През есента на 1989 г. космическият апарат "Галилео" е изстрелян в космоса и се отправя към Юпитер и неговите луни. Предвид голямото разстояние до царя на планетите, "Галилео" е трябвало да направи обиколка през вътрешната Слънчева система, прелитайки около Венера през 1990 г. и Земята през 1990 г. и 1992 г., само за да набере достатъчно скорост, за да достигне Юпитер. По време на прелитанията над Земята "Галилео" прави няколко снимки на нашата планета, които астрономите използват, за да открият живота на Земята.
Идеята за "откриване" на живот на Земята през XXI век може да изглежда малко нелепа, но изследването е доста полезно за астрономите, които търсят живот на други светове. Тъй като знаем, че на Земята има живот, както и за географията и разнообразието на нашия свят, изображенията от "Галилео" могат да се използват като тестови образец за сравнение с изображения на екзопланети. Все още сме в ранните етапи на правене на преки изображения на някои екзопланети и астрономите все още се учат какво могат да ни кажат тези изображения.
Детайлно изображение на Земята в сравнение с това как би изглеждала като далечна екзопланета. Кредит: NOAA/NASA/Stephen Kane
Затова в тази работа екипът се фокусира върху така наречените дисково-интегрирани изображения (disk-integrated images). При тях светлината от планетата се разглежда като цяло. Вместо детайлно изображение на Земята, като това най-отгоре, екипът разглежда интегрирани изображения от Limited Solid State Imager (SSI). Дисково-интегрираните изображения, които тя събира, са подобни на изображенията, които можем да заснемем на екзопланети. След това те разглеждат общата яркост и спектрите на тези изображения, за да видят какво могат да ни кажат за Земята.
Едно от нещата, които авторите откриват, е, че голяма част от спектралните данни в интегрираните изображения са размити, което затруднява идентифицирането на конкретни биосигнали. Това е донякъде очаквано, тъй като камерите на "Галилео" са били оптимизирани за Юпитер, който е много по-отдалечен от Слънцето и следователно много по-тъмен. Въпреки това екипът успява да открие линия на поглъщане на кислород, което потвърждава, че нашата планета има богата на кислород атмосфера. Само по себе си наличието на кислород не би доказало категорично, че на Земята съществува живот, но е добро начало.
Как съотношенията на яркостта на червено/виолетово и ултравиолетово/виолетово показват доказателства за релефа на Земята. Кредит: Strauss, et al
Още по-интересно е, че екипът е успял да разгледа промените в албедото или отразяващата яркост при въртенето на Земята. По този начин те могат да получат много груба представа за континентите и океаните на Земята. От това те могат да докажат, че Земята има смесица от суша и океани, което я прави подходяща за обитаване.
Най-голямото предимство на това изследване и на други подобни е, че то осигурява отправна точка за потенциално обитаеми екзопланети. Погледнато от разстояние и с ограничена разделителна способност, така изглежда една планета, на която може да има живот. Когато астрономите открият екзопланети, които изглеждат по подобен начин, те ще знаят, че са на прав път към откриването на живот на други планети.
