Владимир Кара-Мурза е един от най-яростните критици на руския президент Владимир Путин. През 2023 г. той бе осъден на 25 години затвор по обвинения в държавна измяна, дискредитиране на армията и др. престъпления. Международната общност осъди процеса срещу него като политически мотивиран. Това е най-голямата присъда, произнесена срещу противник на Кремъл след разпадането на Съветския съюз. Кара-Мурза излежава присъдата си в колония със строг режим в Омск, в единична килия.
Кара-Мурза е един от хората, убеждавали САЩ да налагат персонални санкции срещу корумпирани руски политици. Тези идеи по-късно станаха факт чрез закона "Магнитски". Точно съдия, санкциониран по закона "Магнитски", произнесе 25-годишната му присъда.
Кара-Мурзу бе жертва на покушения два пъти: в 2015 и 2017 г. имаше опити той да бъде отровен. Въпреки жалбата му в Следствения комитет и настояването да се открие наказателно дело за покушение с цел убийство, това така и не стана. През 2021 г. стана ясно, че към отравянето на политика вероятно са причастни същите сътрудници на спецслужбите, които се подозират за отравянето на Алексей Навални.
Интервюто е взето писмено преди Нова година.
----------------------------
- От какво според вас се страхуват хората в Русия? Как да се научим да се противопоставяме на страха?
- Страховете, както и надеждите, мечтите и стремежите, в цял свят са еднакви. Не трябва да се търси нещо изключително "руско". Проблемът е в системата, която е установена в нашата страна. Страхът е основата на режима на Путин, главното средство, което го държи на власт. Така бе от самото начало: преди 24 години тези хора дойдоха в Кремъл на вълната на взривяването на жилищни сгради* и чеченската война**. Така те удържат властта си през всичките тези години. И важен фактор във всичко това е демонстративният характер на репресиите - от разстрела на лидера на опозицията на кремълския мост*** до сталинистките присъди затвор за инакомислещите. Те самите прекрасно знаят цената на своите "рейтинги" и своите "избори", затова поддържането на страха за тях е жизнено необходимо.
При това е важно да се помни, че страхът, както и шантажът, работят само докато хората им се поддават. Страхът също е избор. И когато достатъчно количество хора в нашата страна решат, че те повече не искат да се страхуват, тази система ще започне да се разпада като къщичка от карти. Това вече сме го виждали в много авторитарни страни, включително и в нашата собствена през август 1991 г.****
Ясно е, че е по-лесно да кажеш, отколкото да престанеш да се страхуваш. Затова върху политиците, обществените деятели, публичните лица на опозицията в този смисъл лежи особена отговорност - да дават личен пример. Това е една от най-важните причини, поради които и аз, и много мои колеги не напуснахме Русия.
Никога няма да забравя думите на Владимир Буковски на един от митингите, които организирахме по време на неговата президентска кампания през 2007–2008 г. Когато го попитаха защо се е върнал в Русия и се е съгласил да се кандидатира - нима смята, че може нещо да промени, той отговори: "Върнах се, защото хората отново започват да се страхуват. А когато започват да се страхуват, трябва да се върнем, да застанем до тях и да кажем: "Аз не се страхувам".
- А кое е най-страшното за самия вас сега?
- След всичко, което преживях през последните години - гибелта на близък приятел и кум (Борис Немцов), две отравяния от хора на ФСС, присъда от 25 г. затвор строг режим в Сибир, би било глупаво да се страхувам от нещо в личен план. Най-страшното за мен сега е мисълта, че хората, които за четвърт столетие власт докараха нашата страна до сегашното ѝ състояние, могат окончателно да я лишат от бъдеще. Това е нашата голяма отговорност в момента - да не им позволим да направят това.
Всичко, което се случва, е напомняне за огромната, чудовищната грешка, която направи Русия през 1990-те години, когато не осмисли и не осъди престъпленията на съветския период. След краха на съветския режим беше жизнено необходимо да се отворят архивите, да се осъдят на държавно ниво престъпленията на КПСС и КГБ, да бъдат привлечени под отговорност всички, които са извършвали тези престъпления. Това беше направено в много страни от бившия соцлагер, но не и у нас. Ако злото не е осмислено, не е осъдено и не е наказано, то се връща - и именно това ние виждаме в Русия след 2000 г. Много е важно да се отчете този горчив опит и да не се повтаря тази грешка, когато пред нас се отвори следващият прозорец с възможност за политически промени. А това задължително ще стане.
Изпитвам болка и срам за това, в което Владимир Путин превърна моята страна за 24 години власт. Вътре - безправие, репресии, лицемерие и лъжи от оруелски мащаб, разрушаване на всички институти - започвайки с парламента и съда, а над всичко това - несменяемата, безконтролна, неограничена власт на един човек. Водеща се изключитено заради личните амбиции на този човек война, която погуби хиляди животи и последствията от която ще се усещат от не едно поколение. В международните отношения - позорен статут на страна-агресор и страна-изгнанник, изолирана от цивилизования свят. И активни опити на днешния режим да превърне една велика европейска страна във васал и придатък на "другарите" в Пекин.
- Фразата, която дисидентите често повтаряте, е: "Най-тъмно е преди разсъмване". Колко "тъмно" е в Русия?
- Питате дали е тъмно, когато в европейска страна в XXI век един от лидерите на опозицията го разстрелват в центъра на столицата, а другият го тровят с нервно-паралитичен газ, когато политическите затворници са стотици, когато за убеждения дават по-големи присъди затвор, отколкото за убийство, когато човек, стоящ на власт четвърт век, смята, че това не е достатъчно, и когато тази страна води с нищо непровокирана война против съседна страна, бомбардира нейните градове, убива нейните граждани и завладява нейната територия? Да, тъмно е. В контекста на географията и епохата, в която живеем, по-тъмно няма накъде.
Но това не означава, че винаги ще бъде така. Като историк, днешните времена много ми напомнят мрачните години в края на царстването на Николай I, или на Сталин с новия взрив на държавен терор, или с андроповщината в началото на 1980-те със затягането на гайките и острата конфронтация със Запада. Всички помним какво последва след това. Като историк аз разбирам как всичко това ще приключи. Никой не е успявал да отмени законите и логиката на историята и Путин няма да е изключение.
Аз смятам, че промените в нашата страна са много по-близо, отколкото ни се струва, и е важно да се готвим за тях, за да не изпуснем отново историческия шанс.
- Какво очаквате от поредните президентски избори в Русия през март 2024 г.?
- Нека все пак да слагаме думата избори в кавички. Последният път, когато в нашата страна имаше нещо, приличащо що-годе на конкурентни избори, бе през 1999-2000 г. Оттогава имаме просто постановка за формалната "легитимация" на режима с различна степен на външна достоверност. Но аз смятам, че дори такива "избори" могат и трябва да се използват за изразяване на гражданска позиция.
Много силно впечатление ми направи един експонат в кьолнския музей на "Гестапо" - бюлетина за един от множеството референдуми през 1930-те години за доверието към фюрера, на която имаше отметка в графата «Nein». Гледах я и си мислех, че човекът, поставил този знак, не е спрял престъпленията, които диктаторите така обичат да извършват от името на "целия народ", но поне им е казал своето персонално и осъзнато "не". А това вече е гражданска постъпка.
Тази възможност - особено важна в условията на войната, която се води от името на "цяла Русия" - гражданите на нашата страна ще имат през март. В Русия даже по данни на силно манипулираните официални допитвания на ВЦИОМ противниците на войната са десетки милиони. Не са много хората, които в условията на диктатура са готови да рискуват да попаднат в затвора, като публично се изкажат или излязат на площада с антивоенни плакати. Но всеки може да изрази своята позиция, като зачеркне всички Z-кандидати и напише на бюлетината "Не на войната". И това ще бъде гражданска позиция.
Така че, именно така - като възможност за масов антивоенен флашмоб - аз разглеждам предстоящите "избори". А въпросът за смяната на властта в нашата страна, когато го поставят историческите обстоятелства, ще се решава, разбира се, по друг начин. Както той винаги се решава в страните, където властта не може да бъде сменена на избирателните участъци.
-------------------
* През септември 1999 г. в Москва, Волгодонск и Буйнакс /Република Дагестан/ избухнаха взривове в жилищни сгради, в резултат на които загинаха над 300 души, а стотици бяха ранени. Според официалната версия, отговорни за терористичните актове са чеченските сепаратисти. Според други версии към взривовете са причастни руските спецслужби, най-вече Федералната служба за сигурност. Тези терористични актове бяха един от поводите за Втората чеченска война.
** Втората чеченска война започна през 1999 г. и тогава Русия установи контрол върху републиката, като властта там мина в ръцете на семейството на Рамзан Кадиров. Успехите в тази война послужиха на Путин за укрепване на неговата власт.
*** На 27 февруари 2015 г. на Големия Москворецки мост в центъра на Москва бе застрелян един от лидерите на опозицията - Борис Немцов. През последните години от своя живот той се изказваше против военния конфликт в Донбас, подкрепяше Майдана, готвеше и доклад "Путин.Война" за руската военна намеса в Украйна.
**** През август 1991 г. група съветски ръководители се опита да направи преврат в СССР. На 19 август те обявиха въвеждането на извънредно положение. Горбачов бе блокиран в държавна резиденция в Крим, като това бе обяснено с влошено здравословно състояние. Бе забранена дейността на партиите, шествията и митингите. Спряна бе работата на практически всички медии - по телевиизите вървяха "Лебедово езеро" и изявления на организаторите на преврата. В Москва влязоха танкове. Благодарение на хиляди хора, които излязоха на улицата и се противопоставиха, превратът се провали. Тези събития предрешиха по-нататъшната съдба на страната: през декември 1991 г. СССР престана да съществува.
