Стареенето на човека може да е повлияно от милионите години господство на динозаврите, според нова теория на водещ експерт по стареенето.
Хипотезата за "тясното място на дълголетието" е предложена от професор Жоао Педро де Магалаеш (João Pedro de Magalhães) от Университета в Бирмингам в ново проучване, публикувано в BioEssays. Хипотезата свързва ролята на динозаврите в продължение на 100 милиона години с процеса на стареене при бозайниците.
Всички бозайници - включително хората - показват изразен процес на стареене, докато някои влечуги и земноводни не показват значителни признаци на стареене.
"Тясното място", буквално от английски "гърло на бутилка" (bottleneck), ботълнек, е широко използван термин, включително и в биологията, който означава ситуация, която спира процес или дейност от напредване.
В случая хипотезата на професор де Магалаеш предполага, че по време на мезозойската ера бозайниците са били изправени пред постоянен натиск за бързо размножаване по време на господството на динозаврите, което в продължение на 100 милиона години е довело до загуба или дезактивиране на гени, свързани с дълголетието като процеси, свързани с регенерация на тъкани и възстановяване на ДНК.
"Хипотезата за "тясното място на дълголетието“ може да хвърли светлина върху еволюционните сили, които са оформили стареенето на бозайниците в продължение на милиони години. Макар хората да са сред животните с най-дълъг живот, има много влечуги и други животни, които имат много по-бавен процес на стареене и показват минимални признаци на стареене през живота си", коментира проф. де Магалаеш, който е професор по молекулярна биогеронтология в Института по възпаление и стареене към Университета в Бирмингам.
"Някои от най-ранните бозайници са били принудени да живеят в дъното на хранителната верига и вероятно са прекарали 100 милиона години през епохата на динозаврите, еволюирайки, за да оцеляват чрез бързо размножаване. Предполагам, че този дълъг период на еволюционен натиск оказва влияние върху начина, по който ние, хората, остаряваме."
Еволюцията на бозайниците и хипотезата за тесното място на дълголетието. Синапсидите, влечугоподобните предци на бозайниците, се отделят от зауропсидите, предците на динозаврите, птиците и влечугите, преди повече от 300 милиона години. Динозаврите са доминиращи хищници от около 200 милиона години след триаско-юрското измиране. За разлика от тях, бозайниците оцеляват, като се превръщат в малки нощни насекомоядни, но нарастват по размер, след като динозаврите изчезват след събитието на масово измиране от периода Креда-Палеоген, около 66 милиона години. Хипотезата за "тясното място" на дълголетието гласи, че ранните бозайници, прекарали над 100 милиона години като малки, живеещи кратко животни, са довели до загуба на ген или инактивирането на черти, свързани с дълголетието, и са оставили наследство, което се наблюдава в подчертания фенотип на стареене на съвременните бозайници, по-специално в дълголетни видове като хората. EE - събитие на измиране. Кайнозойът е представен за простота, но обхваща три периода (палеоген, неоген и кватернер). Кредит: BioEssays (2023). DOI: 10.1002/bies.202300098
"В животинския свят виждаме примери за наистина забележително възстановяване и регенериране. Тази генетична информация би била ненужна за ранните бозайници, които са имали късмета да не станат храна за T. rex. Въпреки че сега имаме множество бозайници – включително хора, китове и слонове – които стават големи и живеят дълго, ние и тези бозайници живеем с генетичните ограничения от мезозойската ера и остаряваме изненадващо по-бързо от много влечуги", отбелязва проф. де Магалаеш.
"Въпреки че в момента е само хипотеза, има много интригуващи гледни точки, за да се вземе това, включително перспективата, че ракът е по-често срещан при бозайниците отколкото други видове поради нашата еволюционна история."
