Борба срещу мафията? В България това е просто неудачно словосъчетание. Защото организирана престъпност има, но борба срещу нея всъщност няма. Проблемът засяга всички институции, призвани да „борят“ мафията във властта.

Т.нар. борба срещу мафията в България е неудачно словосъчетание, в което един от компонентите не съществува. И той не е мафията. Проблемът е много дълбок и има измерения, които засягат всички институции, призвани да „борят“ организираната престъпност по „най-високите етажи на властта“. Казусите „Нотариуса“ и „Пепи Еврото“ са добра илюстрация на структурните дефицити на системата, която би трябвало на теория да ни предпазва от престъпни групи във властта.

Какво ни каза Явор Серафимов за работата на МВР

Днешното интервю (27 февруари) на шефа на ГДБОП Явор Серафимов е показателно по отношение на работата на МВР. От него стана ясно следното:

1) Той не може да каже дали Божанов (Нотариуса) е бил или не е бил сътрудник на МВР. Следователно - най-вероятно е бил. Достъпът, който и Божанов и Еврото са имали до магистрати и хора от службите и МВР, предполага, че те са били в някаква скрита връзка с институциите. Точно каква предстои да видим;

2) Луд скитник (друга инкарнация на станалия вече ноторен „клошар“) заплашвал съдия Цариградска. Това не е виц, а е основната версия, по която институциите работят;

3) Жената на Нотариуса спечелила конкурс в ДАНС и едва след това разбрали коя е. Т.е. открили множество недекларирани имоти на нейно име, а може би и връзката с мъжа ѝ. (Това е информация, сравнима със съобщеното вчера, че ДАНС разкрили руски шпиони, които изглеждали като нормални хора);

4) Разследванията на ГДБОП са се концентрирали основно върху имотните измами, а не върху търговията с влияние, методите за изнудване на магистрати, а да не говорим за връзки с медии. Формално - магистратите (според шефа на ГДБОП) не трябва да бъдат разследвани от неговата дирекция, а от КПКОНПИ. Не е ясно какво КПКОНПИ е свършило по казуса, а и възниква въпросът, какво става, ако организирана престъпна група съдържа магистрати? Защо тази група да не се разследва от специализираната ГДБОП?;

5) Все пак в разработките имало имена на магистрати, дори името на и.ф. главен прокурор Сарафов било споменато в тях, макар и не като редовен посетител на „джуджетата“ (какъвто явно е бил);

6) ГДБОП не ходили в „джуджетата“ на проверки или претърсвания, защото заведението вече не функционирало, когато разбрали за него;

7) Прокуратурата замотала разследването и материалите (най-общо).

При един толкова „силен“ старт на разследванията по ключови казуси човек не може да очаква много. А и мафията едва ли ще се уплаши. Подобен род имитация на дейност обаче не би могла да се случи, ако в страната имаше медии и гражданско общество, които всекидневно да изискват резултати и да следят институциите да не замитат случаите. Вярно е, че в последните дни основните медии проведоха доста интервюта и изнесоха важна информация. Но също така е вярно, че тази информация попада сякаш в бали от памук и много бързо заглъхва. „Заглъхващият ефект“ може да бъде илюстриран с друго интервю - този път на потърпевш от системата.

Какво научихме от Илия Златанов

Преди дни в ефира на бТВ Илия Златанов (собственик на отнета фирма и имоти) и адвокатът му казаха следното:

1) Златанов е виждал многократно прокурорите Сарафов и Франтишек в разговори с Пепи Еврото в „Осемте джуджета“;

2) Министър Младен Маринов на МВР не е реагирал на сигнали на адвоката на Златанов, а дъщерята на министъра получила като подарък една от колите, отнети от Златанов в цялата афера.

И двете порции информация би трябвало да „взривят“ медиите и гражданското общество. Вярно е, че това е информация, която вече беше изнесена от разследванията на Антикорупционния фонд. Но и при първото изнасяне на информацията, и при второто - нищо особено не последва. Балите с памук я обгърнаха, а междувременно Борислав Сарафов успя дори да заеме поста на главния прокурор. Никой не безпокои и Младен Маринов по случая.

Слабостта на публичната реакция спрямо безспорно скандални връзки между магистрати, политици и престъпници може би произтича от политическата среда. Проблемът е, че за част от политическите партии е неизвестно от коя страна на барикадата са. Изслушванията в НС в комисията по казуса „Нотариуса“ илюстрираха този феномен. По отношение на цялото изслушване на съдия Цариградска представител на ДПС например успя да пита само дали Нотариуса е познавал съдия Лозан Панов. Ясно е, че една такава инсинуация с нищо не помага за разплитането на случая, а по-скоро иска да създаде традиционното защитно усещане, че „всички са маскари“.

Може би заради подобно поведение публичното пространство се насити с мнения, че парламентарната комисия за казуса с Нотариуса нищо не можела да свърши, не трябвало да се размахват списъци с компрометирани магистрати, защото можело да пострадат и невинни и т.н. Тези приказки в момента са очевидно вредни и те допълнително обезсилват антимафиотските структури на държавата. Парламентарната комисия може и трябва да насочва вниманието към имената, изтекли в публичното пространство, които са на най-високо ниво в съдебната и другите власти. И да иска от ВСС и други структури (като независимия прокурор) да ги проверяват и разследват. Без подобен политически натиск, подкрепен от гражданското общество, мафията ще си остане в съдебната система, тъй като очевидно е проникнала дълбоко в нея. И високо също така.

Какво трябва да се направи, за да се уплаши мафията

За съжаление, на върха на тиражираните досега имена, които са свързани с Нотариуса и Осемте джуджета, е и и.ф. главен прокурор Сарафов. От тази гледна точка основната задача на парламентарната комисия е да предотврати замазването на тази и подобна информация и насочването от прокуратурата на разследването към най-ниските брънки в евентуалните мафиотски вериги.

Най-малкото е да се настоява за независимо разследване, което не е под контрола на този, който би трябвало да бъде разследван. Nemo iudex in causa sua.

Време е да се вземе и ясно политическо решение: за всички магистрати, за които има данни, че са били членове и чести посетители на двете заведения - клуба „SS“ и „Осемте джуджета“ - НС да поиска от ВСС (съдийски и прокурорски панели) да бъдат административно отстранени за уронване престижа на съдебната власт.

И трябва да е ясно, че решаването на скандала с мафиотско-магистратските групи на Пепи Еврото и Нотариуса е всъщност въпрос за съдбата на главния прокурор. Ако е вярно, че г-н Сарафов е бил чест гост на „Осемте джуджета“ или „SS“ (да не говорим, ако е вземал пари от съдържателите им, както намекна Бойко Рашков в свое интервю), то Сарафов не може да остане на поста и.ф. главен прокурор. Мафиотските групи няма как да бъдат разследвани адекватно, ако главен прокурор е човек с неизяснени отношения спрямо тях. Това е единствената легитимна позиция и тя трябва да е обща позиция на парламентарните партии, медиите, обществените организации и цялата публична сфера.

Също така за главен прокурор трябва да бъде избран не някой, който е оплетен във всички схеми досега. Най-после този пост трябва да бъде зает от човек, чието основно качество (освен компетентност, разбира се) е независимост и способност да отстоява позиции срещу силни, окопани корпоративни и други влияния в съдебната система. Неслучайно започнаха да се обсъждат - а и трябва да се обсъждат - имената на хора, които през годините са отстоявали позиции и са демонстрирали своите качества и гражданска съвест. И в случая с Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд например вече сме свидетели на това как отсега се опитват да „отстрелят“ един добър кандидат. Видите ли, ползвал се с доверие на Христо Иванов, който искал да „овладее“ прокуратурата. Това е мисленето на хора, за които кандидатите са или на този, или на онзи, както и на хората, които вероятно владеят прокуратурата в момента.

Независимите кандидати биват системно пренебрегвани

Истинският проблем е, че независимите кандидати биват системно пренебрегвани за сметка на зависими, които се избират чрез буквална предварителна селекция от определени, добре познати политици, нуждаещи се от съдебно-прокурорски чадър. За тях е важно да имат контрол върху магистрата.

Реалната съдебна реформа и борба срещу мафията започва с обществен натиск, с който точно тези политици да не могат да не се съобразят. Дотогава, т.нар. борба срещу мафията в България ще има театрален характер.