За България по-ниските налози са начин за привличане и задържане на чуждестранни инвестиции

Според проучване на международния изследователски мозъчен тръст Tax Foundation работещите със средна заплата в Европа са давали около една трета от възнагражденията си за данъци през 2022 г. Не е изненадващо, че данъчната тежест в Европа варира, като работниците в западноевропейските и по-развитите страни плащат значително повече, показват данни на „Евростат“.

Дания (55,9%), Австрия (55%), Португалия (53%), Швеция (52,3%) и Белгия (50%) са сред страните с най-високи данъчни ставки върху личните доходи. На другата крайност са Румъния (10%), България (10%), Босна и Херцеговина (10%), Косово (10%) и Северна Македония (10%).

Дания

Не всички граждани са недоволни от по-високите данъци. Въпреки че в страната налозите може да достигнат впечатляващите 55,9%, много хора смятат плащането за инвестиция в колективното бъдеще или по-висок стандарт на живот. Датчаните са втората най-щастлива нация в света за четвърта поредна година, според Световния доклад за щастието за 2023 г.

Това позволява на всички сегменти от обществото, независимо от пол, социално-политическо или икономическо положение, да се възползват от едни и същи възможности, като по този начин значително намаляват икономическата и социалната тежест. По-голямата част от образованието, особено висшето, е безплатно, като студентите също получават субсидия от правителството.

Тази подкрепа продължава и на работното място, като родителите имат право на 52 седмици отпуск, от които 32 се заплащат от държавата. Датският модел на пазара на труда, наречен „Модел на гъвкава сигурност“, дава сигурност за работодателите и работниците, като същевременно набляга на активното трудово участие. Това позволява както на служиелите, така и на държавата да осигурят защитна мрежа в случай на безработица.

Достатъчно силни ли са системите за социално осигуряване, за да компенсират високите данъци?

В Австрия - друга държава с високи данъци от 55%, системата за социално осигуряване, която включва задължителното здравно и пенсионно осигуряване и такова за трудова злополука, е доста високо ценена. Освен тях, тя покрива и майчинство и безработица.

Страната изисква всички служители да бъдат осигурени, както и хората, които получават обезщетения за безработица, пенсии или друг вид финансиране, основано на нуждите им.

В страни като Белгия неомъжените понасят тежестта на най-високите данъци, докато за семейните двойки с деца бремето е по-леко.

На данъкоплатците в Белгия се удържат почти 65% от заплатите

Там трябва да се плащат и месечни осигурителни вноски от 13,07%. Има и специална социалноосигурителна вноска, която варира между 9,30 и 60,94 евро на месец.

Белгия полага усилия за намаляване на данъчното облагане на заплатите, според ОИСР, като средностатистическият служител без семейство е с намалена данъчна тежест в размер на около 2,7% за периода между 2009 г. и 2022 г.

Шведската данъчна агенция Skatteverket е една от институциите в страната, която се ползва с най-високо доверие

Подобно на Дания, шведските граждани също нямат нищо против да плащат по-високи данъци, в този случай около 52,3%.

Данъчната агенция участва в повечето аспекти от живота на гражданите, като раждания, бракове, преместване в имоти и смърт и гарантира, че се предоставя високо качество на услугата. Не само това, тя е и много удобна и достъпна за клиентите.

По-ниски данъчни стимули в страните от Източна Европа?

За страните от Източна и Югоизточна Европа като Румъния, България и Босна и Херцеговина, които все още развиват своята инфраструктура и икономики, по-ниските данъци са начин за привличане и задържане на чуждестранни инвестиции.

Тези страни често предоставят по-евтин труд и производствени разходи, данъчни облекчения и изобилие от неизползвани пазари и възможности. Не само това, но и често могат да осигурят по-добър стандарт на живот, тъй като разходите за живот са значително по-ниски от повечето западноевропейски страни.

В Южна и Източна Европа също има бързо развиващи се икономики, като например България, Северна Македония, Румъния и Кипър. Те се разглеждат като следващите места за растеж за няколко компании и индустрии.

През последните месеци обаче и Румъния се опитва да увеличи данъците за служителите в софтуерния сектор. Правителството също така се опитва да премахне освобождаването от здравноосигурителни плащания за служителите в строителството, хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство, за да увеличи данъчните приходи.

Освен това обаче в Босна безброй допълнителни удръжки идват върху данъка върху дохода. Например, нетен доход от 1000 евро идва с колосалните 562 евро данъци и вноски, платени както от работодателя, така и от служителя, което принуждава много компании и предприятия да избягват да предлагат договори на пълен работен ден на своите работници.

Това от своя страна допълнително насърчава вече черния пазар - основна пречка по пътя на страната към растеж през последните три десетилетия - откакто тя обяви независимост от бивша Югославия през 1992 г.

Компенсират ли по-високите заплати данъчната тежест?

В някои случаи средните заплати в страни с по-високо данъчно облагане като Дания и Австрия също са по-високи, което до голяма степен облекчава част от финансовия натиск. Според „Евростат“ средната годишна заплата в Дания през 2022 г. е била около 62 972,33 евро, а в Австрия - 68 690,65 евро.

Това се дължи на по-откритото договаряне на заплатите, поради модела на труда на Дания за гъвкава сигурност, както и по-големия акцент върху образованието и ученето през цялата кариера. Някои държави също имат по-голямо търсене в високоплатени сектори като финанси, банкиране, право и медицина.

Може ли напредващата инфлация да усложни данъчното бреме?

Инфлацията е друг фактор, който може да направи данъчните тежести потенциално тежки. Това е особено вярно след руско-украинската война, която доведе до скок на цените на енергията и храните през последните няколко години. Други конфликти, като войната Израел - „Хамас“, също добавиха към тежестта, като прекъсванията на корабоплаването по Червено море допълнително подхранваше ръста на цените на енергията и други стоки.