Мнозина твърдят, че Съединените щати не е трябвало да се включват във войната в Украйна. За едни това е въпрос на национален интерес, за други - просто е твърде скъпо.

Има и такива, които се опасяват, че участието на САЩ в Близкия изток ще вкара Вашингтон отново в опасна ситуация, която не е негова работа, и ще струва скъпо както в човешки животи, така и в пари.

Това не са несериозни аргументи, но те пропускат други измерения на войната. Първото е, че войната не винаги е избор. Второто е, че избягването на войната понякога е дори по-скъпо от влизането в конфликт.

От Първата световна война насам Съединените щати са били принудени да вземат предвид и двете измерения в различни конфликти, като някои твърдят, че нямаме никакъв интерес, че финансовите и човешките жертви биха надхвърлили значението на войната или че войната би била непечеливша.

Причината този избор да е толкова важен е, че САЩ са доминиращата сила в света. В икономическо и военно отношение тя е навсякъде и всички други държави знаят, че въвличането на Съединените щати във война на тяхна страна би увеличило драстично шансовете им за успех. Подобно на други империи преди това, САЩ имат всеобхватно присъствие по света и поради това постоянно се сблъскват с военни заплахи и военни възможности.

Въпросът не е дали светът изглежда опасен за САЩ, а какво да се направи в тази ситуация.

Винаги има избор: някои спасяват страната, други я вкарват в капан, трети призовават към предпазливост, а четвърти изискват действия. САЩ винаги са на прага на вземането на поредното решение, като се водят големи дебати за това какво трябва да бъде то.

Тук си струва да се замислим за избора си през Втората световна война. Имаше дебат дали изобщо да се влиза в конфликта. Комитетът „Америка на първо място“ твърди, че това не е война на Съединените щати и че САЩ, които все още са в Голямата депресия, трябва да изразходват парите си у дома.

Въпреки че мнозина не бяха съгласни с това, изборът беше направен от САЩ, когато Япония, страна, с която имаше търкания, но чиято военна заплаха беше отхвърлена от повечето, удари Пърл Харбър. Много скоро след това Германия обяви война на Съединените щати. Вашингтон беше въвлечен във война, която обхвана целия свят. Изборът да се оттегли се оказа погрешен.

Има много причини, поради които това беше погрешно решение, но основната сред тях беше свързаният с това провал да се инвестира в армия, способна да води такава война. Ние объркахме желанието си да не участваме във войната с ограничената нужда да се въоръжим.

Всъщност нападението в Пърл Харбър не е било изненада. САЩ бяха поставили радар там и той засече маса самолети, които се насочваха към Хаваите. В радарната система липсваше механизъм за комуникация с изтребителите, разположени в значителен брой на Хаваите. В този случай решението да не се участва във войната доведе до ограничаване на разходите, сигнализира на военните, че не е необходимо да виждат войната като неизбежна, и създаде усещане за мирно време.

Ако САЩ бяха влезли във войната през 1940 г., те можеха да вкарат спешно войски във Франция. Британските подкрепления не бяха достатъчни, но САЩ разполагаха с повече ресурси. Ако германците не бяха успели да превземат Франция, войната щеше да бъде съвсем различна. Най-малкото, нямаше да се стигне до жертвите в Нормандия.

Сега разгледайте Виетнам. Решението за влизане във войната беше почти случайно. Предположението беше, че присъствието на американски войски ще бъде толкова смущаващо за северен Виетнам, че той ще се откаже от мечтата си за обединение. По-скоро арогантност, отколкото отказ да се види заплахата, доведе до огромно поражение за Съединените щати и огромни жертви.

Разбира се, опростената увереност не работи, а неразбирането на опасностите не води до ограничаване на жертвите или поне не в разумни срокове. След Виетнам САЩ възприеха мирна позиция, съчетана с готовност за водене на война, включително и на евентуална ядрена война. Студената война беше време на изключително напрежение, но това напрежение беше основната причина да няма война.

Ние сме изправени пред конфликта в Украйна на същата основа. Ние сме разделени. Някои смятат, че няма риск, а други, че това е екзистенциална заплаха.

Но САЩ възприеха стратегията за въоръжаване на местни сили, а не за разполагане на американски сили. Тя дойде от разбирането за случилото се във Виетнам, а също и от страховете, породени от Студената война.

По същия начин в Близкия изток се опитваме да определим какъв интерес имаме, който оправдава войната.

Нищо от това не е предложение как да подхождаме към войната, но има за цел да разгледа потенциалните последици от лоши решения.

И тръгването на война, и отказът от война могат да завършат с неуспех, като се има предвид, че възможно най-добрата подготовка за война дава възможност за избор, без да се налага да се ангажираме с военни действия.

Но подробностите са тези, които съдържат истината и ясното разбиране на причините за започване или отказ от война. Тези детайли трябва да се разглеждат по всяко време, защото врагът може да се приближи, а невземането на решение е също решение.