Уморени войници, липса на муниции: настроението сред украинците е все по-мрачно, все по-рядко се говори за победа. Оптимистите смятат, че Украйна просто трябва да оцелее до края на годината. Но как? Има ли Западът план?
Украинците вече не говорят толкова често за военна победа. Това наскоро установи и президентът Володимир Зеленски - в свое видеообръщение той констатира, че неуспешната лятна офанзива на украинската армия се е отразила отрицателно на настроението в страната.
С този аргумент Зеленски обясни и смяната на главнокомандващия украинските въоръжени сили Валери Залужни: новото военно ръководство ще трябва да решава многостранните проблеми на армията. Но с най-големите трудности Украйна не може да се справи сама - те са в Брюксел и Вашингтон и се казват „Доналд Тръмп“ и „155-милиметрови снаряди“, коментира германската обществена медия ARD.
Защо няма муниции за Украйна?
Доставките на артилерийски боеприпаси за Украйна вече се обсъждат поне от една година. Експертите открай време твърдят, че производството трябва да се увеличи, но затова липсва политическа воля. През последната година европейците обещаха един милион снаряди, но така и не ги доставиха. А американската военна помощ буксува вече от месеци, защото подкрепата за Украйна се превърна във вътрешнополитически спор. Преди година Украйна беше главен фокус на последната Мюнхенска конференция за сигурност, докато сега страната е принудена да се бори за внимание, пари и оръжия. На фронта украинците страдат от опустошителен недостиг на боеприпаси.
В Европа поддръжници на Украйна предлагат да се спрат доставките на боеприпаси за трети страни и да се изкупят муниции от други партньорски държави, за бъде готов ЕС да помага допълнително на Украйна, ако занапред САЩ се оттеглят.
Но дори и всички обещани доставки да пристигнат в Украйна, военният експерт Густав Гресел и анализаторът на данни Маркус Велш смятат, че през първите месеци на 2024 украинците няма да имат боеприпаси дори за „минимална отбрана“, цитирани от ФАЦ. Сега Украйна се опитва да компенсира липсата на муниции чрез атаки с дронове, но специалистите спорят дали малките, евтини дронове наистина могат да заместят масирания артилерийски огън. В същото време по фронтовете в Източна Украйна отбраната на украинците се опитва да се справи с руското превъзходство. В Украйна вече липсват не само оръжия и боеприпаси, но и човешка сила. Хората на фронта са изтощени и от месеци молят за смяна.
В Киев вече от месеци обсъждат нов закон за мобилизация, който вероятно ще влезе в сила през април. Много мъже естествено се опасяват, че ще получат повиквателни. Доброволческият ентусиазъм се е изпарил, сега на дневен ред са изтощението и безперспективността. Едно допитване от декември 2023 показва, че 19% от хората са съгласни Украйна да се откаже от територии, ако получи реални шансове за мир. Но такива засега сякаш няма. Русия иска само прекратяване на огъня, за да може да консолидира ресурсите си, смята Ихор Жовква, заместник-ръководител на президентската администрация в Киев. „И след това ще продължат агресията си срещу Украйна“, убеден е той.
В същото време шефът на Мюнхенската конференция за сигурност Кристоф Хойсген, който дълги години беше съветник на бившата канцлерка Ангела Меркел, разсъждава по германската телевизия за необходимостта да се сложи край на войната и казва, че вероятно накрая ще се стигне до споразумение като онези две, които бяха подписани в Минск през 2014 и 2015 година. Те обаче така и не се осъществиха и многократно бяха нарушавани, най-вече от Русия. Дали Западът ще повтори грешките от миналото, пита в тази връзка кореспондентката на ARD в Киев Ребека Барт.
„Минск-3 няма да има. Никога“, категоричен е Жовква. Той припомня, че за сключването на първите две споразумения от Минск са се провели цели 189 срещи, а резултатът е този: днешната ситуация. Нека не забравяме обаче, че тези споразумения дадоха на Украйна време, за да укрепи силите си, казва бившият посланик на страната в Берлин и бивш заместник-министър на външните работи Андрий Мелник. „Никой в Украйна не желае тази война да продължи докато загубим и последния войник“, каза Мелник пред новинарския канал n-tv в началото на февруари.
ARD припомня, че Украйна преговаря за гаранции за сигурност с Франция и Германия. Подобно споразумение Киев вече подписа с Великобритания - по негов адрес обаче се чуват доста критични гласове. Същинска закрила и сигурност Украйна може да получи само при евентуално приемане в НАТО, смятат много наблюдатели.
„Западът няма план"
В Киев явно се опасяват, че евентуален масивен международен натиск може да принуди Украйна да седне край масата за преговори при неприемливи изходни условия. Ето защо украинското ръководство залага на срещата на високо равнище, която ще се проведе скоро в Швейцария - първоначално без участието на Русия. „Русия отхвърля всяка точка от мирния план на украинския президент“, казва Жовква. Според него Западът и страните от „глобалния Юг“ трябва да упражнят натиск върху Русия. В същото време Русия изобщо не се намира в пълна международна изолация, припомня кореспондентката на ARD в Киев.
Даря Калейнюк, която лобира за повече западна помощ за Украйна, се опасява, че страната ѝ губи войната и предупреждава за нарастващото напрежение сред украинското население. Тя упреква западните държави в липса на план. Но оптимистите в Киев и в западните столици смятат, че Украйна просто трябва някак да оцелее до края на годината. Никой обаче не знае как. А руският президент Владимир Путин съвсем открито казва, че военните му цели в Украйна още не са постигнати, пише в края на кореспонденцията си Ребека Барт.