Швейцарското правило вършеше работа, докато осигурителният доход не започна да расте по-бързо от инфлацията, каза Хасан Адемов
Предложения да се повиши осигурителната вноска за пенсия, за да се осигурят пари за пенсии, предлагат експерти. „Дефицитът расте. Трябва да се търсят начини да се обърне тенденцията. Повече хора на пазара на труда с по-високо възнаграждение – това са основните пътища това да се случи.
Другият вариант е повишаване на размера на осигурителната вноска за първия стълб. Третата възможност е социално неприемлива, тъй като означава спиране на ръста на пенсиите“, заяви на дискусия Любомира Язаджиева, директор на Дирекция „Пенсии“ в НОИ. според нея рисковете, пред които се изправяме, са трудно прогнозируеми и трудно могат да залегнат в дългосрочните разчети.
Подобна теза изтъкна и бившият социален министър и член на социалната комисия в НС Георги Гьоков. Според него или трябва да вдигаме субсидиите, или осигуровките – трети вариант няма.
„Има предложение, когато се осъвременяват пенсиите от 1 юни, но да се взима по-големият дял – което е по-високо, то да се взима. Не съм привърженик на преизчисляването на пенсиите, но когато взимаме на база на препоръки за увеличаване на тежестта на определена осигурителна година, нормално е да пристъпим към преизчисление“, допълни той.
На обратната теза обаче застана друг бивш социален министър - Хасан Адемов. „Да разчитаме само на увеличаване на осигурителни вноски (отделно, че това е непопулярен политически ход) е нереалистично. Истината е, че през 2001 г. намалихме осигурителните вноски и рязко се увеличиха приходите. За съжаление, в момента нещата са съвсем различни. Трябва да видим по какъв начин ползваме парите от европейската солидарност. Трябва да увеличим конкурентоспособността на икономиката“, смята Адемов.
Той припомни, че когато стартира съвременният вариант на пенсионната система, целите бяха свързани със създаването на устойчива пенсионна система. В началото бяха заложени различни параметри и формули. „Аз съм категоричен противник на това да се разглеждат отделно първият и останалите стълбове, защото те трябва да са взаимно допълващи се, а не конкуриращи се. Да се върнем към едностълбов модел е казуистика“, посочи бившият социален министър.
По думите му сближаването на минималния към средния размер на пенсията е силно притеснително, защото тези, които получават минимални пенсии, в голямата си част нямат почти никакъв принос към осигурителната система.
Адемов обясни и що е то пенсия? Доход, заместващ доходите от труд, най-общо казано. Може ли пенсионният доход да задоволи всички потребности, които са били налични по време на трудовия живот? Тук идва мястото на социалното подпомагане.
Швейцарското правило вършеше работа, докато осигурителният доход не започна да расте по-бързо от инфлацията, допълни той.
Независимо от осъвременяването на пенсиите ежегодно по швейцарското правило, те отново изостават в сравнение с тези в страните-членки от ЕС. Това увеличава риска от бедност сред пенсионерите, призна и зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова. Тя отбеляза, че темата за устойчивото развитие на пенсионноосигурителната система в България е една от най-важните за обществото ни. „Пенсиите имат съществено значение за жизнения стандарт на една голяма група хора и тези плащания от ДОО за някои от тях са основен източник на доход за преживяване. В тази връзка, бих искала да припомня, че в програмата на правителството тази тема е една от ключовите за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. Надявам се с общи усилия, с подобни форуми да анализираме състоянието на пенсионното осигуряване и да набележим мерки за решение на съществуващите проблеми , сподели Стоянова.
„Обещават“, че в замяна на редовно внасяне на вноски през годините на работа, хората могат да разчитат на пенсионната система за доходи в период от време (на пенсиониране). Това заяви Албена Великова от Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване. Според нея, на предвидимостта на пенсиите се обръща сравнително малко внимание, тъй като досега дебатът се фокусира върху сравнения, използващи изкуствени сценарии, при които събитията винаги се развиват по предвидим начин.
Тя подчерта, че предсказуемостта позволява на отделните лица и обществото, като цяло, да планират по подходящ начин финансирането на желаното ниво на пенсионен доход, така че наличните ресурси при пенсиониране да не са нито прекалено високи (т.е. да е заделено твърде много за пенсиониране), нито твърде ниски (да причинява твърде голям спад в стандарта на живот при пенсиониране). „Когато говорим за пенсионните системи, се фокусираме върху времето на старост, което категорично не е вярно, тъй като голяма част от осигурителните случаи не са свързани непременно с хората в пенсионна възраст. Голяма част от младите хора също ползват различни видове обезщетения“, подчерта Албена Великова и добави: „Трябва да осигурим такъв модел на събиране на вноски, който да е разбираем за хората“.
За да функционират ефективно, пенсионните системи трябва да бъдат организирани така, че тези обещания да предоставят стабилен, предвидим и адекватен източник на пенсионни доходи за всеки участник. Предвидимостта на пенсионната система влияе пряко върху решението за пенсиониране: при по-стабилни системи хората са по-склонни да отложат пенсионирането до след официалната възраст за пенсиониране, заключи тя.