До към 2025 г. България ще продължи да разчита на съществуващите въглищни мощности, които обаче участват в покриване на потреблението на пазарен принцип, но в средносрочна перспектива възобновяемите енергийни и източници ще започнат да ги изместват. Това е заложено в интегрирания план "Енергетика и климат", който се актуализира и е заложено до 2030 г. екологичните източници за производство на ток да станат 11 ГВ, коментира заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова на енергиен форум, организиран от "Капитал".
През 2035 г. се предвижда ВЕИ централите да надхвърлят 12 ГВ, като паралелно с това се предвижда въвеждане в системата на мощности за съхранение. В краткосрочна перспектива това са батерии, докато в средносрочна и дългосрочна перспектива се появяват и нови мощности от тип ПАВЕЦ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа).
В периода 2035 – 2040 година се предвижда да се въведат и около 2 гигавата нови ядрени мощности в системата, припомни зам.-министърът намеренията на правителството за изграждане на още два нови блока по американската технология AP-1000 на „Уестинхгаус“ в АЕЦ "Козлодуй".
Първоначалните оценки показват, че България би могла да постигне цели за намаляване на първичното енергийно потребление с над 11 процента, а крайното с над 10 на сто. Целта за ВЕИ е да станат около 34 процента, като в сектор електроенергетика те да са над 42 на сто, докато за секторите топлина и охлаждане – над 45 процента, посочи още Ива Петрова.
Предизвикателствата и проблемите с присъединяване на нови възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) към мрежата могат да бъдат преодолени с гъвкава схема, коментира председателят на парламентарната енергийна комисия и представител на ГЕРБ Делян Добрев. Той цитира изследване на "Електроенергийния системен оператор" в Североизточна България, което показало, че енергията от слънце и вятър се застъпва само в 2 процента от времето. Според него може тези два различни производителя на електроенергия да бъдат присъединявани към една мрежа по различно време. "Най-хубавото е, че това става без допълнителни инвестиции. Ние просто вдигаме ефективността на работа на тази мрежа", посочи Добрев.
Пред форума екоминистърът Юлиян Попов отбеляза, че в Европа всяка година спада производството на ток от въглища с 26 процента.
"Данните отдавна показват, че газът не е преходно гориво и не действа като преходно гориво", допълни той и отбеляза, че производството на ток от газ през миналата година е спаднало с 15 процента. За пръв път обаче вятърният ток е надхвърлил този от синьо гориво, независимо от поевтиняването на газа и огромните количества. Ако се проследят емисиите на газ от добив до изгаряне, те ще се окажат толкова, колкото и на тези от въглищата, каза министърът на околната среда и водите.
Специално за Европа вредните емисии от електропроизводството са спаднали с 19 процента през измината година. Според Попов това е комбинация от енергийна ефективност, структурна промяна в енергетиката, а не защото индустрията не работи. По думите му основният двигател на това са възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.
