Европа насърчава кръговата икономика и разделното събиране на текстил
До 25 години ще имаме нужда от ресурсите на три планети като нашата, ако продължим да използваме ресурсите на Земята така, както сме свикнали. Суровините не са неограничени. Свидетели сме и на резки промени в климата. Тези два фактора изискват от обществото да премине към въглеродно неутрална, екологично устойчива и чиста от замърсители икономика.
Развитието на кръговата икономика, в която ресурсите и продуктите се използват дълго време и се рециклират, ще намали емисиите на въглеродни емисии, ще стимулира икономическия растеж и ще създаде възможности за работа.
Европейската комисия е идентифицирала седем ключови сектора за изграждане на кръговата икономика и в тях са нужни промени - от дизайна през производството до използването им от крайните потребители. Единият от тези сектори е текстилният.
Всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг годишно, а изхвърляме 11 кг текстил. Неслучайно го наричат "новата пластмаса". Потреблението на Стария континент е четвърто по степен на въздействие върху околната среда и климатичните промени. Едва 22% от текстилните отпадъци след употреба се събират разделно за повторно ползване или рециклиране, останалата част се изгаря или депонира, сочат данните на Еврокомисията.
В ерата на бързата мода - производството на големи количества евтини дрехи, средностатистическият човек купува 60% повече дрехи, отколкото преди 15 години, като всяка вещ се съхранява двойно по-кратко, сочат данни на ООН.
Пет пъти теглото на Националния дворец на културата, което е над 100 хил. тона, толкова текстил изхвърляме годишно само в България. Едва 2% от тях се рециклират, а между 50 и 70% от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба, съобщават от Асоциацията по рециклиране на текстил в България.
Представители на страните от Европейския съюз и на Европейския парламент обявиха, че са постигнали споразумение да бъде прекратена практиката големите вериги за търговия на дребно да унищожават дрехите, които не са успели да продадат, предаде ДПА. Предвижда се изключение за малките компании и транзитен период за изпълнение на забраната за средните по големина фирми.
Стратегията на Евросъюза за устойчиви текстилни продукти поставя задача - до 2030 г. текстилните продукти на европейския пазар да бъдат дълготрайни, да могат да се рециклират, да бъдат направени във възможно най-голяма степен от рециклирани платове и да не съдържат опасни вещества. Депутатите искат мерки срещу замърсяването на океаните с микрофибри и по-строги изисквания за използването на вода.
За текстилното производство са нужни много вода и земя за отглеждане на памук и други влакна. За да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2700 литра прясна вода – това е количеството питейна вода, което човек потребява за две години и половина. Текстилният сектор поглъща и големи земни ресурси. През 2020 г. производството на дрехи за всеки гражданин на ЕС е изисквало средно 9 куб. м вода, 400 кв. м земя и 391 кг суровини.
Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка. Всяка година прането на синтетични материали води до натрупването на повече от 14 млн. т микрочастици пластмаса на дъното на океана. Това е глобален проблем, но той има и сериозни местни измерения - здравето на хората, животните и екосистемите в близост до фабриките е подложено на големи рискове.
Счита се, че модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии – повече от авиацията, железопътния и корабния транспорт, взети заедно.
Удължаването на живота на дрехите с 9 месеца може да намали въглеродните, водните и отпадъчните отпечатъци с 20 до 30%, а ако времето на носенето на една дреха се удвои, емисиите на парникови газове ще намалеят с приблизително 44% в сравнение с производството на нова дреха.
Мащабирането на рециклирането на текстил може да помогне за намаляване на емисиите с около 4 млн. т - еквивалентно на кумулативните емисии на страна с размера на Исландия.
По-малко от половината от непотребните дрехи се събират за ново използване и рециклиране, а само 1% се превръщат в нови дрехи. Част от причината е, че едва сега се появяват технологиите, които позволяват рециклирането на платове в нови тъкани.
ЕС трябва да задължи производителите и големите модни компании да работят по по-устойчив начин. Хората и планетата са по-важни от печалбите на текстилната индустрия.
~ Делара Буркхард (С&Д, Германия), Докладчик на ЕП за устойчивите текстилни продукти
Европейският съюз разполага със своя екомаркировка, която производителите, спазващи екологичните критерии, могат да прилагат за изделията, като така се гарантира ограничена употреба на вредни вещества и намалено замърсяване на водите и въздуха.
Решенията за намаляване на отпадъците в сектора са свързани с разработването на нови бизнес модели за отдаване на дрехи под наем, за улесняване на повторната употреба и за рециклирането. Стратегията на Европейския съюз следва да насърчава промени в поведението на потребителите към по-устойчиви модели - например, закупуване на по-малко дрехи с по-добро качество.
В "библиотека" в Амстердам, например, няма книги за заемане, а дрехи. Инициативата е за ограничаване на въздействието на модната индустрия върху околната среда. "LENA, библиотеката за дрехи" предлага разнообразна колекция от стотици редовно подновявани артикули, които по желание могат да бъдат закупени, предаде АФП.
В България годишно изхвърляме над 100 000 т текстил, но само 2% от тях се рециклират, а в Европа годни за употреба са между 50 и 70% от събраните дрехи и другите текстилни продукти, съобщава БТА.
Системата за разделно събиране на текстил у нас действа на доброволен принцип. Има различни асоциации за оползотворяване на текстилни отпадъци, които си сътрудничат с общините. Има и фирми, които предлагат взимане на непотребния текстил от дома. Все още се разчита на добрата воля на гражданите и на тяхната екологична култура. Скоро обаче това ще бъде задължително за всички, посочват от Асоциацията по рециклиране на текстил в България.
Организациите по оползотворяване са израз на отговорността на производителя, задължителна за текстила и обувките за държавите - членки в ревизията на Рамковата директива на отпадъци. В България такава организация все още няма, за разлика от много други европейски държави, а е необходима и заради законовите изисквания, и защото ще допринесе за конкурентоспособна европейска рециклираща индустрия, позволяваща кръговата икономика и запазваща ресурсите за бъдещите поколения.
Задължителни колективни системи за разделно събиране на текстил има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно създаване на т.нар. организации по оползотворяване има в Белгия. В процес на подготовка са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.
В Европа има различни инициативи за насърчаване на разделното събиране на текстил - събирателни пунктове, кампании за повишаване на осведомеността и сътрудничество с общините и с бизнеса, контейнери за събиране на текстил в обществени помещения, жилищни и търговски зони.
Нарастващото осъзнаване на въздействието на бързата мода върху околната среда започва да кара потребителите да преосмислят навиците си за пазаруване и мнозина избират втора употреба като устойчива и етична алтернатива на постоянното купуване на нови дрехи.
Необходими са допълнителни мерки от държавите за въвеждане на цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране. Само така може да се приложи йерархията за управление на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне обратно в икономиката.
Новото европейско законодателство предвижда въвеждането на продуктова такса за текстилни изделия, която се заплаща от пускащия изделието на пазара.
И така, обобщено: Европейската комисия предлага правила, които да направят производителите отговорни за пълния жизнен цикъл на текстилните продукти и да подкрепят устойчивото управление на текстилните отпадъци в целия Евросъюз.