Проучване, използващо данни от сондата на НАСА „Касини“, откри доказателства за ключова съставка за живот и мощен източник на химическа енергия за захранването му на Енцелад – една от ледените луни на Сатурн, съобщи АФП.
Изследването, публикувано в „Нейчър астронъми“, откри силно потвърждение за наличието на водороден цианид - молекула, която е ключова за произхода на живота.
Изследователите откриха и доказателства, че океанът, който се крие под ледената външна обвивка и захранва водния шлейф на спътника, притежава мощен източник на химическа енергия. Неидентифицираният досега източник на енергия е под формата на няколко органични съединения, някои от които на Земята служат като "гориво" за организмите.
Откритията показват, че на тази малка луна може да има много повече химическа енергия, отколкото се смяташе досега. Според НАСА колкото повече енергия е налична, толкова по-вероятно е животът да се разпространи и да се поддържа.
Невидимата с невъоръжено око малка луна Енцелад представлява бяла топка с диаметър само 250 км, сякаш изпъстрена с белези, която е в орбита около Сатурн, шестата най-отдалечена от Слънцето планета.
Сондата „Касини“, която прелетя над Енцелад няколко пъти по време на мисията си до Сатурн и неговите пръстени между 2004 г. и 2017 г., установи наличието на огромен океан от солена вода, скрит под дебел слой лед. И откри гейзери от водни пари, бликащи от пукнатини в тази ледена повърхност и създаващи воден шлейф.
Преминавайки през този шлейф, „Касини“ откри сол, органични елементи, метан и въглероден диоксид. Анализът на данните, записани от сондата, продължи доста след края на мисията й. Така миналото лято бе обявявано наличието на фосфор, друг ключов елемент за живота.
Този път звездният елемент, идентифициран от екип от Харвард, в допълнение към ацетилена, пропилена и етана, е циановодородът.
„Това е основен градивен елемент за образуването на по-сложни молекули, като аминокиселини или захари, които са важни за произхода на живота“, обясни американският биофизик Джона Питър, докторант в Харвард и научен ръководител на проучването.
Тази молекула „е най-важното откритие в новото изследване“, коментира Атина Кустенис, астрофизик и планетолог, която не е участвала в изследването. „Водородният цианид е в основата на много по-сложна органична химия, когато вземем предвид условията на обитаемост“, добави тя.
Въпросната „обитаемост“ обаче е твърде далеч от тази, на която човек може да се надява - температурата на повърхността на Енцелад се колебае средно около -200 градуса по Целзий.
