Законодателната дивотия на ГЕРБ продължава още по-безогледно и при сглобката

В миналото, когато ГЕРБ еднолично командореше парламента, се бяхме нагледали на какви ли не законодателни безобразия. После дойде 2021 г. и герберската автокрация рухна. От тогава насетне в Народното събрание не може да се свърши нищо, ако не събере подкрепа от доста голяма и разнородна коалиция. Убеждаваха ни, че това ново положение ще промени нещата – уж различните фракции ще се надзирават една друга, нито една няма да доминира и това няма да позволи издънки, лобизъм и корупция (поне така говори съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов от близо 3 години). Нищо подобно – законодателната дивотия продължава и при сглобката, че дори и по-безогледно отпреди.

А в началото не изглеждаше, че ще стане така.

Ето, например, през юли 2023 г. върху българските гори надвисна заплаха, когато ДПС се захвана да прекроява закона, който регулираше горския сектор. Партията на Доган поиска промени в реда, по който хората купуваха дърва за огрев; настоя също от закона да отпадне изискването за правоспособност на дървосекачите. Явно движението желаеше да облагодетелства своите хора с интерес в дърводобива няколко месеца преди местните избори. Депесарският напор, подкрепен от ГЕРБ, обаче беше спрян в пленарната зала на парламента, включително с гласовете на ПП-ДБ.

Постепенно обаче нещата се промениха – най-вече защото градската десница предаде фронта, след като реши, че опазването на сглобката си струва всеки компромис. Да не говорим, че ПП-ДБ с обезпокоителна лекота усвоиха лошите навици на новите си партньори, които до неотдавна определяха като задкулисно и корумпирано статукво.

Първо да направим една кратка разходка до близкото минало – само колкото да си припомним какви ги вършеха хората на Бойко Борисов. Например, издевателството, на което беше подложен Изборният кодекс в края на 2022 г. Всичко започна с един малък законопроект на БСП за връщането на хартиеното гласуване. За второто четене герберите го раздуха до 60-70 страници с налудничавата амбиция да прекроят едва ли не цялата изборна система. Много тарикатско, нали? Взимаш някой проектозакон, чакащ да стигне второ гласуване и набутваш в него каквото ти скимне, особено в преходните и заключителните разпоредби. Първо, така се скъсява наполовина пътя, с който проектът става закон; второ, може незабелязано да се прокарат неща, които на никой не би му хрумнало дори, че ще намерят място там. Ето един култов пример от 2020 г. - чрез Закона за железопътния транспорт ГЕРБ пробва тайно да измени Закона за публичните предприятия, за да могат висши чиновници да влизат в управите на държавни фирми, откъдето да взимат допълнителни заплати и бонуси.

Промяната, която градската десница обеща, изискваше подобни практики да останат в историята.

Или поне наивниците вярваха, че ще се случи така.

Всъщност, стана точно обратното. ПП-ДБ се поблазниха да поемат по пътищата, по които бързо и лесно могат да оформят законите както си поискат. Даже самата Конституция не беше пощадена.

Кой ги биеше по главата да разрешат във властта да участват хора с двойно гражданство? От самото начало, когато такъв текст изникна в конституционния проект, беше ясно, че той ще облагодетелства конкретни групи хора – първо, такива като съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков, чийто скандал с канадския му паспорт стигна до самия Конституционен съд; второ, резервният електорат на ДПС в Турция, на който хората на Ахмед Доган вече ще могат да обещават депутатски места в родния парламент (а защо не и министерски постове). И никой не помисли за предупрежденията, че тази очевидно лобистка промяна създава адски опасен прецедент. Какво пречи някой да поиска да се отворят и други врати, които трябва да останат затворени, за хора с чужди паспорти, заклели се на друга държава – примерно в съдебната власт, в дипломатическата служба, в МВР?

Посегателствата над Конституцията не спряха с това. Едва месец след приемането на поправките в основния закон, управляващите се захванаха да ги дописват. С нова конституционна процедура, може би? Друг път! В преходните и заключителните разпоредби на промени в Наказателно-процесуалния кодекс вкараха поправки в Закона за съдебната власт. Дори само подходът на мнозинството можеше да накара човек да зяпне от изумление – с един закон се променя друг закон, за да се измени действието на основния закон! Че нали самата Конституция си има цял отделен раздел, който казва по какъв начин да се променя!

Нещата обаче не опират само до безсрамното опорочаване на процедурата, с което практически се наруши Конституцията. Същината на така направената промяна беше, че се възстанови пленумът на Висшия съдебен съвет. А такъв вече няма! Самите управляващи го премахнаха с конституционните промени, за да създадат отделен съдебен и отделен прокурорски съвет, като пленум не се предвиждаше. И сега изведнъж го възстановиха (при това със замах – всичко се случи в рамките на едно денонощие, само с едно четене), защото иначе нямало кой да разпределя бюджета на съдебната власт, както се обясняваха. Ами, да сте мислили, когато променяхте Конституцията! И може би някой щеше да ви го каже, ако бяхте провели истинско обществено обсъждане (каквото обещавахте), а не имитация на такова! След ветото на президента днес размислиха.

Но управляващото мнозинство се беше пуснало по нанадолнището. Драстичен и вбесяващ пример – миналия декември, при приемането на Закона за държавния бюджет, се оказа, че в него са вписани промени в Закона за хазарта. С поправките са намалени таксите за хазартните фирми – а самите управляващи са хвалеха, че са ги увеличили! При това в момент, в който частните оператори отново започнаха ударно да разширяват дейността си в страната, след като през 2020 г. държавата беше монополизирала тотото и лотариите.

На фона на тази страхотна наглост почти незабелязано премина

също толкова дразнеща лобистка поправка в Кодекса за социално осигуряване,

с която бяха подсигурени пенсии за мъничка група от 100-150 души. Става въпрос за български турци, които ще могат да си добавят стаж по привилегирован ред под предлога, че са политически репресирани. Приемането на пенсионните поправки беше подарък лично за Делян Пеевски – водещият политик на ДПС, който стана техен вносител, заедно с останалите водачи на сглобката. Пеевски е тръгнал да завоюва партията и уреждането на тези пенсии ще му спечели червени точки пред електората, особено пред изселниците в Турция. За да разполага с време да рекламира успеха си, ПП-ДБ и ГЕРБ прокараха законопроекта му със скоростта на светлината – от внасянето му до неговото окончателно приемане мина всичко на всичко една седмица.

И като сме тръгнали да говорим за лобизъм и безобразия, да не пропускаме енергетиката. В парламента внезапно се озова проектозакон, който уреждаше построяването на огромни паркове от ветрогенератори в Черно море. Еколозите изреваха на умряло, също риболовната индустрия и туристическия бранш. За какво е нужно да се издигат перки в морето, никой от вносителите от сглобката не пожела да обясни. Но стана ясно, че потенциалът за вятърна енергия е огромен и някой, който стои зад кулисите, има конкретни планове да го оползотвори. Нищо че проектните инвестиции във възобновяеми енергийни източници вече са толкова много, че на практика няма смисъл такива да се изграждат и в морето.

Всичкото това безобразие накуп започва да подсказва нещо.

Когато една власт почувства, че добре се е окопала, си пуска пердето и прави каквото си поиска. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС изглежда са уверени, че са се закрепили за дълго време напред, и затова смятат, че правила, закони и елементарната човешка почтеност вече не важат за тях. А парламентаризма, за който се клеха, че ще възстановят, захвърлиха настрана – като нещо овехтяло и непотребно в царството на лобизма. Няма изненада, че хората на Борисов и Доган действат така; от градските десни обаче се очакваше повече и те, рано или късно, ще си платят за този позор.