Европейският съюз постигна наскоро предварително споразумение по Европейския акт за суровините от критично значение, тъй като се очаква търсенето на редкоземни метали да нарасне експоненциално през следващите години. Суровините от критично значение са с голяма икономическа важност за Общността, с висок риск от прекъсване на доставките поради концентрираността на техните източници и липсата на добри, финансово достъпни заместители. Актът има за цел:
- да увеличи и диверсифицира доставките на суровини от критично значение за ЕС
- да засили кръговостта, включително рециклирането
- да подкрепи научните изследвания и иновациите в областта на ефективното използване на ресурсите и разработването на заместители
Споразумението е по предложението на Европейската комисия за регламент, създаващ рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на критични суровини. Той е известен като Законодателен акт за суровините от критично значение.
Проектите, в рамките на които е възможно производството на иновативни суровини, заместващи стратегическите в съответните технологии, могат да кандидатстват да бъдат обявени за стратегически. Страните членки на ЕС могат да не бъдат съгласни определен проект да бъде развиван на тяхна територия.
Временното споразумение запазва заложените цели от извличане на 10 на сто от годишната консумация в ЕС на суровини и 40 на сто за преработка. Целта за рециклиране обаче се повишава и от 15% ще стане най-малко 25% от потреблението. Предвижда се и значително увеличаване на възстановени от отпадъците суровини. Уеднаквява се и времето за издаване на разрешения. Общата продължителност на една процедура не трябва да надвишава 27 месеца за проекти за извличане и 15 месеца за проекти, свързани с преработка и рециклиране. Предстои споразумението да бъде одобрено на пленарна сесия от Европейския парламент и от Съвета. Преди това то трябва да получи зелена светлина от парламентарната Комисия по промишленост, изследвания и енергетика.
В ЕС са идентифицирани 34 суровини от критично значение.
Сред тях освен алуминия, са литият, фосфорът, арсенът, магнезият, манганът, стронцият, берилият, германият, природният графит, танталът, металният титан, хелият, волфрамът, кобалтът, мед и други. От тези 34 суровини е създаден специален списък на стратегическите суровини, предложени от Съвета. Това са материалите, чието значение се очаква да нараства по отношение на доставките, за които има сложни изисквания за производство и по тази причина са изложени на по-голям риск от проблеми с доставките. Този списък ще бъде преразглеждан редовно.
Суровините от критично значение са с източник предимно извън ЕС, който никога няма да може да задоволи сам търсенето си и се стреми да диверсифицира своите доставки. За някои суровини от този вид Съюзът е зависим от една единствена страна. Така например Китай осигурява 100% от доставките за ЕС на тежки редкоземни метали. Турция осигурява 98% от доставките на бор за ЕС. Южна Африка задоволява 71% от нуждите от платина.
България се оказва, че може да добива доста от тези метали и да печели от тази дейност.
Страната ни е трета по добив на медна руда
и четвърта по добив на злато в Европа, а минно-добивната индустрия в страната ни има голям неизползван потенциал за растеж, показва Доклад за ресурсната независимост на България. Въпросът е, ще можем ли сега при новото раздаване на картите в тази историческа ситуация на падането наобратно на желязната завеса да се позиционираме по-добре и да привлечем така инвестиции в този ключов сектор в българската икономика, който дава едни пет процента от БВП и 120 000 човека пряко и косвено заети, така че да може по веригата на добавената стойност да привлечем и други инвеститори.
В доклада "Ресурсната независимост на България в условията на следвоенна икономика" на Съвета по икономически и публични политики се посочва, че войната между Русия и Украйна несъмнено породи огромни промени в обезпечеността на Европа и на България от енергийни и минерални суровини за развитието на икономиката й.
Българската добивна промишленост
трябва да бъде изпреварващ играч в изпълнението на стратегическите цели на ЕС в сектора. Страната ни е причислявана към "минните" държави и създадената база, върху която може да надграждаме, е отлична, с предпоставки за добро развитие и устойчив и прогресивен икономически растеж. Ако приемем, че стратегическите минерали и метали ще бъдат "новия петрол", България трябва да подкрепи вътрешния капацитет за добив, преработка на суровини и материали, посочват икономистите от СИПП.
Анализаторите предлагат да бъде обособена Изпълнителна агенция "Добивни дейности и управление на подземните богатства" към Министерство на енергетиката. На практика тя трябва да координира и дори да води инвестиционен процес, в който участват редица министри, директори на агенции към Министерския съвет и директори на дирекции към други министерства, без да има политическа тежест.
Компаниите в минния сектор
от години са обект на внимание от голям брой заинтересовани страни – регулатори, медии и общественост. Предвид лошата репутация от миналото, бавното преодоляване на стереотипите и неравномерната трансформация на отделните фирми в бранша се налага добивната индустрия да полага значителни усилия. Едно от тях е разработването на доброволни стандарти. Българската минно-геоложка камара например има свой Стандарт за устойчиво развитие, който отчита ефектите върху околната и социална среда на дружествата по 10 показателя.
Много от компаниите в сектора следят международната практика и изпреварващо въвеждат свои критерии, които надхвърлят изискванията на националното законодателство. Фирмите имат действащи стратегии за измерване и наблюдение на различни показатели за екологично представяне, както и планове за устойчивост за целия цикъл на минното дело, като се започне от откриването на ресурса през фазата на експлоатация до закриването на мината.
На първо място, за да постигнат устойчив добив, минните компании поемат сериозен ангажимент за инвестиции в съвременни технологии. И в трите дружества в България, които добиват медни руди („Елаците-Мед“, „Асарел-Медет“ и „Дънди Прешъс Металс“), са въведени иновации, като изкуствен интелект, интернет на нещата, 3D моделиране, дигитализация и автоматизация на световно ниво. До голяма степен те бяха принудени да тръгнат по този път на развитие заради това, че рудите в България са с по-бедно съдържание. Иновациите не само повишават ефективността на дейността, но и намаляват обхвата и въздействието ѝ върху околната среда.
В „Асарел Медет“
например има постоянен процес на технологично развитие, като към днешна дата в компанията има пълна автоматизация на производствените процеси. Сред модерните технологии със значим екологичен ефект и производствена ефективност са циклично-поточните технологии за трошене и транспортиране на минна маса и инсталацията за течна екстракция и електролиза на руднични омеднени води за добив на катодна мед. На територията на рудника работи обща информационна система за пробивно-взривните минни дейности заедно с дигитален геоложки, структурен и хидрогеоложки модел на находище „Асарел“. Тя определя точно колко количество минна маса да бъде взривена, както и точното място за най-ефективна и безопасна работа. Системата изчислява и количеството на полезния компонент в минната маса. „Асарел-Медет“ се включва и в големи международни проекти, като X-Mine например. По него беше тествано оборудване за минерален рентгенов анализ в реално време за ефикасен и устойчив минен добив. Новите сензорни технологии са на базата на рентгенова флуоресценция (XRF), рентгенова трансмисия (XRT) и 3D технологии за визуализиране.
„Асарел-Медет“ инвестира над 80 млн. лева за последните 15 години в екологични проекти. Сред тях се откроява иновацията за техническа и биологична рекултивация на минно съоръжение в процес на експлоатация. Проектът, на стойност над 10 млн. лв., е реализиран за първи път в света. Един декар от рекултивираните площи на депото през 2015 г. беше засаден експериментално с лавандула, като през 2017 г. беше произведено и първото масло.
Социалното въздействие
е свързано с основната дейност на компаниите и е напълно доброволна, но изгражда връзки с местните общности и е от изключителна важност за устойчивото развитие и репутацията на минните компании. Медодобивните дружества в България особено активно прилагат социално отговорни практики като инвестиции в обществото – от спонсорствата на събития, през консултиране и финансиране на големи инфраструктурни проекти, изграждането на обществена инфраструктура до създаване на практикантски програми и дуално обучение.
Достъпът до здравни услуги в община Панагюрище например вече е на съвсем ново ниво, което безспорно е резултат от инвестицията на „Асарел-Медет“ в местната болница, МБАЛ „Уни Хоспитал“. Инвестициите в здравното заведение и увеличението на броя на лекарите и медицинските специалисти прави сектора на здравеопазването един от най-динамичните в местната икономика в последните години. Панагюрище е устойчиво на второ място в страната по показателя брой лекари на 10 000 души население, наред с големи общини, които имат медицински университети и развита болнична мрежа. Общината е особено ярък пример за социални инвестиции в здравеопазването от страна на минния бизнес, но подобни инвестиции има и в Средногорието – МБАЛ „Пирдоп“ се финансира от ДПМ, „Елаците“ и „Аурубис“.
Развитието на туристическата инфраструктура чрез дъщерното дружество „Тракийски хотелиери“, както и инвестициите на „Асарел“ в сферите на културата и спорта, провокират допълнителен интерес към Панагюрище. Реализираните нощувки в града се увеличават от около 22 хил. през 2015 г. до близо 48 хил. през 2019 г. Въпреки негативните ефекти от пандемията през 2022 г. се отчита рекорд, като регистрираните нощувки в града и общината достигат 52,3 хил. в рамките на годината. А това означава допълнителен бизнес за панагюрските фирми и допълнителен тласък на местната икономика.
Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ Димитър Цоцорков обяви, че екипът има конкретни цели по всяка от седемте фирмени програми за устойчиво развитие, включително за модернизация, развитие на минерално-суровинната база, опазване на околната среда, енергийна ефективност, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие. „Визията ни е да развиваме модерна и екологична минна индустрия, с която България и Европа да се гордеят. Да имаме принос за суровинната независимост на страната и конкурентоспособността на икономиката, да намаляваме въглеродния си отпечатък, да създаваме дългосрочна заетост и ползи за своя регион, да развиваме социалните си проекти, да имаме мотивирани и успешни служители“, казва Цоцорков.
Бизнесът може да генерира и да даде път на много иновации. На практика той е естествено заинтересован да управлява ресурсите си максимално добре, да има енергийна ефективност, да намалява екологичното си въздействие, за да изгражда доверие сред своите заинтересовани страни, да има мотивирани и ангажирани служители, а регионът, в който оперира, да просперира и да създава нови възможности за бъдещите поколения.