Илко Илиев, българинът зад едни от най-зрелищнитe кино каскади, заедно с група приятели създаде влог за “катастрофални” изкуства. Извънредното авторско съдържание на Disaster Arts в YouTube може да действа и като вдъхновение, и като антидот за реалността, защото връща усещането за сигурен полет чрез красиви и документални кадри с нечовешки, даже извънземни изпълнения в областта на приключенските спортове от нестандартни локации, повечето – на открито. Има и любопитни факти за заобикалящата ни среда, чувство за хумор, музика, лъчи "и най-вече приятелство", каза Илко Илиев за БТА. В превод от английски език Disaster Arts означава “катастрофални, бедствени изкуства”.
Името се връзва много с каскадите, уточни Илиев: “защото каскадьордството е това – филмите са, надявам се, все още изкуство и нашата функция е точно в тази част – преследвания, престрелки, бойни изкуства, паления, падания, хвърчене, дизастъри… А в ежедневието ни понякога се случват такива глупости, че си е направо за рамка", добави той.
Парашутист, атлет и каскадьор от А-групата на световните кинопродукции за 34-годишния Илко Илиев също може се каже, че е по-добър от Силвестър Сталоун, Даниъл Крейг, Антонио Бандерас и Джейсън Стейтъм взети заедно, защото е в екипите от професионалисти, които отговарят именно за създаването, изпитването, изпълнението и осигуряването на едни от най-геройските изпълнения на актьорите в блокбъстъри като “Рамбо: Последна кръв” (2019), “007: Смъртта може да почака” (2021), “Бързи и яростни X” (2023) и “Непобедимите 4”, който в момента е по екраните.
В този ред на мисли излиза, че всяка нова история на Disaster Arts е истински екшън от извора, но без особени претенции: "Не искаме да се взимаме много насериозно", подчерта Илиев няколко пъти и добави - ти знаеш, че най-абсурдните неща, които хората правят, не можеш да си ги измислиш и за мен това е най-натуралната форма на изкуството –
да създаваш натурално, без външна намеса.
Работата на Илко Илиев, обяснена като за петгодишни, е че той прави Питър Пан да може да лети. Разказът за възрастни включва филмография с десетки заглавия от 2011 г. насам. Илиев и каскадьорският екип в последния филм за Бонд, Джеймс Бонд, е отличен от Гилдията на филмовите актьори с награда за “Изключително екшън изпълнение на каскадьорски ансамбъл във филм”.
Около любовта към приключенските и т.нар. екстремни спортове - паркур, BASE jumping, парашутизъм, кайтсърф и др., Илиев, Илко Илиев е известен и със способността си да разбира различните гледни точки, да контролира хаоса и, очевидно, кара нереалното да изглежда възможно, леко, лесно. Като цяло всичко изглежда много лесно, когато го видиш в завършения му вариант, допълни той, но преди това се извървява
много дълъг път.
“Гледаме трикове, перфектни изпълнения и в човешкото око се запечатва мнението, че атлетите са перфектни, никога не падат и са в такъв контрол на тялото си, че просто направо им е лесно, докато там всъщност има много неуспешни опити, много и различни тренировки, много упорство. Когато приемеш цялата тази мизерия, бутане и болка, и умора, и неуспехи като част от спорта, вече виждаш цялата картинка и тогава можеш да решиш дали ти харесва, или не”.
По думите му онова, което създава един приключенски спорт, е не само техническото изпълнение, а и целият път до него: “Особено с парапланерите или при бейсджъмпа има много планинарство, приключения, за да стигнеш до скока, много разговори с хора, размисли, съмнения, решения на момента, както във всеки спорт”. Част от подготовката например преди полет с уингсют през живописен мост в Испания може да се види в Епизод 4, повече за екипировката има в Еп. 2, за Витошкото лале - вж. Еп. 3…
Накратко, “всеки спорт се състои не само в това да риташ топката, каза Илиев, а да изпитваш всичките му емоции, които съпътстват стигането до, да кажем, някакъв технически успех, приятелствата по пътя, успехите и неуспехите”.
Неопределена колекция от изключително способни индивиди ;)
Това е описанието, с което се самоопределя Disaster Arts. В епизодите, пет дотук, в главните роли като себе си участват най-често Илко Илиев, Ивайло Каракашев, Георги Пелтеков, Ивайло Дончев и други култови господа и дами от България и света, чиито умения спират дъха на аудиторията. Твърди се, че смисълът на живота бил тъкмо в изживяването на подобни мигове, но се оказа, че за хората, които практикуват приключенски спортове, подобно на останалите хора, които не ги практикуват, всъщност отново споделените моменти са най-щастливи и паметни, или: "след хубав ден каране на кайт, сърф или скачане, когато сме щастливи в моментите и можем да ги споделим – това е нещо, което бих казал, че ми харесва и е нещо, което не можеш да си купиш – добри приятели и хора, които са добронамерени към теб и ти към тях, без да има някакви очаквания, изисквания.”
В последно време Илко Илиев прекарва в България около месец годишно заради филмите, а и защото “все като приключа работа и тръгваме нанякъде. В България ми харесва, добави той с аргументи: има много за летене, за каране, има много готини хора, определено ми харесва.” След като шест човека излетяха в тандем с огромен парапланер над Турция, горещата новина за Disaster Arts е, че предстои и видео, което вероятно ще пáри, докато се издига над Шумен на балони с горещ въздух, а атлетите ще експериментират все по-високо над нещата и буквално отгоре, върху балоните: “Скоковете с балони ги правихме в България, разказа пилотът. Събрахме се с приятели, много способни парашутисти и пилоти, и направихме това преживяване, което реално беше по идея на моите колеги в Англия.”
Реализацията включва и професионални мерки за безопасност в най-фин детайл – от подсигуряването с въжета до това участниците да нямат остри копчета по облеклото, скоби на ботушите и пр.
Обичайно, но погрешно, схващане е, че атлетите в приключенските спортове не изпитват страх, но “единственият начин да го преодолееш не е да се бориш с него, а да се информираш”. Според Илко Илиев “страхът в крайна сметка е нещо, което те пази, той ти е приятел – казва ти, че нещо не е наред”, а смелостта да се престрашиш идва “и въз основа на доверието – доверие, което имаш в екипировката, която използваш; на уменията, които си добил.”
И още: “Ако си извървиш пътя, казва той, тогава постепенно вдигаш нивото и стигаш до момент, когато нещата, които правиш, изглеждат до някаква степен налудничаво и те може би са, но, със сигурност, пътят, по който си минал, за да стигнеш до тях, не е налудничав, а много последователен, с много познания и трябва да минеш през тях, да ги усетиш, за да ги разбереш, да ти влизат в употреба и да станеш безопасен атлет.”
Рискът при бейсджъмп, например, е много по-висок, каза пилотът, затова нивото на подготовка и нивото на проверка е много по висока. Има много процедури или т.нар. firewalls, които се следват и те пазят, освен, разбира се, общата подготовка и умения. Да скачаш с приятели, на които имаш доверие, също е сериозен фактор. Кръстосаната проверка също дава допълнителна сигурност и така имаш
човек, който постоянно мисли за теб, а ти постоянно мислиш за него.
Disaster Arts взаимства името си от заглавието на филма “Катастрофалният артист” (The Disaster Artist, 2017). Определян като комедия за пълна трагедия, той е с 83 номинации включително една “Оскар” и 32 награди от различни кинематографски организации, асоциации, кръгове, критически общeства. "Има и такъв елемент в това да създаваш някакъв вид бедствие, обясни Илко Илиев – в комичния житейски смисъл, не става въпрос за лоши неща, а, когато например създадем такъв хаос и суматоха, че тя се превръща в своеобразна инсталация, един вид съвременно изкуство.”
Във филма има и една ключова, приобщаваща сцена, когато главният герой заявява: Точно тук и точно сега ние сключваме пакт, че винаги ще се тикаме напред, че винаги ще вярваме един в друг и че никога няма да забравим
мечтата.
Илко Илиев не сподели да мечтае за нещо конкретно. Той каза, че екипът, с който работи в момента, е супер и точно това иска да прави. Иначе би се включил и в продукциите на А24, представя си, че работата би била приятна заради техните “артистични, готини филми”.
Каза, че му е еднакво интересно и да измисля, и да изпълнява “някои сцени, хореография, престрелка, бой, преследване… Любимата ми част е подготовката, защото е много спокойна, по-творческа, мислим, заснемаме, но и да можеш да го реализираш също е много интересно.” Естествено, добави, че със сигурност харесва, когато във филма има “по-летателни каскади, малко по-невъзможни битки, когато има комичен елемент”. Дразни се да снима на зелени и сини екрани, предпочита снимките на терен, защото “е по-истинско”.
С навлизането на AI до някаква степен в момента филмите вече, така или иначе, са си АI – толкова всичко се довършва и се дорисува малко по-епично, по-помпозно, че си личи, че е фалшиво и се губи магията, каза Илко Илиев за изкуствения интелект в киното. Иначе най-много му се работи по "филм с готин екип, да ни е забавно, да правим хубави работи – дали ще е за Боливуд, дали ще е за Холивуд, дали ще на Марс, или на Луната, ако си с готини хора, които харесваш – това е! Може да не е “Мисията невъзможна” или “Бързи и яростни”, важното е да се кефите", допълни той.
