Часове преди Новата година деца и родители подхващат дряновите пръчки, вадят вълна, ошав, парички, майсторят гевречета и пукат пуканки, за да направят магически сурвакници, с които от незапомнени времена българите наричаме на Васильовден за здраве.
На Нова година по стара традиция децата хващат дряновите сурвакници, налагат гърбини и наричат за здраве и берекет.
„Всяко зло да ви забрави, пълни шепи и хамбари, бели агнета в кошари. Нека всички земни дари да се трупат на камари. Сурва, сурва година, весела година!
Деца, родители и учители от община Велико Търново направиха традиционни дрянови сурвакници за конкурса „От Коледа до Васильовден“ на Общинския детски комплекс, поясни директорът Анелия Пейчева:
„Знаем, че след коледарите тръгват сурвакарите, затова в навечерието на Нова година и в очакване на Сурваки правим този конкурс. Целта ни е да възродим народната традиция, да накараме децата да я познават, да я обичат, да покажат уменията си за творчество. Тази година участват 57 сурвакници“.
Сурвакането е част от българските традиции, които са живи в традиционното българско семейство, а от семейството започва всичко. И така майки, баби, деца и учителките им в училище запретнаха ръкави, взеха дряновите пръчки, защото сурвачката трябва да е дрянова, и измайсториха своите пищни и красиви сурвакници за новата година, подредиха ги в Сарафкината къща на улица „Гурко в стропрестолния град, а на тях има от всичко по много.
„Бял конец, зелен конец и червен конец, защото това е знамето на България. Пуканки, сушени ябълки, сушени сливи, сушени чушки, които символизират плодородието. Сурвакницата се прави от дрян. Направих моята сурвакница с много обич. По нея има сушено грозде, гевречета направихме, парички за берекет Сурвакницата се прави от дървото дрян за здраве. Важно е да си направим сами сурвакница, защото да се потрудиш е доста по-важно от това да мързелуваш. Така пазим традициите и различните обичаи“, разказват децата
„Това е важно, за да върви напред поколението, да се съхранят традициите, да се знае какво е било преди и какво трябва да бъде напред. Това ни прави българи като народ. „Задно със сина ми правихме дрянова сурвакница, защото той изяви желание. Аз много държа на българските традиции и обичаи и моите деца да се научат, да предам това, което аз съм научила от моите родители“, споделиха майките.
„Не знаем ли миналото, нямаме и бъдеще занапред. Искам да предам урока, който са ни завещали нашите пра-пра баби и дядовци, които уроци са изпълнени с доброта, човечност и ценности“, зави една от учителките.
Сурвакането е много стара българска традиция, с която се почитат вечнозелените клонки, а сурвакницата им магическа сила, разказва етнологът и заместник-директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново доцент Миглена Петкова:
„Такава е легендата, че един ден в годината, на 1 януари Бог слиза на земята и предава своя благодат на всички, а това става чрез тази магическа пръчка – сурвакница, която предава своята свещена благодат на хората, които се допрат до нея. Това е така наречената контактна магия. Когато включим и наричанията от малките сурвакари, вече магическото действие се засилва, защото те изричат и вербалната магия за здраве, за плодородие, за берекет“.
Сурва, сурва година, весела година,
златен клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, едър грозд на лоза,
пълни кошери с мед, малки пиленце навред.
Да ви е честита новата година!
До година, до амина!
