане трябваше да бъде получено в края на 2022 г., а третото - до средата на миналата година. Към края на февруари от 46 ангажимента, от които зависи получаването на 711 млн. евро по третото плащане са изпълнени 7.
По четвъртото плащане от 520 млн. евро, които би трябвало да са дошли в края на 2023 г., е изпълнена само една задача от 37 и България трябваше да гледа към петото плащане, заложено за средата на годината.
Заради първоначалното забавяне на плана София не можа да се възползва и от възможността за авансово плащане, а след това се отказа доброволно и от допълнителните средства за енергийна независимост. Правителството не даде никакви обяснения за решението да постави България наред с Германия, Люксембург и Ирландия по отношение на необходимостта от прекъсване на енергийната зависимост от Русия.
Буксуващи чудеса
Според Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна икономика, изпълнението на плана буксува. Освен причини, които биха могли да бъдат обективни, има и съпротива срещу плана.
„Получава се така, че сякаш това са реформи, които изпълняваме насила, а не които правителството така или иначе би направило“, казва Славова пред „Дневник“.
Икономистът подчертава, че проектите в плана са предложения на България, а не са наложени отвън, но „в България реформи по принцип трудно се правят“, заради липсата на политическа воля, недостатъчния административен капацитет и неработещата съдебна система.
„Предпочита се да се правят малки неща, но за големите реформи има отпор в тази несигурна политическа обстановка и никой не иска да си загуби поста“, казва Славова.
Според нея би било „по-скоро чудо“, ако България успее да навакса изоставането през оставащите три години до края на възстановителната програма. Загубата на пари би била само един от проблемите, не по-важен от пропускането на възможността за извършване на належащи реформи
„Това, че се бавим не е от външни фактори, а от неправилна преценка и планиране и от липса на воля да се разпределят задачите и да се изпълняват“, казва тя и добавя, че в сравнение с предходното правителство, в което имаше вицепремиер, отговарящ за изпълнението на плана, сега темата за правенето на реформи е изместена в периферията на управляващите и на общественото внимание от „други въпроси“.
Планът за възстановяване е още една пропусната възможност за по-прозрачно управление. От отделни публикации се вижда, че по него се работи - дойде първият медицински хеликоптер, започна удължаването на метрото, избраха се сгради за саниране, прие се конституционна реформа, но информация как върви изпълнението на програмата в цялост публично не е достъпна.