На изборите за Европейски парламент след близо 4 месеца ще има възход на крайната „антиевропейска“ популистка десница, което ще се отрази на поети от Европейския съюз ангажименти, особено на тези за климатичната (Зелената сделка), върховенството на закона (проблемите не само в Унгария, Полша и Словакия) и външната политика (подкрепата за Украйна, разширяването, имиграцията). Парламентарните групи Идентитет и демокрация (ID) и Европейски консерватори и реформисти (ECR) се очаква значително да увеличат числеността си.

В България на евровота (най-вероятно на 9 юни) четири нови партии ще спечелят своите първи евродепутати. Всички традиционни играчи - Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), Движение за права и свободи (ДПС) и Българска социалистическа партия (БС), ще изгубят между един и трима свои представители в Европарламента. ВМРО изобщо няма да има евродепутати.

Това са част от изводите на ново проучване за Европейския съвет за външна политика, с което „Дневник“ разполага ексклузивно преди днешното му публикуване. То е дело на политолози и статистици и се основава на най-новите проучвания на общественото мнение в 27-те страни членки и прилагане на специфичен статистически модел, взимащ предвид група фактори (виж подробностите по-долу).

В „Рязък завой надясно: Прогноза за изборите за Европейски парламент през 2024 г." авторите казват, че двете големи политически групи - Европейската народна партия (ЕРР) и „Социалисти и демократи“ (S&D), ще продължат да се свиват, следвайки тенденцията от последните два вота. Същото ще се случи с центристко-либералната „Обнови Европа“ (RE) и коалицията Зелени/Европейски свободен алианс (G/EFA). Крайно лявата „Левицата“ ще добави депутати.

Разпределението на местата и групите в сегашния Европейски парламент, избран през 2019 г.

Прогнозата на доклада за ЕСВП как може да изглежда разпределението на евродепутатите и групите в парламента след вота в началото на юни 2024 г.

Авторите на доклада, сред които и известни имена като Саймън Хикс и Кевин Кънингам, смятат, че има шанс за пръв път в Европейския парламент да се оформи мнозинство от християн-демократите от Европейската народна партия (това ще остане най-голямата група в ЕП със способност да задава дневния ред и да е решаваща в избора на председател на Европейската комисия), консерватори и радикална десница. Причината е, че в поне девет страни антиевропейските популисти ще съберат най-много гласове и в още девет най-вероятно ще са втори или трети по популярност.

Българските избиратели ще дадат своя принос за описания процес, като изпратят в Европейския парламент депутати от силно евроскептичната „Възраждане“, определяната като национално-консервативно-популистка „Има такъв народ“ и русофилската „Левицата!".

Четвъртата нова българска партия с представители в ЕП ще бъде „Продължаваме промяната“, която е заявявала желанието си да попадне в либералния блок „Обнови Европа“. Там са я записали и в доклада, но авторите базират прогнозата си на коалицията ѝ с „Демократична България“, от която вече има един евродепутат (Радан Кънев), но в групата на ЕНП. Още не е ясно дали те ще имат обща листа за евроизборите.

Ето как може да изглежда разпределението на 17-те български евродепутати:

•     ГЕРБ - 5
•     ПП-ДБ - 3
•     „Възраждане“ - 3
•     ДПС - 2
•     БСП - 2
•     ИТН - 1
•     Левицата! - 1

„България е преживяла пет парламентарни избора от началото на 2021 г. Това ниво на нестабилност допринесе за бързото ускоряване на антисистемния вот, от който крайно дясната и проруска партия „Възраждане“ се възползва много: тя спечели 3% от гласовете на първите от тези пет избора през април 2021 г., но 14 % на последните избори през 2023 г. което я прави третата по големина партия. Ако „Възраждане“ спечели три места в Европейския парламент избори, както прогнозираме, тя ще влезе там за първи път, печелейки институционална легитимност“, се казва в доклада
„Това може да създаде опасен прецедент като мейнстрийм партиите на България продължават да губят собствената си легитимност: след провеждането на петия си национален вот за две години България все още не е близо до формирането на стабилно правителство“, допълват авторите в частта, посветена на България.

Какви са очакванията за ключови държави в ЕС

Четири големи страни с десетки представители в Европарламента заслужават повече внимание: Германия, Франция, Италия и Испания, като последната е единствената с управляващи социалисти в сложна коалиция с местни националисти.

•     В Германия е вероятно крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) да стане втората по големина германска партия в Европейския парламент (20 депутати), зад възраждащия се отново Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХДС) с 26 депутати. Изборите ще бъдат и първият тест за новия антиимигрантски радикален ляв Алианс на Сахра Вагенкнехт (BSW) с шанс да излъчи 8 депутати. От 21 на 14 може да паднат зелените евродепутати и от 16 на 12 - тези на социалдемократите

Следващите парламентарни избори в Германия би трябвало да са през есента на 2025 г. Следователно продължаващата поляризация на германската политика ще бъде основен проблем за центристките партии, а ХДС/ХСС ще бъдат под натиск да кажат дали биха желали да влязат в коалиция с AfD.

•     Във Франция изборите ще бъдат първият тест за новото правителство, предложено от президента Еманюел Макрон, което в момента се движи около 30% одобрение. Това ще бъде първата възможност на френските избиратели да изразят това неодобрение и пред урните и моделът, използван за доклада на ЕСВП, показва, че има всички шансове радикалният десен Национален сбор (RN) на Марин льо Пен да спечели изборите като от 23 увеличи евродпутатите си на 25. Партията на Макрон вероятно ще изгуби пет места и ще събере 18 евродепутати. И тук Зелените ще паднат от 13 на 8 представители.

Това вероятно ще зададе тон за президентските избори през 2027 г. и може да утвърди Льо Пен като потенциален следващ френски президент. Вотът за Европейски парламент ще бъде и първият тест за френската левица след разпадането на Нов екологичен и социален народен съюз (НУПС).

•     В Италия ще има първи изборен тест за правителството на премиера Джорджа Мелони, както и за новото ръководство на Forza Italia (вицепремиерът Антонио Таяни) и лявоцентристката Демократическа партия (PD) с Ели Шлайн, първата жена начело на партията. Решителна победа на партията на Мелони (очаквано увеличение от 6 на 27 евродепутати), за сметка на нейните двама коалиционни партньори (Forza Italia - запазване на 7 депутати, и Лигата - рухване от 29 на 8), ще установят „Братята на Италия“ като доминираща партия вдясно в Италия.

Междувременно, за италианската PD в момента се прогнозират по-слаби резултати (спад от 19 на 14 евродепутати), които може да попарят първоначално големи надежди, че Шлайн ще реформира репутацията на партията след лошото им представяне на изборите през 2022 г. С леви избиратели, разделени между PD, движението „Пет звезди“ (прогноза за намаляване от 14 на 13 депутати) и центристките партии, остава да се види дали тези избори могат да очертаят път напред за левицата в Италия.

Джорджа Мелони

•     В Испания това ще бъде своеобразен референдум за премиера Педро Санчес и правителството на неговата Социалистическа партия (PSOE) след сделката с каталунски националисти. Очакването, според доклада, е за реакция срещу Санчес (спад на евродепутатите социалисти от 21 на 19), и дясноцентристката Народна партия (НП) да е категоричен победител (ръст от 13 на 26 депутати). Радикалната десница Vox може да събере 10 процента от гласовете и почти да удвои евродепутатите си от 4 на 7. Популярната през 2019 г. центристка либерлна „Гражданите“ (Ciudadanos) сега ще изгуби всичките си 8 евродепутати.

Педро Санчес

Три важни за България страни

Полша, Нидерландия и Австрия остават важни за България. Поляците са внимателно наблюдавани ще успеят ли да демонтират конструкцията на националисти-евроскептици, поставилата под заплаха демокрацията в страната. От Нидерландия и Австрия се очаква да гласуват в бъдеще и българската сухопътна граница да е в Шенген, а евроизборите са обичайна възможност да се изкара още по-напред в дневния ред темата за мигрантите и кой пази границите на ЕС

•     В Полша ще се види дали гласоподавателите устойчиво са се отдръпнали от популистката дясна партия „Право и справедливост“ (PiS), както го направиха на националните избори през октомври 2023 г. Очакванията в момента са PiS да оглави резултати в Полша през юни 2024 г. с 31 на сто от гласовете, но всъщност да слезе от 27 на 20 евродепутати. Центристкият съюз Европейска коалиция (KE) се прогнозира да заеме второ място с 24% и свиване на представителите на отделните партии в нея от 22 на 15.

Това ще бъде компенсирано от новата центристка група Трети път (TD), като за пръв път може да получи евродепутати и то 10 и така допълнително консолидира позицията си на ключов съюзник на КЕ в Полша. След като се представи по-лошо от очакваното на парламентарните избори, радикалната дясна „Конфедерация“ се очаква да се справи много по-добре през юни 2024 г., главно като вземе гласове от PiS.

•     В Нидерландия далеч не е сигурно дали през юни ще има правителство (продължава да управлява това на Марк Рюте) или страната ще върви към поредните парламентарни избори. Партията на Герт Вилдерс (PVV) е на път да стане най-голямата нидерландска в Европейския парламент (от 1 на 10 депутати), докато Новият социален договор (NSC) на Петер Омзигт ще спечели евродепутати за първи път и то петима. Една решителна победа за тези две партии може да ги насърчи създадат коалиция заедно.

Междувременно се очаква алиансът на Зелено-левите (PvdA-Groen Links) да се представи по-слабо, отколкото на последните национални избори (и на изборите за Европейски парламент през 2019 г.) като отново не спечели евродепутати. Което може да повдигне въпроси относно жизнеспособността на този съюз в бъдеще.

    В Австрия ще се гласува само няколко месеца преди следващите парламентарни избори през есента на 2024 г. Инерция, набрана от радикалната дясна Партията на свободата (FPÖ) на изборите за Европейски парламент (очаквано удвояване на евродепутатите ѝ от 3 на 6) може лесно да повлияе на резултата от националните избори. Ако двете традиционни партии - дясноцентристката Австрийска народна партия (ÖVP) и лявоцентристката Социалдемократическа партия на Австрия (SPÖ) - продължават да губят подкрепа (прогнозиран спад от 7 на 5 и от 5 на 4 евродепутати), FPÖ може да преобразува успеха от гласуването в национална изборна победа за промяната на системата. Партията е категоричен противник за разширяването на Шенген с България и Румъния.

Какви са възможните комбинации в Европарламента

Засега изглежда, че за пръв път, откакто през 1979 г. пряко бяха избрани евродпутатите, радикалната десница и популисти ще са толкова влиятелни и ще участват във взимането на решения. Тази динамика не само ще представлява рязък завой надясно в ЕС точно преди президентските избори в САЩ и потенциалното завръщане в Белия дом на Доналд Тръмп, когото мнозина от тях харесват. То може да зададе тон за важни избори в следващите месеци в Австрия, Германия и Франция.

Ето как може да се промени балансът:

Докладът отбелязва, че популистки партии с вкоренен евроскептицизъм ще се окажат водещи в Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Словакия и ще заемат второ или трето място в България, Естония, Финландия , Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Крайнодясната парламентарна група ID се очаква да се увеличи с над 30 места и с общо 98 депутати да стане третата политическа сила в предстоящия парламент.

•     Балансът ляво-дясно в Европейския парламент ще се измести драстично надясно. Статистическото моделиране за ЕСВП предполага, че значително ще спаднат евродепутатите (и делът им в ЕП) на сегашната лявоцентристка коалиция - на S&D, G/EFA и Левицата - от 36% на 33%.
•     Обратно, размерът на потенциалните коалиции вдясно се очаква да се увеличи. Основната дясноцентристка версия за коалиране - на ЕНП, „Обнови Европа“ и Европейските консервтори и реформисти - вероятно ще загуби някои места, като задържи 48% вместо сегашните 49%.
•     „Популистка дясна коалиция“ - съставена от ЕНП, Европейските консервтори и реформисти и ID - ще увеличи дела си като депутатски места от 43% на 49% и може да се бори за пръв път за мнозинството в Европейския парламент. Ролята на „Фидес“ (14 места) ще бъде решаваща, защото ако реши да се присъедини към консерваторите, вместо да седи настрани като независима партия, те не само може да изпреварят „Обнови Европа“ и ID и да станат третата по големина група. Ако се съберат консерваторите и ID те може да достигнат почти 25% от евродепутатите и за първи път да имат повече места от ЕНП или социалистите.

•     Следователно почти половината от местата, държани от евродепутатите, ще бъдат извън „супер голямата коалиция“ (центристките групи ЕНП, Социалисти и демократи и „Обнови Европа“). Местата им може да намалеят от 60% на 54%. Този спад в представителството може да означава, че една тяхна коалиция няма да има достатъчно места, за да гарантира печелившо мнозинство при ключови гласувания.

Във всичко това има известна доза несигурност, създавана от нови партии, които не са се определили към кое „семейство“ искат да принадлежат. В момента те са 28 и може да спечелят през юни общо над 120 места. Сред тях в доклада са поставили българската „Възраждане“ и полската „Конфедерация“.

Как са направени прогнозите

Приложената методология се основава на статистически модел за прогнозиране, използващ четири източника на информация за всяка национална партия в ЕС:

•     актуалното положение на партията в националните проучвания на общественото мнение за избори
•     делът от гласове, който партията е спечелила на последните парламентарни избори
•     дали партията ще бъде в правителството по време на изборите през 2024 г.
•     към кое политическо семейство принадлежи партията.

ЕСВП очаква, че ще има систематични разлики между настоящите проучвания на общественото мнение и това как партиите ще се представят на вота през юни 2024 г. За да идентифицират и обяснят тези разлики, е разгледано колко гласа е спечелила всяка партия на изборите за Европейски парламент през 2014 г. и 2019 г. спрямо позицията им в проучванията на общественото мнение, съответно, през ноември-декември 2013 г. и 2018 г.

След това е моделът е адаптиран чрез статистическо моделиране, за да идентифицира величината на специфични фактори, които обясняват разликите между проучванията на общественото мнение 6-7 месеца преди изборите и действителните резултати от изборите. Този анализ е довел до следните резултати:

•     проучванията на общественото мнение през ноември-декември преди евроизборите (всички се основават на въпроси за „намерение за гласуване на национални избори“) прогнозират приблизително 79% от дела на гласовете за дадена партия на следващите избори за Европейски парламент;
•     представянето на предишните избори за национален парламент дава прогнозата за други 12% от дела на гласовете на следващите избори за Европейски парламент - което означава, че след периода на кампанията някои избиратели се връщат към партията, за която са гласували на предишните национални избори;
•     малките коалиционни партии са склонни да се представят малко по-зле на изборите за Европейски парламент спрямо резултатите им в проучванията на общественото мнение 6-7 месеца преди евровота
•     зелените и евроскептичните партии са склонни да се представят малко по-добре на изборите за Европейски парламент, отколкото резултатите им в социологическите проучвания за 6-7 месеца преди тях, докато социалдемократическите партии са склонни да се представят малко по-зле.

Авторите напомнят още, че в много страни положението на партиите - в правителство или в опозиция - ще се промени до изборите за Европейски парламент. Освен това ще се появят нови партии, докато други ще изчезнат. С наближаването на изборите тази несигурност, поставяща под въпрос някои от сегашните заключения, ще намалява и оценките на модела ще се променят.