Срещата на върха за мир в Кайро, която се състоя в събота, завърши без съществен резултат, след като лидерите и външните министри не подписаха заключително съвместно изявление, а Египет, който беше инициатор и домакин, каза, че се е надявал участниците да призоват към мир и да възобновят усилията за разрешаване на десетилетния стремеж на палестинците към държавност. 

За срещата в Кайро пристигнаха генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас, както и лидерите на Йордания, Ирак и повечето страни от Персийския залив. В египетската столица дойдоха и държавни ръководители и външни министри на редица европейски страни, както и високопоставени представители на Европейския съвет и Европейския съюз, Русия, Република Южна Африка, Китай и Япония. 

Представители на враждуващите страни, както и на Иран обаче нямаше.  

САЩ изпратиха своя шарже д'афер в американското посолство в Египет, но не и висши служители от правителството на Джо Байдън. 

Същевременно тази седмица Вашингтон наложи вето на резолюция на ООН, която призовава за спиране на огъня, за да може да се достави хуманитарна помощ в Газа, припомня сп. "Тайм". Аргументът на САЩ беше, че в текста не се споменава правото на Израел на самозащита. "Два дни по-късно Байдън си приписа заслуги в социалните медии за посредничеството при сключването на сделката за изпращане на помощи в Газа и за освобождаването на двете американски заложнички от "Хамас", което беше договорено от правителството на Катар", пише още американското списание.

В деня на срещата на върха за мир министерството на здравеопазването на Газа заяви, че от атаката на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври до сега израелските въздушни и ракетни удари са отнели живота на най-малко 4385 палестинци.

Основни моменти от форума в Кайро

В Кайро представителите на арабските и мюсюлманските държави призоваха за незабавно прекратяване на израелската офанзива, но западните държави изразиха предимно по-скромни цели, като например хуманитарна помощ за цивилното население, пише Ройтерс.

Йорданският крал Абдула Втори осъди "глобалното мълчание за израелските атаки", при които бяха убити хиляди в управляваната от "Хамас" ивица Газа, а над един милион останаха без дом. Той призова за безпристрастен подход към израелско-палестинския конфликт. "Посланието, което чува арабският свят, е, че палестинският живот има по-малко значение от израелския", заяви йорданският крал и добави, че е възмутен и огорчен от актовете на насилие, извършени срещу невинни цивилни в Газа, окупирания от Израел Западен бряг и Израел.

Палестинският президент Махмуд Абас каза, че палестинците няма да бъдат разселвани или прогонвани от земята си. "Ние няма да напуснем, няма да напуснем", категоричен бе той. 

От изказванията на няколко европейски лидери все пак стана ясно, че нарастващият брой на жертвите сред цивилното население и очертаващата се хуманитарна катастрофа в Газа са наложили едва доловима промяна в реториката им, коментира в. "Ню Йорк таймс". Макар и да потвърдиха правото на Израел да се защитава, вчера европейските лидери единодушно призоваха Израел да действа в съответствие с международното право и настояха за по-голяма защита на палестинските цивилни граждани - въпроси, на които не се обръщаше толкова внимание през първите няколко дни след атаката на "Хамас" от 7 октомври, допълва изданието.

"Колективното наказание е забранено от законите на войната", заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, цитиран от Ройтерс. "Когато се наложи да се води война, има граници на това, което може да се прави с човешки същества. Пълната обсада е в разрез с международното право", подчерта той.

Всеки западен представител спомена необходимостта да се осигури постоянен поток от хуманитарна помощ за Газа, а няколко държави обявиха, че ще увеличат финансирането си в тази сфера. Освен това председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви, че европейската помощ за палестинците ще бъде утроена, отбелязва "Ню Йорк таймс". 

Великобритания и Германия призоваха израелските военни да проявят сдържаност, а Италия заяви, че е важно да се избегне ескалация.

Представителят на САЩ не говори публично на срещата, посочва Ройтерс. 

В Брюксел и Вашингтон назряват разногласия

"Докато за голяма част от света може да изглежда, че ЕС е солидарен с Израел, в рамките на блока нараства недоволството от твърдата произраелска позиция на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен", пише в. "Ню Йорк таймс". "Служители на ЕК, които обикновено са твърдо неутрални, но освен това се страхуват за кариерните си перспективи в изпълнителната власт на ЕС, разпространиха писмо, в което изразяват възраженията си срещу позицията на Фон дер Лайен по конфликта между Израел и "Хамас", пише изданието. Писмото е адресирано лично до председателката на ЕК и е подписано от около 850 служители, които я обвиняват в "демонстрация на двойни стандарти" и  твърдят, че тя е дала "свобода на действие за ускоряване и узаконяване на военно престъпление в ивицата Газа".

"Ние, група служители на ЕК и други институции на ЕС, осъждаме както официално, така и на лична основа терористичните атаки, извършени от "Хамас" срещу безпомощни цивилни граждани (...). Също толкова категорично осъждаме и непропорционалната реакция на израелското правителство срещу 2 300 000 палестински цивилни, блокирани в ивицата Газа", се казва в писмото. "Точно поради тези жестокости сме изненадани от позицията, която ЕК  и даже други институции на ЕС заеха", се посочва в текста, откъси от който бяха публикувани в информационния портал "Юрактив".  

Европейските представители заявяват, че са обезпокоени от "привидното безразличие, демонстрирано през последните няколко дни от нашата институция към продължаващото избиване на цивилни граждани в ивицата Газа, при незачитане на правата на човека и международното хуманитарно право". 

Същевременно тази седмица Джош Пол, ветеран от Държавния департамент на САЩ, подаде оставка заради изпращането на още оръжия и боеприпаси на Израел. Според американския в. "Ню Йорк пост" Пол е работил в Държавния департамент повече от 10 години и е заемал длъжност в Бюрото по военно-политически въпроси, което контролира продажбите на оръжие. 

"Обещах си, че ще остана толкова дълго, колкото смятам, че вредата, която мога да причиня, може да бъде компенсирана от доброто, което мога да направя", написа той в профила си в социалната мрежа "ЛинкдИн". "За 11-те си години (служба) направих повече морални компромиси, отколкото мога да си спомня, и всеки от тях беше тежък… Вярвам до дъното на душата си, че отговорът, който Израел предприема, а заедно с това и американската подкрепа както за този отговор, така и за статуквото на окупацията, ще доведе единствено до повече и по-големи страдания както за израелския, така и за палестинския народ", пише още Пол.

Подходът на американския президент Джо Байдън към продължаващото насилие в Израел и Палестина създава все по-силно напрежение в Държавния департамент, пише американският информационен портал "Хъфингтън пост".

Представители на правителството са казали пред журналисти от медията, че държавният секретар Антъни Блинкън и най-високопоставените му съветници пренебрегват широкоразпространеното вътрешно недоволство. По думите им Блинкън и екипът му сякаш не се интересуват от съветите на експертите си, фокусирайки се върху подкрепата за Израел и разширяването на военната му операция му в Газа.  "На практика в Държавния департамент назрява бунт на всички равнища", е казал един от служителите на институцията.

Двама представители на дипломатическото ведомство са заявили пред "Хъфингтън пост", че се подготвя изпращането на т. нар. "телеграма на несъгласие" - документ, в който се отправят критики към политиката на САЩ и който достига до ръководителите на департаментите по защитен вътрешен канал.

Тези телеграми се разглеждат в Държавния департамент като израз на сериозно несъгласие в ключови исторически моменти. "Телеграмата на несъгласие" е създадена в условията на дълбок вътрешен конфликт по време на войната във Виетнам и оттогава дипломатите използват този документ, за да отправят предупреждение, че САЩ правят опасен и саморазрушителен избор във външната си политика, отбелязва "Хъфингтън пост".